Св. Амвросий Оптински: кратки съвети към желаещия да се спаси

Преподобният Амвросий Оптински (1812 -1891) е един от най-прославените духовни наставници на Оптинската пустиня. Той е и първият от Оптинските старци, канонизиран от Руската православна църква през 1988 г. Предполага се, че именно той е първообразът на стареца Зосима от романа на Достоевски „Братя Карамазови“. Предлагаме ви няколко негови мъдрости и съвети, отправени към търсещия спасение и жадуващия за вечен живот човек…

– В Писанието е речено: ако някой те удари по дясната буза, обърни му и лявата. Това означава: ако някой те клевети или напада без вина, той те удря по дясната буза. Не роптай, ами понеси търпеливо удара и му обърни лявата си буза – спомена за твоите неправедни дела.

– Трябва търпеливо и без роптание да понасяме всичко, което е понесъл Христос, и да да се молим искрено за онези, които ни клеветят, както се е молел и Той за онези, които са Го разпъвали.

– “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие” (Мат. 19:24). Бедността спасява, а не богатството.

– Пречки на пътя към спасението са: любовта към похвалите и хорското признание; любовта към телесните удоволствия и материалните блага; нестраненето от съблазнителни предмети.

– Царството Божие в нас можем да придобием като се стремим към следните неща: правда, милостиво сърце и дейна любов към хората, мирен дух, мир със своята съвест и мир с Бога чрез покаяние. Ако е придобил това, християнинът е спокоен и радостен и когато го сполитат скърби и грижи.

– Царството Божие не е в думите, а в делата, тоест в изпълнението на всичко, което е заповядал Господ. Няма полза от молитви и ходене на църква, ако не живееш праведно и нямаш дейна любов към хората.

– “Гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте” (Мат. 25:42-43). Това ще чуят мнозина от нас в деня на Страшния съд. И на такива християни Господ ще каже: “Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41) – па ако ще и да са имали сто икони в къщата си и да са правели по сто поклона на ден.

“Мнозина звани, малцина избрани” (Мат. 20:16). Не всеки, който е кръстен и се моли и ходи на църква, ще се спаси, а само онзи, който е променил живота си и изпълнява Божиите заповеди наистина.

– Молитва без дейна любов към хората е безполезна. Плод на истинската молитва е любовта към ближните.

– “Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а онзи, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен” (Мат. 7:21). Ако не вършиш добро на близки и далечни хора, ако сърцето ти не трепти от жалост към бедните и гладните, то напразни са твоите пости и молитви. Бог няма да ги приеме.

– Имай в гърдите си сърце топло, състрадателно и жалостиво, а не хладно и пресметливо – и ще се спасиш.

– Който е придобил в душата си Царството Божие в този живот, ще премине свободно в Царството Небесно, а който не го е придобил, ще премине в бъдния живот с трепет.

– “Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24). Праведният не търси благата на този свят, нито се интересува от тях. Който обича благата на този свят – хубава храна, красиви дрехи, развлечения, пътешествия – обръща гръб на Царството Божие.

– Който е привързан към земния хляб, тоест към земните удоволствия и блага, няма да вкуси от хляба на ангелите.

– Не можеш да станеш християнин, без да промениш из основи своя живот, без да намразиш онова, което си обичал, и да обикнеш онова, което си мразил, без да се отречеш вътрешно от света и фалшивите радости, които той предлага.

– Иска ни се да наследим Царството Небесно и да бъдем с Христос, а да се потрудим заедно с Христос и да пострадаме заедно с Него – това не ни се иска, никак не ни е по вкуса.

– Трите стъпала, които водят към смирение, са: да съзнаваш голямата си немощ душевна и телесна; да се самоукоряваш и да обвиняваш за всичко себе си, а не другите; да търпиш с благодарност.

– Притчата за богаташа завършва тъй: “Но Бог му рече: безумецо, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лук. 12:20). Жаждата за материални блага е погубила много души.

– Ако си богат, смятай, че твоите пари са на бедните. Не ги пести.

– Който има много грехове и е слаб в борбата с греха, нека върви по пътя на смирението, прошката и неосъждането на другите.

– Грижите и неволите, които идват от болестите, хората и външните обстоятелства, трябва да понасяме със смирение и благодарност; а изкушенията на дявола се побеждават само със смирение.

– В Деня на Съда неразкаяните грешници сами ще се запътят към мъките, приготвени за падналите ангели, а не за тях.

– Който върви по пътя на любовта към ближните, ще запази благодатта, която е получил от Бога.

– Един селянин пътувал на кон през пазарния площад. Наоколо – тълпи народ, блъсканица, врява. А той не поглежда ни наляво, ни надясно, ами само побутва лекичко кончето си: “Хайде полекичка! Хайде напред!“, и така малко по малко, крачка по крачка, прекосил целия пазар. Така и ти: каквото и да говорят помислите, ти си гледай работата – моли се и се движи напред.

– Голяма духовна утеха се дава за молитвата за живи и умрели.

– Покаянието е нужно както на начинаещите, така и на средните и дори на съвършените. То не може да престане до гроба.

– Псалм 117:19-20: ”Портите на правдата“ – това са Божиите заповеди и Божият закон.

– Божията заповед ни нарежда да жертваме имота си и живота си за ближните и да “обичаме враговете си, да благославяме ония, които ни проклинат, да правим добро на ония, които ни мразят, да се молим за ония, които ни обиждат и гонят“ (Мат. 5:44), да бъдем търпеливи, милосърдни, независтливи, да не се превъзнасяме, да не се гордеем.

– Любовта ни към ближните трябва да е дейна, усърдна, жива, а не само на думи; тя трябва да носи плод.

– Полезен е страхът Божи, страхът от бъдещия съд и вечните мъки.

– Как да подражаваш на Бога? 1. Бъди милостив. 2. Бъди кротък и мирен, без завист, вражда, злопаметност. 3. Обичай всеки човек.

– Послушанието е голяма християнска добродетел. И Спасителят бе ”послушeн до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8).

– Не съм донесъл мир на земята, нито любов към светското, а меч, тоест разделяне на боголюбивите от светолюбивите и смирените от славолюбивите (по Мат. 10:34). ”В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан. 16:33), казва Господ.

– Земната участ на човека е – грижи, усилия, болести, подвизи, тъги, страдания, лишения. Както е казал цар Давид: ”Нямат мира моите кости от греховете ми“ (Пс. 37:4). И праведният Йов: ”Не е ли изпитание земният живот на човека?“ (Иов. 7:1).

– ”Бъдете мъдри като змии“ (Мат. 10:16). Когато змията иска да се освободи от старата си кожа и да се облече в нова, тя се провира през тесни места. Така и всеки, който иска да се отърве от овехтелия стар човек в себе си, трябва да върви по тесния път на евангелските заповеди.

– Любовта към ближните е най-краткият път към Христос.

– Господ в Гетсиманската градина е плакал, защото е знаел, че малко хора ще се възползват от Неговите кръстни страдания, а мнозина поради злата си воля ще се отдалечат от спасението.

– Дванайсетте добри другари:

1. Правда – от смърт избавя.

2. Чистота – при Бога води.

3. Молитва – съединява с Бога.

4. Любов – дето е любовта, там е Бог.

5. Смирение с благодарност – от това сам сатаната трепери.

6. Разсъдителност – над всички добродетели.

7. Вършене на добро – бърз път към спасението.

8. Въздържание – то не се нуждае от заповеди.

9. Усилие – чест за тялото и спасение за душата.

10. Покаяние – радост за Бога и ангелите.

11. Неосъждане – спасение без трудове и мъки.

12. Милост – дело на самия Бог.

 

Източник: pravlife.org

 

Превод: Андрей Романов