Св. Йоан Златоуст за смеха и шегите

Из “Беседи върху Послание до Eфесяни”, XVII

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да не се споменават между вас, както прилича на светии, нито пък срамни и празни думи и смехории, които не ви приличат, а напротив, да се чува благодарение… Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието; и тъй, не ставайте техни съучастници (Еф. 5:3-7).

След като се е изказал за грубата страст – гнева, апостолът преминава към по-малкото зло. И както там той унищожи вика, това оръдие на гнева, тъй сега забранява и сквернословието и шегите, това оръдие на разпътството. Срамни и празни думи и смехории не ви приличат – казва – а, напротив, да се чува благодарение (Еф. 5:4). Не произнасяй нито празни, нито срамни думи, и не действай според тях – и ще угасиш огъня на греха. Дори да не се споменават – казва – между вас. Същото казва той, пишейки до коринтяни: Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство (1 Кор. 5:1), тоест бъдете чисти, защото думите водят към дела. След това, за да не изглежда жесток и суров, и отсичайки склонността към шеги, добавя и причината, казвайки: Не ви приличат, а напротив, да се чува благодарение.

Каква полза да кажеш шега? Само ще възбудиш смях с нея. Кажи ми: обущарят ще се захване ли за някоя работа, която не спада към занаята му? Ще се сдобие ли с неподходящ инструмент? Не, разбира се, – защото ненужното не струва нищо за нас. Нека не се чува между нас празна дума, защото от празнословието лесно може да се мине към срамотии. Сега не е време за веселба, а за скръб и плач. А ти се шегуваш? Кой борец, излизайки на арената, зарязва борбата с противника и разправя вицове? Край теб обикаля дяволът, ръмжейки, за да те погълне, всичко насочва срещу теб и го стоварва върху главата ти, крои как да те изгони от твоето убежище, скърца със зъби срещу теб, вие и разпалва огън срещу твоето спасение – а ти си седиш и пускаш шеги, празнословиш и говориш неприлични приказки? Можеш ли го надви по този начин?

Ние се забавляваме по детски, възлюбени! Искаш ли да научиш как са постъпвали светиите? Чуй какво казва Павел: Три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго от вас (Деян. 20:31). А ако той се е грижел толкова за милетци и ефесяни – не е разправял шеги, ами със сълзи на очи е преподавал учението, – то какво ще кажеш за другите? Чуй какво пише и на коринтяни: От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи (2 Кор. 2:4), и още: Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? (11:29). Чуй какво казва и на друго място, всеки ден желаейки да се пресели от този свят: Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем (5:4). А ти се смееш и забавляваш? Време е за война, – а ти се занимаваш с онова, което вършат палячовците? Не виждаш ли хората, които воюват, – колко са сурови, колко са строги, колко смръщени и пълни с ужас са лицата им? Ще видиш у тях лице сурово, сърце бодро, дух смел, бърз, сдържан, внимателен и тревожен, голям ред, стройност и мълчание в редиците им; да не казвам, че те не изричат празна дума – те изобщо не казват нищо. И ако те, сражавайки се с физически врагове и не бидейки застрашени от думи, пазят толкова сурово мълчание, то как ти, който трябва да водиш война и за думите, и за мислите си, допускаш тази твоя страна да остава гола и незащитена? Не знаеш ли, че точно тук сме подложени на много нападения? Празнословиш, забавляваш се с приятели, ядеш и пиеш, търсиш развлечения и удоволствия? За това ли си изпратен в този свят? Ние сме прокудени от греха в тази долина на смъртта – какво забавно има в това? Мислиш ли, че в този живот имаш свободно време за пилеене? Не знаеш ли, че сме на война? Сега изобщо не е време за забавления, защото това не е време на мир. Чуй какво казва Христос: Светът ще се радва, а вие ще плачете (Йоан. 16:20). Христос се разпъна на кръст заради твоите злодеяния, а ти се смееш? Той изтърпя мъки и толкова пострада заради твоите мерзости и падение, а ти се веселиш? Не гневиш ли Бога с това? В този живот грешникът се смее и забавлява; праведникът скърби и плаче за греховете си. Никой, който празнослови, не е праведник. Това е подходящо само за палячовците на сцената; дето е безсрамието, там са и шегите; дето е животът без страх Божи, там са и празните приказки. Чуй какво казва пророкът: Служете Господу със страх и радвайте се пред Него в трепет (Пс. 2:11). Склонността към шеги прави душата слаба, ленива, вяла; тя често възбужда кавги и поражда войни.

Е, какво? Ти не си ли мъж? Остави тогава онова, което е свойствено на децата! Не ти харесва, ако твоят слуга си губи времето в разговори на улицата; как тогава ти, наричайки се слуга Божи, пилееш времето си в празни приказки? Добре е, ако душата (на твоя събеседник) е трезва – нея не можеш да я увлечеш; а нехайната кой не би увлякъл? Тя ще се излъже и сама и няма да има нужда от нападенията на дявола. А за да разбереш по-добре за какво става дума, обърни внимание на самото понятие. Шегаджия (ευτράπελος) наричат човек, който е непостоянен, готов на всичко, несериозен, изменчив. Но това не е свойствено на хората, които служат на Камъка. Такъв човек лесно се извърта и променя, защото трябва да подражава на израза на лицето, думите и походката на другите; при това той трябва да измисля остроумия, защото и това е необходимо за него. Но това не е свойствено на християнина – да играе комедии. Ако това е нещо добро, то защо го предоставят на смешниците и клоуните? Ти се превръщаш в такъв смешник, и не се срамуваш? Не свидетелстваш ли по този начин, че това е глупав обичай и неблагопристойно дело? Много пороци се съдържат в склонната към шеги душа, голяма разсеяност и пустота: разстройва се редът, изчезва страхът Божи и благочестието. Даден ти е език не за да се подиграваш на другите, а за да благодариш на Бога. Не виждаш тъй наречените комедианти, клоуни, палячовци? Ето, това са шегаджиите. Изгонете, умолявам ви, от душите си това глупаво удоволствие: това е работа за паразити, смешници, танцьори и публични жени. Да бъде то далеч от свободната и благородна душа! Всеки, който е безчестен и долен, обича шегите. Няма нищо по-безсрамно от шегаджията и затова устата му е пълна не със сладост, а с горчивина. Някои учат на това дори бедняците. О, нелепост! В шутове превръщат хората, живеещи сред страдания! Казвам това, показвайки колко нелеп е този срамен обичай, защото подобни приказки изхождат от душа, чужда на благочестието. Затова, умолявам ви, да изгоним този срамен обичай и да говорим онова, което прилича на християни, и нека светите уста не произнасят думи, свойствени на уста безчестни и позорни. Какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? (2 Кор. 6:14) Човекът, склонен към шеги, бързо става подигравателен и злоречив; а злоречивият е способен и на безброй други пороци. И тъй, като турим юзда на тези две душевни страсти и ги подчиним на разума като послушни коне – имам предвид похотта и гнева, – да поставим разума като кочияш над тях, за да получим награда в бъдещия век, с която дай Боже да се сподобим всички в Христа Иисуса нашия Господ. Амин.

S. Joanni Chrysostomi In Epistulam ad Ephesios homiliae 1-24, PG 62. Col. 9-176.

Превод: Андрей Романов