Трансхуманизъм

През последните десетилетия няма друга област на научното знание, която по темпове на развитие да съперничи на биологичното. Тази „експанзия“ на биологичното познание променя неговата позиция в границите на цялото човешко знание¹, увеличава значително тежестта и социалната функция на биологията, което довежда до нейното идеологизиране. Появяват се нови активни взаимодействия, в които се преплитат научни, политически и етични идеи. През 50-те и 60-те години на XX в. евгениката като научна дисциплина е силно дискредитирана поради престъпленията, извършвани в нацистките концентрационни лагери, и Холокоста през Втората световна война. Евгениката сякаш изчезва, но много от идейните й постановки се пренасят в социобиологията през 60-те години XX в. Тогава възниква и трансхуманизмът, който се стреми с насочена еволюция да усъвършенства човешкия вид. Трансхуманизмът е идеология, превръщаща техническия прогрес в основна движеща сила за развитие на човешката цивилизация и затова той е нещо повече от технонаучен проект².

За основоположник на трансхуманизма се смята биологът Джулиан Хъксли, който пръв въвежда понятието през 1957 г.³ Неговите идеи продължават биологизацията на човешката цивилизация. Според трансхуманистите нововъзникващите технологии са възможността за радикално отстраняване ограниченията на човешкото тяло и преобразяване на човешкото съществуване в съответствие с технологичните възможности.

Джеймс Хюз открива корените на трансхуманисткото движение в Просвещението, чието основно кредо е върховенството на разума. Трансхуманизмът, пише той, „е убеждението, че науката може да се използва, за да надхвърли ограниченията на човешкото тяло, т.е. той е идеологически потомък на Просвещението“⁴. Когато Кант през 1784 г. написва есето „Was ist Aufklärung?“ („Що е просвещение?“), той обобщава Просвещението като своеобразно „свещено откровение“. Макар и разделени от епистемологията и теологията, мислителите на Просвещението се опитват да обосноват философията чрез неоспорими мисловни концепции като Cogito ergo sum. Идейната основа на Просвещението заедно с еволюционната теория поражда идеологизация на човешкия социум, в която биологичното знание се превръща в нова идеология, т.е. новите биотехнологии за трансхуманистите представляват новият естествен подбор, чрез който човешката еволюция трябва да продължи⁵. Естественият отбор вече не се управлява от условията на съществуване (абиотични и биотични фактори), а е насочван от самия човек. Новите биотехнологии и генното инженерство според идеите на трансхуманизма са една от възможностите за осъществяване на естествен отбор и продължаване на човешката еволюция, която вече е насочена еволюция посредством технологичния прогрес и конкретно чрез генното инженерство.

Така идеите на евгениката за усъвършенстване на човешкия вид се утвърждават в трансхуманизма чрез самонасочена еволюция посредством генното инженерство. Еволюцията е движещата сила на живота и онези видове, които не могат да са приспособят, са обречени на изчезване, затова човешкият вид трябва да се движи напред, което е въпрос на оцеляване. Според трансхуманистите човекът трябва непрекъснато да се приспособява към социалните и технологичните промени, в противен случай рискува да бъде поробен или да изчезне като биологичен вид. Еволюционният процес чрез отбор продължава и в бъдеще хората няма да бъдат връх на еволюцията. Човешката интелигентност обаче предоставя еволюционно предимство в борбата за съществуване, което ще осигури възможност на човека да оцелее и преодолее всички препятствия по пътя на своето развитие.

Ще очертаем няколко важни аспекта, които отговарят на въпроса защо биотехнологиите ще продължат да се развиват. Просвещението издига кредото за върховенството на разума, а възникването на идеологиите всъщност е отзвук на протеклия радикален секуларизъм по време на и след Просвещението. Корените на трансхуманизма откриват в през този период и в мисловните хоризонти, очертани от мислителите на Просвещението и през целия ХІХ век⁶. Например теорията за социалната еволюция на Хърбърт Спенсър е основата, на която стъпва и се развива трансхуманизмът. Спенсър взаимства позитивистичната социология на Огюст Конт (August Comte), в която той предлага теория за социокултурна еволюция на обществото. Според Конт последният етап от развитието на човешкото знание е позитивният, в който причината за явленията и законите в обществото може да бъде рационално разбрана с помощта на разума и наблюдението. Този етап се основава на науката, рационалната мисъл и емпиричните закони. Конт смята, че това е последният, най-развит етап в човешката еволюция, когато хората откриват абсолютната истина чрез разсъждения и наблюдение върху законите на явленията. Човекът осъзнава, че съществуват закони и че светът може да бъде обяснен рационално. Според Конт на този етап от развитието на човешкия социум съществува йерархия на науките: математика, астрономия, физика, химия и физиология (биология). Математиката – „науката, която се отнася до измерването на величините“, е най-съвършената и се прилага към най-важните закони на Вселената. Физиката, както и химията са по-сложни от астрономията, защото са „общите закони на неорганичния свят“ и са по-трудно разграничими. Физиологията завършва системата на природните науки и е най-важната от всички, защото насочва човешкото развитие към собственото му непрекъснато усъвършенстване и еволюиране.

Спенсър стъпва на идеята на Конт, че явленията и законите, които действат в обществото, могат да бъдат разбрани с помощта на разума и наблюдението и че са последният, най-развит етап в човешката еволюция. Спенсър обаче преформулира принципите на Конт в съответствие с еволюционните закони⁷. Социалната теория, която предлага Спенсър, е пряко приложение на закона за оцеляването на най-силните в обществото, т.е. в обществото действат същите еволюционни закони, както в природата. Спенсър е родоначалникът на биологизацията на съвременната цивилизация, която ще продължи и след него в идеите на евгениката и ще стигне своя апогей в трансхуманизма. Това е ясната връзка между еволюционната теория и евгениката, от една страна, и появилия се трансхуманизъм, от друга.

Биологизацията на човешкия социум се извършва чрез пренасяне на действащите природни закони (в случая еволюционните) в развитието на обществото. Тези взаимоотношения действат на различни нива, но техният краен резултат е появата на мисловни концепции за непрекъснатия еволюционен процес на човешката цивилизация чрез развитие на технологиите. Обществото, което Спенсър концептуализира като „социален организъм“, се е развива от по-простото към по-сложното според универсалния еволюционен закон. А индустриалното общество е пряк предшественик на идеалното общество, макар Спенсър да подлага на съмнение тезата, че еволюцията на обществото би довела по скоро до анархизъм (както той първоначално смята). Според икономиста Мъри Ротбард (Murray Rothbard), създател и основен теоретик на анархокапитализма, Спенсър може да бъде смятан за един от предшествениците на либерализма⁸, защото твърди, че държавата не е „съществена“ институция и че ще се „разпадне“, тъй като доброволната организация на пазара ще замести регулаторните й функции. Асоциацията, която прави Спенсър, е, че както в природата има свободна конкуренция, изразена в борбата за съществуване, така и принципите на либерализма за свободна конкуренция и свободен пазар са сходни с еволюционните за оцеляване на най-силните и най-приспособимите⁹. Докато в биологията конкуренцията на различни организми може да доведе до смъртта на даден вид или организъм, конкуренцията, която Спенсър описва, е по-близо до тази, използвана от икономистите – оцеляват конкурентните лица или фирми които подобряват благосъстоянието на останалата част от обществото.

В тази теза на Спенсър откриваме връзката между наука и идеология – един научен възглед (еволюционната теория) подкрепя една идеологическа система (либерализма)¹⁰. Още повече че и в този период еволюционните възгледи на Спенсър са приемливи за английския либерален елит, защото съвпадат с принципите на либерализма като цяло. Свободната конкуренция например според Спенсър съвпада с конкуренцията, която съществува в природата. Затова е логично либерализмът да вижда и открива в еволюционната теория от своя страна подкрепа и да се стреми да развива и пропагандира тази научна теория. Тъй като развитието на социалната и културната среда не позволява действието на естествения отбор, нужен е нов движещ механизъм за естествения отбор. Човешката цивилизация трябва да продължи своята еволюция и именно генното инженерство е онзи нов механизъм, който създава възможности за избирателна селекция на по-добрите качества и характеристики.

В древните общества според трансхуманистите естественият подбор действа с пълна сила поради липсата на палиативна грижа към болните и слабите, основана на християнската етика. В древността хора в т.нар. „неравностойно положение” не съществуват, защото я няма подкрепата от обществото. В съвременното общество тази вече възприета хуманност не може да бъде премахната и игнорирана, но чрез генното инженерство се открива нов начин за действие на естествения отбор, в който да оцелеят най-приспособените. Човекът трябва да се намеси и да насочи своето развитие в положителна посока. Тази намеса се осъществява чрез насочен еволюционен процес посредством генното инженерство.

Следващият етап от развитието на трансхуманистичните идеи се свързва с научната дейност на Джулиън Хъксли, ревностен еволюционист като своя дядо Томас Хъксли. Той вярва непоклатимо, че принципите на еволюционната теория са валидни и действат в човешкото общество. Развивайки идеите на Спенсър, той формулира понятието „трансхуманизъм“ като върховна еманация на еволюционния процес чрез научен прогрес¹¹. Еволюционният процес при трансхуманизма е самонасочен и се ръководи от самия човек. Всъщност това е логото на втората конференция по евгеника, провела се през 1921 г. в Ню Йорк. – „Самонасочена човешка еволюция с хармоничен резултат“ (вж. Фиг. 6).

Идеите на евгениката се доразвиват в трансхуманизма. Според тях еволюцията продължава, но трябва да бъде насочена и контролирана от човека посредством различните видове технологии, вкл. и генното инженерство. Макар да критикува крайния евгенизъм, Хъксли е водеща фигура в световната евгеника¹². Той твърди, че най-нисшите слоеве от обществото са по-малко генетично надарени затова те се възпроизвеждат твърде бързо. Хъксли смята, че трябва да бъдат предприети мерки за контрол на раждаемостта. Евгеничната програма, която той разработва, е лечебна и оздравителна за обществото според него, а не превантивна и ограничителна. Хъксли предлага нов метод – чрез промяна на жизнената среда да се въздейства положително на еволюционния процес в човешката популация. Въз основа на тези идея Хъксли предлага значително подобряване на храненето за по-голямата част от населението, както и адекватни допълнителни въздействащи фактори – осигуряване на съоръжения за здравословно физическо натоварване и отдих, изравняване на образователните възможности, всъщност той прилага към развитието на обществото същите еволюционни принципи, които действат в природата. Промяната на абиотичните и биотичните фактори според еволюционната теория води до промени в морфологията и поведенческите реакции¹³.

Бихейвиористичният модел също е в съзвучие с идеите на евгениката и не е случайно, че той е развиван и използван в подкрепа на еволюционизма като цяло и на евгениката в частност. Бъръс Фр. Скинър (B. F. Skinner), американски психолог бихейвиорист, прави тази връзка в своето изследване „Поведение на организмите“ (“The Behavior of Organism”) и обобщава, че хората в обществото се научават да бъдат добри граждани чрез система от награди и наказания. Промяната в условията на жизнената среда (дразнител) водят до промяна (отговор) в морфологията и поведението на човешките индивиди. Хъксли използва тази теза и формулира постановката, че повишаването на стандарта на живот на най-бедните в обществото неизменно ще намали плодовитостта им. Той не желае унищожаването на определена част от обществото, а има за цел елиминиране на най-ниските и най-опасни „прослойки“¹⁴. Хъксли смята, че биологията може да бъде използвана като основен инструмент в социалната политика. Бихейвиористичният модел също е в съзвучие с идеите на евгениката и не е случайно, че той е развиван и използван в подкрепа на еволюционизма като цяло и на евгениката в частност. Бъръс Фр. Скинър (B. F. Skinner), американски психолог бихейвиорист, прави тази връзка в своето изследване „Поведение на организмите“ (“The Behavior of Organism”) и обобщава, че хората в обществото се научават да бъдат добри граждани чрез система от награди и наказания. Промяната в условията на жизнената среда (дразнител) водят до промяна (отговор) в морфологията и поведението на човешките индивиди. Хъксли използва тази теза и формулира постановката, че повишаването в стандарта на живот на най-бедните в обществото неизменно ще намали плодовитостта им. Той не желае унищожаването на определена част от обществото, а има за цел елиминиране на най-ниските и най-опасни „прослойки“¹⁵. Хъксли смята, че биологията може да бъде използвана като основен инструмент в социалната политика.

Още Чарлс Дарвин посочва, че започва работа по своя фундаментален труд „Произход на видовете“, провокиран от есето на Томас Малтус на евгенична тематика – „Есе за принципите на населението“. Дарвин споделя в своята автобиография: „През октомври 1838 г., или петнадесет месеца след като започнах систематичното събиране на сведения, от чисто желание за развлечение прочетох труда на Малтус за населението. Темата за борбата за съществуване, която протича при всички растения и животни и се забелязва ясно при дългосрочни наблюдения, ми беше добре позната. Докато четях, ми просветна изведнъж, че при тези условия благоприятните вариации по-скоро ще бъдат запазвани, а неблагоприятните ще бъдат унищожавани. В резултат на това може да се очаква да се образуват нови видове. Ето как започна работата ми по теорията“.

Дарвин създава своята теория „просветен“, както той се изразява, от евгеничната идея. Самият Малтус изразява своите евгенични идея в това есе – според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Според него това, което държи населението под контрол, са бедствията (войни, епидемии, глад и болести), както и моралните ограничения и покварата (към които той включва убийствата, предпазването от забременяване и хомосексуализма).

Тук е мястото да посочим и влиянието, което има върху Дарвин неговият братовчед Фр. Галтън, смятан за основоположник на евгениката. Малтус, Дарвин, Спенсър и Галтън са либерали, затова техните научни изследвания и теории са обусловени от политически им пристрастия. Техните теории всъщност са научни аргументи за защита на една идеология – либерализма, – защото той изповядва свободния пазар и конкуренцията като основна движеща сила в развитието на икономиката, в която трябва да оцелеят онези икономически субекти, които са най-конкурентни и най-приспособени към свободния пазар, а това, от своя страна, съвпада с еволюционната концепция за конкуренцията и естествения отбор в природата¹⁶.

Социално-политическият климат в конкретния исторически момент избутва на преден план идеите на либерализма и ги противопоставя на властващия тогава консерватизъм. Ако консерватизмът е свързан с църковните доктрини на западния свят по онова време, еволюционната теория е добре дошла за либералните партии, защото опровергава религиозните теологеми, на които се крепи консерватизмът. През XX век противопоставянето между консерватизъм и либерализъм помага за утвърждаване на еволюционната теория, защото тя е в съзвучие с либералните идеи, т.е. отново е налице връзката между социална политика и научни идеи¹⁷. Консерватизмът губи доминантното си положение, което притежава няколко столетия. Както точно определя Тибор Махан (Tibor R. Machan): „Спенсър прави научна обосновка на либерализма, както Карл Маркс направи това за комунизма – научно го обосновава“¹⁸.

Евгеничните идеи, свързвани с еволюционната теория, печелят привърженици и сред консервативните среди, защото евгениката утвърждава консервативните идеи за превъзходство на определени раси над други. По тази причина особено в САЩ евгениката се развива и популяризира именно в средите на консервативния бял политически елит, макар да възниква в либерални политически среди. Евгеничните идеи съвпадат с теориите на крайните консервативни расистки движения, които виждат в евгениката, възможност за осъществяването на техния идеал за чиста раса. Това привидно противоречие демонстрира политически релативизъм, наблюдаван и при трансхуманизма. В него се губят полюсите на лявото и дясното политическо мислене. Джеймс Хюз (James Hughes) обобщава: „Повечето трансхуманисти подкрепят либералния демократичен модел, но също така вярват в ирационалността на демократичното самоуправление, затова не отхвърлят възможността за технократско управление във формата на трансхуманистичен авторитаризъм“¹⁹.

Трансхуманизмът се преплита и с идеите на футуристите, които, първо, възприемат механичния възглед за индивида като машина, чиито елементи могат лесно да бъдат манипулирани. Второ, прилагат сходно механистично отношение към човешкото общество, чиито отделни елементи са заместващи индивиди, които просто трябва да бъдат модифицирани или отстранени в полза на цялото. Технологиите и конкретно генното инженерство определено ще променят начина, по който работим, пътуваме, комуникираме, изобщо начина на живот. Най-значимо ще е тяхното въздействие върху човешкото тяло. Ето защо не става въпрос дали технологичният напредък ще продължи, а доколко ще бъдат гарантирани социалните ценности като свобода и човешко достойнство. Човечеството и сега е дълбоко зависимо от науката и технологиите, а в бъдеще се предвижда възможност за разширяване на човешкия потенциал чрез преодоляване на остаряването, когнитивните недостатъци, неволното страдание и т.н. Вследствие на това се разви идеята за създаване на техночовешка раса, или Homo cyberneticus.

Трансхуманистите отхвърлят идеята за душата и я заместват с идеята за информационен модел, като пренебрегват и игнорират тялото. Те отхвърлят и всеки аргумент, произтичащ от теологичното твърдение за телос, т.е. че човешките същества са били създадени в определена форма, за да реализират определена божествена цел. Игнорирането на тялото не е нова идея, макар да е пропагандирана от трансхуманизма. Този своеобразен процес на завръщане към древния гностицизъм започва още през Ранното средновековие в недрата на ранната схоластика. И Тома Аквински, и Бонавентура водят римокатолическата морална теология към съсредоточаване в духовния живот и пренебрегване на аскезата и тялото като цяло, тялото се игнорира, подлага се дори на бичуване и осакатяване²⁰. Протестантската традиция продължава тази мисловна концепция, която се проявява и стига своя връх в пиетисткото движение за индивидуална святост. Пуританската традиция в калвинизма също развива идеята, че тялото трябва да бъде игнорирано поради неговата греховност. Мислителите от Просвещението бленуват за епоха, в която човекът ще се ръководи само от чистия разум и няма да робува на ирационални заблуди, продиктувани от човешката сетивност и възприятия.

Така идеите на древния гностицизъм се преливат в трансхуманизма и заради взаимното влияние между евгениката и философските концептуални модели, възраждащи гностицизма, който отхвърля тялото като ненужен материален носител на разума и чистия гносис. Идея която присъства във всички футуристични филми и романи, където винаги се показва как в бъдеще човешките същества ще еволюират до асоматични форми на съществуване. Нашата естествена наклонност към самотрансформация дава възможност за преструктуриране и самомоделиране благодарение създаването на мрежа от култура, политика и технологии. Според трансхуманистите нашата когнитивна машина сега е насочена към самотрансформация, за която нашите умове трябва да бъдат подготвени чрез технологични промени, за да се слеят с това, което откриват, и с това, което сами създават²¹. В този бъдещ процес генното инженерство има огромна роля, защото чрез неговите методи ще се осъществи усилването на когнитивните способности на бъдещите хора, както и реализацията на нови човешки възможности като телепортация и телепатична комуникация. Тези нови възможности според трансхуманистите са възможни чрез комбинирането на генно усилване и редактиране на човешкия геном и последваща насочена еволюция²².

Бъдещето принадлежи на проучването и резултатите от редактирането на генома, провеждано върху човешки клетки и тъкани. То предлага възможности за получаване на информация за функциите на човешките гени, преподреждането на генома, механизмите за редактиране на ДНК и установяване на връзките между различните гени. Генноинженерните методи дават неограничени възможностти в тази посока и предоставят възможност за реализацията на евгенични и трансхуманистични идеи. Саймън Йънг идентифицира „желанието за развитие“ като еволюционен принцип за „непрекъснато увеличаване на способността за оцеляване и приспособяване“ и като продължение на Дарвиновата еволюция към увеличаване на интелигентността и когнитивните способности на човека²³. Еволюционният процес трябва да продължи според трансхуманистите, което предполага развитие на генноинженерните методи, защото те осигуряват възможност за тази бъдеща човешка еволюция. По този начин отговаряме и на въпроса дали ще продължи да се развива и прилага генното инженерство. В този контекст попада и въпросът за траснджендър културата, която също е част от процеса на идеологизация на биологичното знание. Една от големите пречки в този процес е биологичната хетеросексуалност, както и свързаната с нея ценностна система и етика. При естественото биологично размножаване се дава възможност за свободен избор и получаване на поколения с разнообразен гено- и фенотип. Процесът на естествено размножаване е свързван обаче с религиозния и културния етос на локалните общества, в който етос разграничаването на половете като такива е структурно и културно определящо за обществата векове наред. Ето защо всички традиции, било в културен или етосен план, стимулират и поощряват хетеросексуалната основа на социума. Бъдещето на всяко общество се гради в настоящето, а в тази перспектива възпроизводството на членовете на социума представлява това настояще. Местните и социалните традиции пряко или косвено се противопоставят имплицитно на идеи, които атакуват неговото оцеляване (в случая говорим за неговото възпроизводство). Ето защо насочената еволюция посредством различни евгенични практики е посрещана враждебно, тъй като застрашава пряко физическото оцеляване на общността. В тази причинно-следствена връзка в исторически план виждаме провала на такива идеологически опити в различните форми на геноцид, сегрегация и расизъм в близката и далечната история.

През 60-те и 70-те години на XX в. се формулират и развиват идеите на трансхуманизма. Паралелно започва и процес, който може да бъде определен като десексуализация (т.е. стремеж за премахване на половете като такива в частност и общо на хетеросексуалната структура на обществото). Трябва веднага да подчертаем, че нашето изследване не е критика на наблюдаваните процеси, а анализ на едно социално явление, като търси причините за неговата поява и развитие. Сексуалната революция през 60-те и 70-те години на миналото столетие бележи този процес на премахване на доминиращата хетеросексуална култура, като за много анализатори това е преди всичко отклик на свободомислещите хора срещу консерватизма и морализма на западното общество. Погледнато обаче в перспективата на трансхуманизма като идеология, в него имплицитно виждаме преди всичко разклащане на хилядолетните устои на хетеросексуалното семейството като институция, вече в неговия християнски вариант. Унищожаването на тази най-малка клетка на обществото (според секуларната представа), както и на домашната църква, според християнския етос е основна „заслуга“ на сексуалната революция. Тя задава нов модел на обществени взаимоотношения, в който семейството вече не играе водеща и етосooпределяща роля в процеса на отглеждане и възпитаване на следващото поколение. В този ред на мисли следващите поколения останаха извън семейството като етосоопределяща структура, което формира хетеросексуалната етосна рамка на обществото векове наред. Ето защо сексуалната революция задава нова посока за развитие на постиндустриалните общества, където семейството се превърна във формална обществена структура. Поставянето на семейството в позицията на структура с номинален характер дава възможност да се лансират и прокарат евгенични идеи, за които основен опонент е семейството с носените от него ценности, но най-вече с неговия хетеросексуален модел. Процесът обаче не спира дотук, защото не бе достатъчно премахването на хетеросексуалността в нейния традиционен смисъл, задаван от семейството като институция. В средата на 80-те години на миналия век се появи сякаш от „нищото“ т.нар. „унисекс култура”. Чрез различни, най-вече културни инструменти (мода, музика, кино) тя започна само външното заличаване на разликите между половете. Унисекс културата, унифицирането най-вече на младите хора и превръщането им в безполови външно индивиди трасира пътя за последвалата вече вътрешна промяна, която наблюдаваме при днеждър културата. Трябва да отбележим, че в периода на унисекс културата в пъти се завишават процентите на определящите се като хомосексуалисти (и в двата варианта), което е косвен резултат от феминизацията на мъжката част от обществото и андроизацията на женската. Всички тези процеси през годините се коментираха и изследваха отделно, без обаче да се разкрие концептуалната им връзка с протичащия процес на идеологизация на биологичното знание в полетата на новата идеология – трансхуманизма, която цели усъвършенстване на човешкия вид чрез насочена еволюция, използвайки новите биотехнологии. В този контекст трансджендър културата е част от процеса, не е изолирано явление, а процес, който води до премахване на хетеросексуалността до достигане на момент, в който, поради отпадане именно на тази хетеросексуалност, по-голяма част от живеещите в постиндустриалните общества ще имат „единствената“ алтернатива да се размножат посредством новите биотехнологии. Със съвременната скорост на развитие на обществото след няколко десетилетия биотехнологичните възможности за репродукция ще са достигнали своя оптимален капацитет както в икономически аспект (достатъчно евтини), така и в етичен аспект (етичните обструкции ще бъдат премахнати).

Смисълът, или логосът, на този процес е чрез премахване на хетеросексуалността да отпадне необходимостта от биологично размножаване (защото то е ненадеждно според евгеничните представи, поради многото мутации, наследствени болести и т.н.). Единствената „възможност“ за размножаване ще е клонирането, то обаче ще е евгенично контролирано и получените човешки същества ще бъдат с подобрени качества, ще превъзхождат значително биологичните си еквиваленти. Ето как джендър движението е част от идеологическия пъзел, наречен „трансхуманизъм”, а не е просто изолирано явление. Или с други думи казано, посредством процеса на премахване на хетеросексуалността (десексуализацията), започнал със сексуалната революция през 60-те години на ХХ в. и продължил през унисекс културата през 90-те, развил се посредством джендър движението през първите десетилетия на новото хилядолетие, се трасира пътят за получаване на безполови човешки същества (външно и вътрешно), които няма как да се възпроизвеждат биологично, а единствената им възможност за това ще е чрез клониране (евгенично направлявано). В крайна сметка процесът ще доведе до получаване на нов човешки вид, „икономически“ и биологично подобрен (ще работи повече, няма да се разболява и т.н.).

Смисълът на този процес е, първо, в икономическия растеж. Знаем, че световната икономика се задъхва. Разработването и развитието на новите биотехнологии с цел получаване на подобрен човешки вид ще постигнат високи нива на икономически растеж и съответно милиардни печалби за мултинационалните биотехнологични консорциуми. Второ, чрез подобряване на човешкия вид ще се премахнат редица заболявания, най-вече наследствени, а от друга страна, човешкият вид ще има много по-големи когнитивни и физически възможности, което също е добре за икономическия растеж поради намаляването на производствените разходи, както и на разходите за лечение и рехабилитация.

Интелектуалният потенциал на човека според трансхуманистите трябва да бъде насочен и към преодоляване на смъртта и нейните последствия. Биологичните науки и генното инженерство са впрегнати в осъществяване на биологичното безсмъртие на човека²⁴. Трансхуманистите третират болката и смъртта като основни препятствие за личностното себеосъществяване. Саймън Йънг категорично заявява: „Смъртта за мен е нечестна“²⁵. Съществуването според него е само в рамката на живота затова и премахването на смъртта е начин да се достигне универсалното добро. Такова разбиране за смъртта е в противоречие с повечето религии и в частност с православното такова. Смъртта е независима променлива в постоянно изменящия се свят. Всяко одушевено същество умира, но само човекът е определян като смъртен, не защото умира, а защото знае, че умира, което означава, че неговото съществуване се осмисля със смъртта. Трансхуманистите обаче вярват, че човек има неограничени способности и посредством технологичния прогрес ще може да постигне безсмъртие. Смисълът на животът се разглежда правилно само когато обхваща и смъртта. Само когато смъртта се припознае и се оцени като последен етап от живота тогава може да се оцени достойно и самият живот. Достойно оценяване не откриваме в идеите на трансхуманизма, те по-скоро обезсмислят живота и го превръщат в своеобразно пътуване с неизвестен край²⁶.

Избрано от „От Вавилонската кула до Homo Cyberneticus“ на д-р Свилен Спасов, „Омофор“, 2020

Бележки