Християнско ли е да си правим планове за бъдещето?

Преди няколко дни една жена, която се изповядва при мен от доста време, ми сподели нарастващата си тревожност за бъдещето, както в личен, така и в професионален план. Тя ми каза следното: „Какво да направя, за да изляза от това състояние, в което се намирам от доста години? Как да се отърва от недоволството си от цялостната ситуация, в която се намирам, от това, че нямам никакъв шанс да се омъжа, а не мога да бъда толкова твърда, че да стана монахиня? И професията ми не ме удовлетворява, а напротив, все повече и повече ме изморява. Имам ли право да си правя планове за бъдещето? Да се опитвам да променям нещо? Или е християнско само да се моля и да чакам Господ да се намеси в моя живот?”. Не е за първи път (и няма да е за последен, убеден съм в това), когато водя диалог с хора, които споделят страхове за бъдещето си.

Според Уди Алън ако искаш да разсмееш Бог, достатъчно е да му разкажеш за плановете си. Да, така е, но само донякъде. И в Евангелието наистина се казва: „Чуйте сега вие, които казвате: „днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“, вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва” (Яков. 4:13-14). А това значи, че е истинско безумие да си правиш планове. Като безумен е определен и богаташът от Христовата притча – Господ разказва за заможния човек, който започнал да си прави планове да разшири хамбарите си: „Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” (Лука 12:20). Лудост е да си правим планове за бъдещето, ако не се уповаваме на Господа, а само на самите себе си и на тези, които ни се струва, че са под наш контрол. Още по-голяма лудост е да игнорираме това, че смъртта може винаги да ни застигне и може да ни завари заети единствено с плътски неща, без да помним, че тялото ни е един бъдещ труп, независимо какъв комфорт сме му създавали през земния си живот. Но Писанието не ни казва изобщо да не си правим планове за бъдещето и да седим като парализирани в бездействие. Защото заедно с предупреждението за непредвидимостта на бъдещите дни, свети апостол Яков допълва: „Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“ (Яков. 4:15). Това означава, че когато си поставим нещо за цел, винаги да съзнаваме, че „човек предполага, а Господ разполага”. Следователно ясната мисъл, че всичко зависи от Божията воля е свидетелство за духовен реализъм.

Трябва да се избягва и другата крайност – да считаме, че няма никакъв смисъл да планираме каквото и да било в живота си, след като Господ нарежда всичко. Много хора така тълкуват думите на Спасителя: „И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. ” (Мат. 6:34). Това по никакъв начин не ни подтиква да не работим или да живеем от днес за утре, а ни препоръчва здравомислещо отношение към бъдещето, закотвено във вярата, че Господ вижда всичко и се грижи за всички. Той ни предупреждава да не тревожим напразно душата си от многото грижи, които могат непрестанно да ни измъчват и да ни стресират, ако използваме модерния в наши дни термин. А да поемем по средния, „царския“ път, по който човек е постоянен съработник на Бога. Тук е ключът към успеха на всяко планиране и оттук извира силата да виждаш в един евентуален неуспех не друго, а начин, с който Господ ни връща към правия път.

Има едно много по-висше призвание на християнина от това да организира прецизно всяка стъпка в живота си, а именно да разчита винаги на Господа в своите планове. Това предполага да имаш вярата, че Господ има план за всеки един от нас, че има поглед за това, което е най-добро за нас. Не мислете за някаква мистика, за някакво откровение, предназначено само за избрани. Но и не бъркайте християнската визия, интуицията за това, за което съм призван да бъда, с меланхоличните състояния на мечтателя с отворени очи. Ако се посветя напълно на изпълнението на Божиите заповеди, в сърцето ми ще се зароди увереност. Тази увереност е визия, тоест получавам по-голяма яснота каква е моята мисия за бъдещето, докато съм решен да следвам Божията воля. Мойсей се е виждал като избавител на поробения си народ от египтяните. Неемия е почувствал увереност, че може да издигне стените на Йерусалим. Свети апостол Павел, след като е преживял своето духовно преобръщане по пътя за Дамаск, се е почувствал готов да бъде „апостол на езичниците“. Да, това са примери с велики имена от историята на християнството. Но тези личности са добили своето величие именно защото твърдо са повярвали в Господа, Който е… вярвал в тях! Мога да дам примери и от наши дни за хора, които са изпълнители на Божията воля по начин, който вдъхновява в последствие и всички около тях. Например един наш свещеник – отец Николае Танасе от окръг Прахова, който в края на 90-те години искал да убеди няколко бъдещи майки да не правят аборт, а днес отецът и неговите сътрудници се грижат за 420 деца и самотни възрастни хора в своя приют. За да бъдем „идеалисти”, трябва да започнем от някъде, от там, където е болката ни, където мислим, че е необходима спешна намеса. Постепенно делото ни ще расте от само себе си, без дори да разберем как – „защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.” (Фил. 2:13).

Искам още две неща да уточня. Първото: за да не изпадате в заблуждение е добре да проверявате визията си за бъдещето при изповед, по възможност – при опитен духовник. В противен случай духовният наставник може да разпали у вярващия безсмислено усърдие и да стане така, че вместо той да стане „луд по Бога” (което не е нещо патологично), да се превърне просто в един безумец. Второто нещо: независимо колко време продължава дадена ситуация, да приемете сегашните условия и обстоятелствата, в които се намирате, като подготвителен етап за плана, който Господ има за вас. В противен случай постоянно ще се чувствате „уморени” и ще изпаднете в униние. И най-важното е: „Всичко вършете без ропот и съмнение„ (Фил. 2:14)… | www.doxologia.ro

Превод: Сандра Керелезова