Юда

В Гетсиманската градина Христос го нарича приятел.

На иконите на Страшния съд често го изобразяват като дете в скута на дявола в долния десен ъгъл. Любимото дете на сатаната, което приема огнени целувки като отплата за предателската целувка.

Той е носил ковчежето с парични дарения, значи е бил нещо като счетоводител в малката апостолска община.

Ние не можем никога да се причастим, без да си спомним за него: „Защото няма да издам на враговете Ти тайната, нито целувка ще Ти дам като Юда…”.

Какво още знаем за него? Че е юдеин сред другите ученици – галилейци. Значи той е по-образован и вероятно – по-високомерен. Бил е близък и любим на Христа. Предатели могат да станат само близките, своите. Сърцето може да бъде наранено само от този, който е допуснат до сърцето. Чуждият може да бъде враг, но не може да бъде предател.

Негова природа е сребролюбието. Името му е „крадец” (виж Йоан. 12:6). Така казва свети Йоан Богослов и думите му не подлежат на съмнение. Няма смисъл да измисляме още нещо.

Дали се е разочаровал от Месията и затова е решил да Го предаде? Или напротив, искал е да ускори събитията и да направи по-близка спасителната развръзка? Няма да гадаем. Работата е там, че светът е пълен със сребролюбие и разврат. Каещите се митари и блудници са в първата редица повярвали в Христа. Но сребролюбието, не желаещо да се покае, изнамира на Юда оправдания, за да може чрез него да се прояви.

Свети Юстин Попович казва: „Част от Юда живее в теб и в мен”. Всяко човешко сърце може да носи в себе си зародиша на Юда. Ето, Юда казва: „…защо стана това прахосване на мирото? Та то можеше да се продаде … и парите да се раздадат на сиромаси” (Марк. 14:4-5). Но не любовта към бедните го води, а съжалението за съсипаната благовонна течност. Не постъпваме ли и ние по същия начин?

Защо да позлатяваме на купола на храма, защо да украсяваме храмовете със скъпи икони? По-добре да раздадем тези пари на сиромасите.

А защо някой си кара такава скъпа кола? По-добре да беше помогнал на сираците и старците. Звучат ли ви познато тези думи? Но не любовта към скромността, нито човеколюбието ни води при подобни речи. Това е зародишът на Юда, който говори от глъбините на нашите сърца. Още не се е родил, а вече говори!
Наистина, скъперничеството, завистта и мрачната злоба са характерни за хората, които не са чужди на Юдиния дух. Затова и не можем да се причастим, без да кажем в молитва: „…нито целувка ще Ти дам като Юда…”

Юда е пример за незавършено покаяние. Той връща парите като хвърля сребърниците в краката на първосвещениците. Признава вината си и казва: „Съгреших, че предадох невинна кръв” (Мат. 27:4). Обаче оказва се, че не е достатъчно да признаем открито вината си и да върнем парите, спечелени как да е. Освен че изпитваме мъка и отчаяние, трябва да чакаме Господ Иисус Христос да утеши душите ни.

Господ със сигурност щеше утеши душата на Юда, стига той да беше дочакал Възкресението. С апостол Петър нещата са подобни. Да се отречеш три пъти от Христа не е много по-различно от предателство, за което публично си признал. Обаче апостол Петър е победител над отчаянието, а Юда стана жертва на отчаянието.

Не е необходимо много да се говори за него. Но и да мълчим за него не бива.

Важното е да не приличаме на него. | www.pravoslavie.ru

Превод: Евгения Николчева