Антихристи умират като прокажени



Източник: в-к Нов живот

Болести като гръм от ясно небе, разяждащи плътта гнойни рани, проказа, парези, глухота и слепота, а накрая и смърт в ужасни мъки застига всеки, посегнал на църковно имане, твърди духовният ни клир.

Няма по-голям грях от това да се оскверни един храм. Божията Темида, за разлика от съдебната, не е със завързани очи. Тя вижда всичко, дори и черните помисли в човешката душа. Единственият “адвокат” на хората е извървеният от тях земен път, разяснява богословът Тимотей Никифоров. Според християнските разбирания рано или късно всеки се изправя пред Господ, за да отговаря за земните си дела и постъпки.

 

Рилският манастир отдавна привлича “ценители” на антики откъде ли не. Безспорен “лидер” в хранилището му е Рафаиловият кръст. При всяко напускане на светата обител уникатът се застрахова за милиони евро. Шедьовърът е зорко охраняван, за разлика от другите експонати.

19 октомври, Успение на преп. Йоан Рилски, зората на демокрацията. В църквата на монашеската обител навалицата е грандиозна. Докато богомолците са вперили взор към амвона и изложените мощи на Чудотвореца, двама братя и сестра им усърдно действат. В суматохата гастрольорите от Северна България неусетно се изнизват. Всеки е

ГУШНАЛ ПОД САКОТО СИ ПО ЕДНА ЦЕННА ИКОНА

 

Хващат автобуса за Дупница, оттам трена за София и Русе. Цяла нощ гуляят във влака, кефят се от лесния удар. На следващия ден си дават почивка, преди да се свържат с румънски пласьор. До вечерта обаче братята се парализират, а сестра им лудва. Единственият, наказал грешниците, е самият свети Иван Рилски. Той е докарал крадците до физическо състояние, в което всеки момент са на границата на смъртта. Но пустинникът е предоставил и възможност за покаяние, обяснява монахът Лаврентий.

Първа се освестява от шока 53-годишната Донка, тартор на пъкления замисъл. Месеци се лута между бързото забогатяване и покаянието. В мига, в който надделее комерсиалното, мистериозна болест я тръшка на леглото. Година по-късно нещастницата взема правилното решение – “командирова” щерка си до Светата рилска обител с една-единствена заръка – незабелижимо да остави по местата им задигнатите икони. “Справих се с успех, разказва 22-годишната Сабрина Иванова. Когато се върнах в Русе, заварих мама и чичовците ми живнали. От болестите им нямаше и следа. Запрашиха по чужбина. Редовно ми изпращат по 200-300 евро, с които да купувам дрешки за сираци. Дано изкупят греховете си.

Пиянска “потеря” от Дупница доразпива наблизо преди години. Золумите са за сметка на заведението. Нахъсаните борчета от свитата на Иво Карамански на заранта влизат и в църквата. Възтежките момчета със златни синджири по дебелите им вратове не само вилняха в господния храм, но

 

ЗАДИГНАХА И ДОСТА ЦЪРКОВНИ ПРЕДМЕТИ

 

Кой да им се опълчи – смирените монаси или пожарникарите, спомня си бившата клисарка Евдокия. След време всичко си дошло на мястото. Църковната утвар една заран неочаквано пак се оказала там, откъдето мутрите я задигнали. През седмица-две Дупница обаче осъмваше с некролози на безбожниците. Кой ги изпотрепа – техният мафиот или нашият покровител, едва ли някога ще се разбере, недоумява все още баба Евдокия.

Черна прокоба застига и цяла фамилия от град Бобошево, спомнят си хроникьори от по-старата генерация. Смъртта дамгосва със зловещия си знак всички млади хора в Карамфиловия род. Енчо и Пантелей си харесват боровата кория в село Скрино, родното място на Иван Рилски. Не пощадили дори и дървото, на което отшелникът си връзвал някога теленцето. Секат подред. Братята били атеисти. Не обърнали внимание на предупрежденията от свещеника за зла участ. Една сутрин ги намират с прерязани от собствените им брадви гърла. Защо и как е станало, никой не знае и до днес. Над фамилията им тегне

 

УЖАСНА ПОЛИЧБА ВСИЧКИ ДА ИЗМИРАТ МЛАДИ

 

Никой от рода им не е достигнал 30-годишна възраст, разказват по-стари бобошевци.

Снимачен екип от “Бояна” окупира мотел “Рилец”. Режисьори и продуценти заемат лукс-апартаменти, техническият персонал е настанен в манастирските килии. В края на командировката един от осветителите остава без пукната пара. Веднъж по сумрак погледът му е привлечен от хвърлените монети в манастирските чешми. Незабележимо пълни джобовете си с по-едри парички. Вечерта разпуска наравно с останалите. Кошмарът на младока започва след като се прибира в тясната си люлинска панелка. Изведнъж по ръцете му се появяват гнойни рани като на прокажен. Нито един столичен дерматолог не е в състояние да парира заболяването. Осветителят все по-често мисли за смъртта. В един слънчев ден обаче ясновидка го открехва за греха му. Младокът обръща няколко банкноти в монети, пристига в светата обител и

 

ТАЙНО ВРЪЩА ОТКРАДНАТОТО

 

от манастирските чешми. Докато се прибере в столицата, прокажените му ръце се изчистват от раните.

Черквата “Покров на Света Богородица” в бобошевското село Слатино също къта тайни за възмездие. Преди време тя е ограбена. Содом и Гомор надвисва над селото. Зърно за посев не остава в хамбарите им. Слатинци търсят съвет от леля Ванга, правят пътека до Рупите. Пророчицата предвещава, че ако иконите не бъдат върнати, Слатино ще бъде почернено от смъртта на млади хора. Така и става. Заредиха се едно след друго трагични събития, пропити с кръвта на невинни жертви, спомня си отец Иван. Девойче, непознало мъжки ласки, се спомина от левкемия. Две фамилии пък се гърмяха с пищови. Погребахме мъж в разцвета на силите си. Трима негови авери останаха хроми до края на дните си. Едва след серията сакатлъци

 

ГРАБИТЕЛИТЕ ВРЪЩАТ ИКОНИТЕ

 

Селската идилия отново е възстановена.

Разбойници задигат преди време уникалната икона “Черната света Богородица” от храма на Пресветата Дева в Несебър. Подобно произведение на изкуството рядко може да се види в Европа, пояснява отец Евгени Желев, наместник на храма. През 1342 г. цар Иван Александър пленява униката от византийците и го подарява на град Месембрия /дн. Несебър/. Поверие гласи, че ако рибарите не запалят свещичка пред иконата преди да излязат в открито море, ги чака нещастие. Крадците, задигнали “Черната света Богородица”, така и не успели да стигнат Бургас. Загинаха в тежка катастрофа. Иконата пак си дойде на мястото, а майките на крадците все още изкупуват греховете им в черни забрадки, разказва поп Евгени.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...