Вярата и чудесата

В дните на земния живот на Господ Иисус Христос тълпи от народ очаквали чудеса. Жадували да видят нещо необикновено, поразяващо въображението. Добре ли е това?

От една страна, това е естествено и дори прекрасно, защото в човешките сърца винаги живее чувството, че зад този обикновен, видим живот се скрива велика тайна, че Божията сила, скрита от нас до време, понякога прорязва нашия свят и, пламвайки като мълния, раздвижва мрака. В това отношение всеки християнин има право да вярва искрено в чудото, да се надява на него. Нали чудото е победа Божия, победа на Царството Божие над този век, претворяване на бъдещото тържество на светлината на истината.

Бог създаде човека, за да властва той над света, за да повелява на природата – не само чрез силата на своя разум, но и чрез силата на духа! В Евангелието от Марк¹ е казано директно, че служението на верните ще бъде съпровождано от знамения. С други думи, обичайните днес за нас закони на природата ще престанат да бъдат препятствие за хората на духа. Можем дори да кажем, че победата на духа е една от целите на мирозданието и че тази цел още днес може да ни „достигне", сякаш протягайки ръка към нас от бъдещето. Когато Господ изцелява хората, Той казва, че „Царството Божие е дошло до тях".

Но да отбележим: Христовите чудеса никога не са просто демонстрация на Неговата сила – силата на Бог и съвършен Човек. Той ги нарича „знамения", тоест знаци на Божието действие в света. А тези знаци говорят за любовта Му. Неговите чудеса спасяват, изцеляват, утешават! Те са видими проявления не просто на сила, но на любещото сърце на Христос Спасителя.

И въпреки това понякога Го оскърбява жаждата на хората да виждат чудеса. Защо Той не сътворява нито едно чудо в маловерния Назарет?² Защо упреква хората, които Го търсят след насищането с хлябовете и казва, че те не разбират знаменията? Защо отказва да продемонстрира могъществото Си пред Ирод Антипа, който с любопитство очаква, че Иисус, удивителният задържан, ще го впечатли с някакъв необичаен феномен? Книжниците дори изискват Божият Син да потвърди с помощта на чудо Своето небесно пратеничество. И какво им отговаря Той? „Лукав и прелюбодеен род иска личби…"³. Христос знае добре, че те са изпълнени със скрито неверие и търсят явни доказателства. Той знае също, че никакви чудеса няма да убедят упорстващите! „И да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят"⁴.

Самият аз съм бил очевидец на подобно нещо, когато явни проявления на тайнственото и свръхестественото са подтиквали невярващите единствено да повдигат рамене: „Науката все още не е обяснила този факт, но след време ще го обясни". Ако няма вяра, чудото се оказва безплодно, подобно на семе, паднало върху камък.

И още един въпрос. Как мислите, защо възкръсналият Господ не се явява на Своите врагове: Пилат, членовете на Синедриона? Безспорно защото Той не иска да ги застави да вярват. Принудителната вяра е робство. А „където е Духът Господен, там има свобода"⁵. Христос очаква вяра, раждаща се от добра воля и от открито към Бога сърце. Ако Му се доверявам, ще тръгна след Него, без да изисквам чудеса. Няма да ги очаквам като примамки, като неопровержими доказателства! Смелостта и силата на вярата се изразяват в това, че те водят човека по трудния път, често към неизвестността. Трябва да се доверявам на Спасителя така, както някога се доверявал на Бога Авраам. Единствено тогава чудото ще бъде за мен не просто удивително явление или доказателство, а знак за любящата ръка на моя Господ.

Помислете още за това: какво би станало, ако вярващите разрешаваха всички свои проблеми по чудодеен начин, а невярващите живееха в непрестанни бедствия? Всеки би поискал да застане в нашите редици. Но заради какво? Заради користта, изгодата, примамливото чудо! Да си спомним, че Самият Христос отхвърля това изкушение, когато в пустинята сатаната се опитва да Го съблазни и да Го тласне по пътя на крещящите и ефектни чудеса. Разбира се, ако Той се бе хвърлил от покрива на храма пред погледа на стотици хора и бе останал невредим – това би обърнало мнозина от тях. Но Божият Син предпочете да живее умален сред хората, да бъде гонен и убит, въпреки че можеше да призове на помощ легиони ангели. И Той ни казва: „В света скърби ще имате…"⁶.

Пътят на християнина е подобен на пътя на древните израилтяни в пустинята. Необходимо е да запазим верността си към Бога и сред изпитанията, да Му благодарим за чудесната помощ, но да останем твърди дори тогава, когато тази помощ, както ни се струва, се бави. Именно такава безусловна вярност очаква от нас Спасителят. В нея е нашата сила. Ако не искаме да бъдем „лукав и прелюбодеен род", ние не трябва да изискваме чудеса и знамения. Молейки се, сме длъжни като Христос винаги да добавяме: „Нека бъде не моята воля, а Твоята"⁷.

На онези, които се увличат прекомерно от чудеса, бих напомнил, че езическите летописи изобилстват с описания на небивали чудеса, че изцеления се случват и извън християнството. В Апокалипсиса четем, че сподвижниците на звяра, на антихриста свалят огън от небето и вършат всевъзможни чудеса. За тях и сега нерядко пишат вестниците по света: за разни телепати, магове, вещици, целители! Много от съобщаваното не е измислица. Самият аз съм бил очевидец на подобни неща. Но какво отношение имат те към истинската вяра?

Когато попитали стария италиански поет Данте: „Кое е най-удивителното чудо на християнството" – той отвърнал: „Това, че е завоювало много народи и сърца без помощта на чудеса". Истинското чудо е знак на милостта Божия, откровение за Божията любов. Но любовта, приятели мои, не се изисква. Тя е очаквана смирено и приемана. И на нея бива отговаряно.

Но преди всичко е необходимо да се научим да се доверяваме всецяло на Бога, а не да търсим доказателства и чудеса. Тогава целият живот ще ни се разкрие като чудо. И ще видим чудото навсякъде около нас: във всяко листо на дървото, във всяко цветче, във всяко живо същество, в тайната на зараждането на живота, в дивните закони на Вселената; в златните песъчинки на доброто, разпръснати сред камъните на грубия и суров живот; в красотата, в любовта, в познанието… Във всичко това през очите на вярата се открива чудото, неизброим рой такива привични за нас чудеса. Тогава ще можем да славим Господа в свободно служение на Неговата воля, а не в заробено и привързано към знаменията състояние. | www.alexandermen.ru
 

Бележки

¹ Вж. Марк. 16:17
² Вж. Марк. 6:5
³ Мат. 12:39
⁴ Срв. Лук. 16:31
⁵ 2 Кор. 3:17
⁶ Иоан. 16:33
⁷ Срв. Лук. 22:42

(Из книгата „Почему нам трудно поверить в Бога?")

Превод: Радостина Ангелова