Евхаристийни чудеса

Основното тайнство на християнската вяра е Причастието или Евхаристията. То е основано от Спасителя на Тайната вечеря. Според евангелист Матей, 26 глава, Христос взема хляба, благославя, преломява и раздава на апостолите, като казва: „Вземете, яжте, това е Моето тяло“.

След това Христос взема чашата с вино, благодари на Бога и казва: „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете”. Православните и католиците вярват, че когато ръкоположен духовник отслужва св. литургия и произнесе тези думи, хлябът и виното се пресъществяват в Тяло и Кръв на Христос, въпреки че запазват физическите си свойства.

Имало е и има много скептици и безбожници, които не приемат думите на Богочовека и отричат валидността на Евхаристията. За да ги опровергае, Бог допуска да стават чудеса с евхаристийните дарове. И до днес през юни католиците празнуват специален празник Corpus Domini (Тяло Христово). Той е учреден от папа Урбан ІV през 1264 г. след едно чудо с Причастието в Болцена, Италия. Един свещеник от Прага на име Петър служи там, усъмнява се и когато вдига хостията (осветения хляб), от нея потичат капки кръв. Това чудо спомага за утвърждаването на вярата у мнозина на Запад в бурна епоха на ереси и разколи.

Най-известното евхаристийно чудо в България вероятно е това, което става в църквата на с. Златолист, близо до гр. Сандански. Свещеникът се отнася небрежно към св. Дарове и от чашата избликва пламък, който го опърля. Тази опушена чаша се пази и досега в храма. В Римокатолическата църква са регистрирани редица такива чудеса. Най-известните от тях са две. Първото е свързано със св. папа Григорий Велики през 595 г. Една фурнаджийка, която опича хляба за литургията, се засмива, когато чува в църквата, че той е тяло Христово. Тогава папа Григорий се помолва и хлябът на олтара се превръща в истинско човешко тяло.

Другото чудо датира от 1610 г., когато един свещеник служи в древната римска църква „Св. Пракседа и Пуденциана”. Той също се усъмнява, изпуска хляба (или го хвърля според друга версия), който пада по стъпалата на олтара и оставя петна от кръв. Те могат да се видят и днес.

Като пристъпваме към светинята, да не забравяме, че тя е „огън, който изтребя” (Евр. 12:29). Затова предупреждава още св. апостол Павел в първото му послание до коринтяните, 11 глава: „Нека човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне”.