Чудесата в другите религии

Неотдавна (в средата на октомври 2009 г.) медиите разпространиха информацията, че върху тялото на дагестанското бебе Али Якубов се появяват надписи. Това се случва с забележителна точност два пъти в седмицата – в понеделник и петък.  

Върху пищяла и глезена на деветмесечното момченце се появяват, а след това изчезват думи, приличащи на плетеница от бемки. При това всеки път нови и по-сложни. Наистина, надписите не съдържат някакви особени откровения, а повтарят известни на мюсюлманите коранични истини, такива като “Аллах е велик”, “Аллах е създател на всичко съществуващо”, “Най-почитани от Аллах са благочестивите” и др. Има обаче една физиологична особеност – в момента на появявнето на новите надписи бебето не спи цяла нощ, вдига много висока температура (40), която не се влияе от никакви, дори силни лекарства.

Възможно е, че тази информация относно дагестанското бебе се раздухва от любители на сензации. Учените, например, казват, че подобните надписи може лесно да се получат при външна намеса. Например, ако при патология на стомашно-чревния тракт кожата на болния се докосне с пръчица, след известно време върху това място ще се появи рисунка (след това тя, естествено, изчезва). Понякога се среща т. нар. уртикарен дермографизъм, който се изразява в местна реакция на кожата при натискане. Ако кожата на такъв болен се допира с пръст или някакъв тъп предмет, то по нея остават ивици.

Доколкото знаем, в случая с дагестанското бебе нямаше никакви специални научни изследвания. Съмнения изказват и самите мюсюлмани (въпреки че Мюфтийският съвет на Русия обяви този случай за знамение свише). В частност на сайта islam.ru каноничният редактор на издателската къща “Ансар” Аскар Сабдин пише: “Относно момченцето първо трябва да се обърне внимание на това дали има действително научни доказателства, че това става само по себе си – без намеса на хората. Допускам, че това може да бъде боя или удар с някакъв тъп предмет и др. В медиите не забелязах нито едно мнение на специалист, а имамът на селото или медицинската сестра не са достоверен източник в този случай. Ако има доказателство за необкновения произход на тези надписи, то тогава работата е друга. Мисля (това е моята гледна точка, тя може да не съвпада с други мнения) че тази шумотевица около бебето е работа на журналистите, които, позовавайки на селския имам или давайки информацията само частично, искат да продадат изгодно информацията си”.

И все пак православният християнин трябва да знае: може ли наистина в друга религия да стане чудо и, ако може, то как трябва да го възприема? По какъв начин ние, християните, трябва да се отнасяме към случващите се необикновени и като че ли свръхестествени събития в други религии?

Работата е там, че чудеса, т.е. неща, които излизат извън рамките на обикновеното, наистина стават във всички религии. Та нали всяка религия предполага досег с висши сили, преодоляване на обикновеността, преминаване към другата страна на битието (не винаги, разбира се, със законни средства). И затова всяка религия има собствен опит на чудото – поява на отвъдни сили, необикновени промени в душевно-телесната природа на човека, преодоляване на ограничеността на земните способности, получаване на съобщения отвъд, дори изцеляване с видимо прекратяване на недъзите.

Например, трима древни историци Тацит, Светоний и Дион Касий съобщават като всеизвестен факт, че римският император Веспасиан е извършил две изцелявания. Ето какво пише в своята “История” Тацит (56 – 117 гг. след Р.Х.): “В течение на няколко месеца, докато Веспасиан пребивавал в Александрия, очаквайки попътни ветрове и спокойно море, станали много чудеса, които като че ли доказвали благоволението на небето и боговете към нови принцепс. Един александриец от простолюдието, който загубил зрение поради болест, паднал в краката на Веспасиан, умолявайки го със сълзи на очи да го излекува. Той твърдял, че постъпва така по повелята на Серапис, най-почитаното божество в тази страна, и молел принцепса да намаже със слюнката си неговите клепачи и очни кухини. Друг човек с парализирана ръка по повелята на същия бог молел цезаря да настъпи болната му ръка. Отначало Веспасиан се изсмял на тези двама сакати и категорично им отказал, но когато те продължили да настояват, започнал да се колебае: не му се искало да се прочуе като прекалено самоуверен, но молбите на тези мъже и уверенията на ласкателите породили в него надежда, че изцелението е възможно. Той заповядал да попитат лекарите дали е в човешките възможности да се справи с такива болести. След продължителни спорове те отговорили, че слепият е загубил зрението си не докрай и то може да се възстанови, ако се отстранят пречките, които не дават на болния да вижда; що се отнася до ръката, то тя е изкълчена и може да се върне в нормално положение. “Може би – казали лекарите – това е угодно на боговете и те са избрали принцепса за изпълняване на своята воля. Освен това, ако изцелението стане факт, славата ще се падне на цезаря; ако пък не стане нищо, сакатите ще станат за смях”. Веспасиан сметнал, че сполуката го съпътства във всичко и, усмихвайки се весело, извършил това, за което го молели. Грамадна тълпа гледала всичко това с напрегнато внимание. Сакатият веднага започнал да движи ръката, а слепият прозрял. Хората, присъствали там, свидетелстват, че всичко е станало точно така – те повтарят всичко това и до ден днешен, когато вече няма нужда да говорят неистини” (История, IV, 81).

Древните елини почитали кумира на Аполон в Магнесия като чудотворен, имащ “сила за всяко нещо”. Изобщо боговете на езичниците толкова често са се явявали пред тях, че те дори не виждали в това нищо особено. В древния Рим оракулите предсказвали бъдещето, а понякога статуите говорели човешки език. Римският историк Светоний (70-140 г.) съобщава за следния случай: “Убийството (на император Гай Калигула) било предречено от много знамения. В Олимпия статуята на Юпитер, която императорът бил заповядал да строшат, изведнъж избухнала в такъв смях, че машините се разтресли, а работниците се разбягали. Присъствалият при тази случка човек на име Касий заявил, че е получил насън повеля да принесе бик в жертва на Юпитер” (Животът на дванадесетте цезари, IV, 57).

Индийците успяват да стигнат до левитация – преместване в пространството въпреки силата на земното притегляне. Казват, че усъвършенстваният гуру е способен да убие слон с мисълта си. Тибетският будизм е проникнат изцяло с чудесни явления и способности – за много лами се смята, че имат чудесния дар да се появяват на различни места мигновено. А с прочутия мистик на новото време Сведенборг се случило следното: веднъж той с апетит обядвал в отделна стая на някакъв лондонски ресторант. Изведнъж стаята се напълнила с гъста мъгла, появили се множество гадини, мъглата станала още по-гъста, и когато тя най-сетне се вдигнала, Сведенборг видял ярко сияние и в него седящ човек, който заплашително му казал: “Не яж толкова много!”. За кратко време Сведенборг изгубил зрението си, през нощта и на следващия ден не ял нищо, а на следващата нощ видял същия пришълец в червена мантия, който му казал, че е Христос и ще му диктува обяснения за вътрешния и духовния смисъл на Писанието. Трябва да отбележим, че Сведенборг е имал очевидни за всички прояви на ясновидство: например, на 19 юли 1759 г. по време на обяд в Гьотеборг той с ужас съобщил на присъстващите, че в Стокхолм в тази минута е започнал страшен пожар и че огънят вече се доближил до неговата къща. Скоро се разбрало, че това бедствие наистина се е случило в шведската столица и че се е развило по описания от Сведенборг начин. Той също така признавал, че общува с с умрели хора, и при това знаел такива факти за тях, които не са били известни на никого, освен на близките роднини на починалите. Същевременно той изказвал напълно благотворни мисли като, например, че хората сами си създават ад чрез своите лоши постъпки, мисли и поведение.

За невероятните способности на някои съвременни екстрасенси няма смисъл дори да говорим.

И така, чудесността е свойство на практически всички религии, а също и на мистико-окултните системи. И ако бъде упрекнат за вероучителните си заблуди, адептът на всяка нехристиянска религия ще отговори: “При нас също стават чудеса, защо ни упреквате?”.

Това наистина е така. Въпросът е: какъв е източникът на тези чудеса?

За християнина отговорът се съдържа само в Светото Писание и Предание, най-добре разбирани от светите отци. В творбите на преп. Йоан Касиан Римлянин се срещат следните думи: “Много често хората с извратен ум и противниците на вярата изгонват демони и правят велики чудеса в името Господне” (Беседи на египетските подвижници, 15:6). Как е възможно това? Преподобният Йоан обяснява, че за разлика от чудесата, извършвани с Божията благодат чрез свети и праведни хора, и от чудесата (например, изцеленията), извършвани по вяра на молещия се, има още и трети вид чудеса: “Изцеленията от третия вид стават с прелъстяване и хитруване на демоните. Човекът с явни пороци може да извършва понякога удивителни действия и затова да бъде почитан като светец и раб Божи. Това подтиква другите да подражават неговите пороци и открива широк път за хули и посрамване на светостта на религията; а онзи, който е сигурен, че притежава дарбата да лекува и се гордее с това в сърцето си, стига до най-тежко падение” (пак там, 15:1).

Още в Стария Завет има предупреждение: “Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: „да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим“, – ти не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец” (Втор. 13:1-3).

Евангелието казва за Съдния ден: “Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Мт. 7:22 – 23).

Значи не всичко, което изглежда свръхестествено, е от Бога. Защото не само Бог и Неговите светли ангели могат да ни се явят на нас, грешните, от невидимия свят. По-скоро обратното, поради нашата греховност ние сме по-достъпни за въздействието на падналите сили на духовния свят. Не само върху душата на човека, но и върху неговото тяло въздействат невидими сили. И затова появяването на благочестиви надписи все още не е само по себе си свидетелство за истинско Божие Откровение.

Трябва да отбележим, че в мюсюлманска среда от време на време се срещат свидетелства за чудесна поява на надписи. Преди няколко години в Турция се родила овца с надпис на единия хълбок “Аллах”, а на другия – “Мохамед”. Когато на стопанина на овцата обяснили значението на тези арабски надписи, той създал много добри условия за живота на “свещеното” животно. През 2004 г. медиите съобщиха, че върху слепоочието на тринадесетгодишното казахстанско момче Фархат Жакашев се появил свещен надпис. След две години арабски букви се появили в Чимкент върху тялото на новородения Санжарбек Мусаев. Пак тогава в Чечня се родил Исмаил Мухамадов с бемка на носа, на която можело да се прочете надпис на арабски “Аллах”. Надписи се появяват върху облаци, дори върху плодове и зеленчуци. Чудесата стигат дотам, че щом някакъв правоверен ще разреже диня, той вече вижда там надписа “Аллах”. Както се пошегува един ислямски богослов, вече можело да се напише научен труд “Зоологически и ботанически предпоставки за приемането на исляма”. Защо именно надписи, а не нещо друго? Това също е разбираемо. В ислямската религиозна система са забранени изображенията. В исляма няма икони (поради простата причина, че няма вяра в Боговъплощението), интериорът на джамиите е изпъстрен с хитроумна арабска калиграфия. И затова мюсюлманите смятат, че знамението се проявява чрез надписи.

Що се отнася до дагестанското бебе, възможни са три версии на това събитие.

Версия първа. Да предположим, че това е истинско реално чудо, което не може да се обясни от гледна точка на науката и логиката. Може би някой ще види в това действие на Божия Промисъл, обръщащ към всеки народ на езика на неговата култура. И защо не, та нали арабското “Аллах” в превод на руски означава “Бог”. И в такъв случай всички надписи, които се появяват върху тялото на дагестанското бебе – “Бог е велик”, “Бог е Създател на всичко съществуващо”, “Най-почитани от Бога са най-благочестивите” – догматически не противоречат на християнството. Както знаем, и в Корана има възприети от Светото Писание зърна истина, и ислямът също говори за нравственост, добри дела и вяра в Бога. Как да се погрижим за хората, възпитани в релитиозната култура на исляма? – Като ги вразумим на разбираем от тях език! Между другото, Якубови, които са били по тяхно собствено признание индиферентни към вярата, са станали по-религиозни. А всяко религиозно възвисяване на душата, всяко нейно пробуждане и насочване към духовни ценности в общочовешки мащаб е нещо добро. По-добре хората, родени в ислямска традиция, да бъдат правоверни мюсюлмани, хранещи в душата си мир и обич към другите хора, отколкото уахабисти, терористи и престъпници. Неслучайно Съветът на мюфтиите на Русия (предвождан от Равил Гайнутдинов) обяви това чудо за знамение свише към мюсюлманските народи на Русия и Дагестан, с което Бог ги призовава към покаяние, прекратяване на раздорите на Кавказ и укрепване на добросъседските отношения. При едно такова обяснение на случилото се някой би казал, че ако върху тялото на детето се беше появил надпис “Христос Воскресе”, мюсюмлманите щяха да го сметнат за безполезна магия, и той щеше да стане още един дразнещ фактор, засилващ конфликтите на кавказка земя.

Тази версия, външно много хубава и не лишена от логика, се вписва добре в междурелигиозния диалог, търсещ общи допирни точки, обща почва за единението. Друг е въпросът какво се крие зад тази видима красота? До къде ще стигне това сляпо доверие към чуждите чудеса и знамения и опитите за намиране на тяхното обяснение непременно в божествените действия? Защо трябва да приписваме на Бога нещо, чиято истинска природа не е изяснено докрай?

Версия номер две. “Не всичко, което блести, е злато”, гласи народната мъдрост. Съществува проверен от векове принцип: към всички необикновени явления да се отнасяме разумно и предпазливо. Много е възможно случаят с момченцето в Дагестан да е това, което православната аскетика нарича изкушение. А в Светото Писание се казва: “Самият сатана приема вид на ангел на светлината” (2 Кор. 11:14), за да задържи извън Истината своите последователи. В самото описание на появата на чудесните надписи има някои странни моменти. А именно, преди да се появят, бебето страда. По думите на собствената му майка: “Невъзможно е да го задържим на ръце. Слагаме го в люлката, то се надига, крещи, плаче, температурата му стига до 40. Силно се мъчи детето. През нощта, когато тези неща се появяват, то изобщо не спи”. И така, момченцето много страда при появяването на надписите. И тук може да се направи сравнение с самия Мохамед, който при получаване на откровенията си също изпитвал големи мъки, страдал от чувство на горещина и задушаване.

В случая с Мохамед също има над какво да се замислим. Това се случило през 610 г. в арабската пустиня, чийто суров изглед без никаква зеленина, сред безжизнени скали, може да въздейства потискащо върху психиката на човека. На планината Хира върху Мохамед се нахвърлило някакво свръхестествено същество и, заповядвайки му: “Икра!” (което при едно тълкуване означава “чети”, при друго – “проповядвай”), започнало да го души. След няколко плахи опити за съпротива Мохамед се предал. След това той изпитвал силна вътрешна борба, скитал се самотен из мрачните долини, чувал някакъв зов, изпитвал нетърпими душевни страдания. И само едно ново видение му възвърнало покоя, убеждавайки го, че той е особен избраник на Всевишния.

Никак не ми се иска да правя сравнение с така наречената шаманска болест, когато човек, който е избран от духовете да стане шаман, усеща също чуство за принуда, насилствено увличане, неясен зов, потиснатост. Но все пак възниква един много прост въпрос: защо е на Всемогъщия Бог да дава Откровението в тежки физиологични мъки? Защо прозренията и откровенията в исляма вървят заедно с тежки психосоматични мъчения?

Св. Василий Велики е писал за начина на истинско божествено въздействие върху човека: “Някои казват, че те (пророците) са пророкували в изстъпление, защото човешкият разум се помрачава от Духа. Но за самото посланическо предназначение на божественото вдъхновение е противоестествено да прави боговдъхновения (човек) болезненно афективен, та той да губи присъщия му разум при изпълняване на божествените наредби и да няма полза от тях нито за него, нито за другите. И дали е съобразно поне малко с разума Духът на премъдростта да прави някого подобен на безумец, а Духът на ръководството да го лишава от разумност? Светлината не ослепява, а, напротив, възбужда дадената от природата сила на зрението; тъй и Духът не помрачава душата, а, напротив, възбужда ума, очистен от духовния мрак, за духовно съзерцание. Туй, че лукавата сила, замисляща зло срещу човешката природа, може да обърка мислите на човека, е напълно вероятно, но е нечестиво да твърдим, че присъствието на Светия Дух води до същото” („Тълкуване на Книга Исайя“. Предговор).

В науката има напълно естествени обяснения за това, което е ставало с Мохамед в момента на получаването на откровенията. Например, авторитетният холандски ориенталист и ислямовед от ХІХ век Райнхард Дози пише: “Обяснението на това явление трябва да се търси в болестта на Мохамед. По-рано учените смятали, че той бил болен от епилепсия, но последният биограф на Мохамед доктор Шпренгер, който е не само ориенталист, но и медик, определя болестта на Мохамед като мускулна истерия. Такава степен на проявата на тази болест, както при Мохамед, се среща понякога и в нашите страни – по-често при жените, по-рядко при мъжете. Той имал пристъпи, гърчове. При слаб пристъп се разширяват и съкращават мускулите, езикът и устните треперят; очите се въртят ту в една, ту в друга посока, глава се клати автоматично. В същото време болният има силно главоболие. При силен пристъп болният се вдървява, пада на земята, лицето му се покрива с червени петна, дишане се затруднява. Съзнанието не се загубва и с това тази болест се отличава от епилепсията… Истериците изобщо са много чувствени хора и големи ентусиасти. Такъв е бил и Мохамед. Истериците са способни да виждат сънища наяве, имат халюцинации, видения, екстази. Мислите, които те изказват в това състояние, могат и да не издържат на здрава критика, но притежават някаква особена свежест и висота. Те се изразяват с такава убеденост, пламенност и привидна оригиналност, че моментално предизвикават доверие у мнозина” (вж Крымский А.Е. История мусульманства. М., 2003. с. 61-62, 63).

От своя страна ще отбележим, че всяко некръстено бебе е по-достъпно за прякото въздействие на изкусителя. Защото при него липсва благодатта, която пази. За съжаление, положението на грешното човечество е такова, че на него му е лесно да се съблазни от привидните добро и святост и много трудно да стигне до истинско общуване с Бога и светите ангели.

Трябва да кажем, че ислямът, колкото и да се стараем да видим в неговите исторически пътища Божествен промисъл, все пак изопачава основните истини на христянството. Богооткровеното учение за Троицата се разглежда от него като религиозно извращение и непростим грях. Христос въобще не се почита като въплътен Бог, а само като човек, в който присъства божествена сила. Самият Мохамед е общувал с най-различни еретици – несторияни, арияни, сектанти, гностици, и затова, естествено, е смятал, че много неща в Евангелието са изопачени. Изкупителните страдания на Христос се отричат от мюсюлманите. Според тях Той изобщо не е страдал, а на палачите само се привидял Неговият образ – Бог веднага Го възнесъл на Небето (Коран 4:157-158). И така, няма Троица, няма Боговъплъщение, няма Изкупление. Това означава, че в Корана християнството, образът на Самия Христос са съществено изопачени. И онези, които виждат в мюсюлманството особен вид Божия грижа за хората, трябва да се замислят над въпроса: трябвало ли е Бог да дава на хората учение, в което се изопачава Неговият Собствен образ и се уврежда вече даденото на хората спасително учение – Новият Завет? След като е извършил човешкото спасение в Христос, защо трябва да изпраща Мохамед, изопачаващ образа на Христос и предлагащ вместо Църквата с нейните Таинства обрязване, рамазан и хаджилък в Мека? Това значи, че не всичко е чисто в ислямските откровения. И защо тогава трябва да приемаме чудесата, ставащи в рамките на исляма, които още повече убеждават мюсюлманите в тяхната правота и още повече ги отдалечават от Спасителя?

Версия номер три. С дагестанското момченце всичко може да бъде значително по-просто. Подозрителен е фактът, че родителите на детето отказват да направят сериозно научно проучване. Ситуацията е много ясна: ако вие твърдите, че това е чудо със свръхестествен произход (за това вещаят всички светски и религиозни медии), давате интервюта, разрешавате на фоторепортери да снимат детето, то защо не искате да потвърдите това с елементарна експертиза? Възможно е, че ставащото с дагестанското бебе е обикновено мошеничество, каквото се среща често се не само в светска, но и в религиозна среда. Защото каквото и да говорим, хората жадуват да чуят за чудесни и свръхестествени неща, а ако ги покажат и по телевизията, ще има много теми за разговори с приятели и познати.

Важно е да се отчете и това, че понастоящем в кавказките страни, в това число и в Дагестан, се провежда активна ислямизация на населението и всяка сензация, прославяща тази религия, помага за това. Ето защо в медиите могат да се срещнат и най-необикновени свидетелства за чудеса. През 2006 г. те съобщиха, че надписа с името на Всевишния се появил върху картофени тиганици, приготвени в семейството на Хайрудинови в Симферопол. През 2009 г. същият надпис се появил върху палачинка в семейството на Абударови в Белгия. Истина е, че такива чудеса са пълна безсмислица.

Ако обърнем внимание на чудесата в Евангелието, няма да видим нито едно безполезно чудо – Христос е изцелявал хората, давал зрение на слепите, слух на глухите, дигал от легло парализираните, изгонвал бесовете и това винаги водело до духовно преображение на човека – покайно преосмисляне на своя живот и следване на Спасителя.

В християнството чудото не е само нещо необикновено, свръхестествено, изумяващо, както в мнозина езически релитии, и не само знамение, прославящо Божието всемогъщество и величие, както е в исляма, а специална помощ за хората, неразривно свързана с тяхното духовно преображение. Истинското преображение на човека не е само вид преосмисляне на изминалия живот и нравствено поправяне (защото и сред атеистите се срещат високоморални хора). Истинското преображение е единението на човека с Бога, а това единение е дадено само в Христос, съединил в Себе Си две природи – Божествената и човешката.

За православния човек въпросът за това, какво чудо трябва да се приеме като откровение Божие, се решава доста просто. Той е пряко свързан с другия въпрос – каква религия признаваме като действително откровение Божие? Ако Господ ни е дарил в Христос цялата необходима за спасението истина, то какъв е смисълът от други откровения и извършващи се съгласно тяхната религиозна парадигма чудеса? След като е ясно, че всяка религия извън Христос не е Откровение Божие, то съответно чудесата и откровенията, ставащи извън Христовата религия, също едва ли са действие Божие.

Разбира се, за мюсюлманите подобни разсъждения не са убедителни. Във формулата на мюсюлманското “свидетелство” Мохамед се нарича последен пратеник Божи. А преди около две години някои ислямски богослови заявиха, че тяхната религия е трети, последен Завет на Бога с хората. Те изхождат от чисто хронологична последователност: Моисей е получил първия Завет, след това Иисус, когото мюсюлманите великодушно смятат за пророк, е приел нови откровения, а Мохамед е последният пратеник, завършващ изясняването на висшите истини и коригиращ на места ученията на другите пророци.

Но ние вярваме, че никакъв най-благочестив проповедник и тайнозрител, а още по-малко нечестив, не може да добави нищо към Откровението Божие, дадено от Христос. Защо? Уникалността на Христос не е в това, че той е дарувал някакво ново учение – високонравствено, стигащо до самопожертвуване и любов към враговете, и високодогматическо, откриващо тайната на Троицата, недостъпна за слабия човешки разсъдък. Уникалността на Христос е преди всичко в това, че в Него се е въплътил Самият Бог, свързал завинаги човешкото естество със Своето Божество. Неговото Откровение не е в морала или новите обредни предписания, а в реалния път към освобождаването от греха и придобиването на вечния живот – чрез приобщаване към Самия Христос. Защото в кръстните страдания на Божия Син са изкупени греховете на света, а в Неговото Въскресение е одържана победа над смъртта и тлението. И затова в Христос ние виждаме центъра на съдбините на света, съединението на небесното и земното. По своето значение за хората Кръстът Христов превъзхожда безмерно всички морални, догматични и идеологични комбинации, които са се появявали, появяват и ще се появят на земята. И никакви чудеса, случващи се в други религии, не могат вече да дадат на човечеството нищо ново, тъй като ни най-малко не се доближават до това, което е дадено в христянството. И дай Боже хората от другите религии да стигнат по неизповедимите пътища Божии до спасение в Христос!