Египетски ходжа стана християнин

Източник: orthodoxia.gr

Непрестанните чудеса на Христос и Света Богородица в Близкия и Среден Изток, а така също и в Средиземноморието се смятат за Божии знаци в районите, в които се случват. Тези чудеса вече доведоха до объркване доста ислямски религиозни водачи, и то защото те се случват все с видни мюсюлмани и резултат от тях е обръщането им към християнството.

След голямото чудо с възкресяването на мъртвия гражданин на Саудитска Арабия, станало в Сирия преди по-малко от година, за което бе съобщено и по държавната телевизия на родната му страна, сега голяма известност получи чудото, станало в Египет с един много известен висш мюсюлмански клирик и неговото семейство, които след това приели кръщение.

Какво точно се е случило с известния ходжа от Египет, за да приеме християнството?

Както самият той разказва (спестяваме името му по разбираеми причини), обръщането му е резултат от чудо. Бившият ходжа, а сега настоящ християнин разказва, че малката му дъщеря страдала от нелечима болест. Обиколил всички болници и посетил много лекари не само в Египет, но и в чужбина. Всички лекари стигали до едно и също заключение. Препоръчвали терапия, която според тях обаче, нямало да помогне за избягване на най-лошото. Затова съветвали бащата да вземе детето си у дома, тъй като вярвали, че няма лечение за болестта му. Отчаян ходжата не преставал всеки ден да се моли на Аллах за помощ.

Като гледал мъката му, негов близък приятел го посъветвал да сложи един кръст на стената, където е главата на детето. Още щом чул предложението, ходжата отвърнал с думите: “Не е възможно да направя такова нещо. Няма да продам вярата си…”. Но въпреки това, идеята да постави кръст над главата на момичето започнала постоянно да го занимава. Без да казва на никого нищо, купил един кръст и го слагал на стената до главата на детето, когато бил сам с него в стаята. Дните минавали и дъщеря му изпаднала в кома, и връзката й с околния свят била прекъсната. Цялото семейство, а и хората от района, в който живеел ходжата, очаквали най-лошото. Обезнадежденият баща ден и нощ стоял до дъщеря си и плачел. В себе си обаче, както изповядва сега, имал някаква надежда, че нещо ще се случи.

Една вечер, както нещастният баща стоял до дъщеря си и държал ръката й, видял как от кръста, закачен над главата на детето, се излъчва ослепителна светлина, която се разпростирала върху детското тяло. Първоначално си помислил, че сънува или че нещо става с главата му поради големите притеснения. Въпреки това, ясно виждал светлината. Изведнъж видял дъщеря си да се изправя от леглото и да казва: “Татко, гладна съм. Донеси ми нещо да ям”! Измъченият от нещастие ходжа не можал да осъзнае какво се случва. Отишъл в кухнята, обзет от радост. Виковете му събудили съпругата му и целия квартал. След малко домът му бил изпълнен с народ. Сам той разказвал и повтарял какво точно се е случило. Говорил за чудото на кръста. Тогава се обадил на приятеля си, който му предложил да сложи кръста над главата на детето, и му благодарил.

Съседите и приятелите му се опитали да отдадат чудото на св. Георги, когото мюсюлманите почитат. Той обаче знаел за силата на кръста. Сам бил свидетел на чудото. Дъщеря му вече била здрава и лекуващите лекари, които познавали състоянието й, не повярвали на очите си, когато видели, че новите изследвания били благоприятни. Няколко дни след чудото бившият ходжа вече бил взел своето решение. Казал на съпругата си, че ще стане християнин. Тя първоначално му се възпротивила и се изплашила от гоненията от страна на мюсюлманите, които щели да последват за цялото му семейство. “Ще ни убият” – казвала тя. Той обаче вече бил тръгнал по своя път. Казал й, че окончателно ще напуснат Египет. “Ще станем християни и вече ще живеем в друга страна”. Така и направили.

Въпреки това, новината за влизането му в Христовата Църква се разпространила бързо – както в града в който служил, така и сред мюсюлманското духовенство. Днес бившият ходжа и настоящ християнин учи богословие. В момента той и семейството му са издирвани от мюсюлманите. Тази е причината да не можем да публикуваме повече данни за тях.