Пияният свещеник

Източник: athos.alexsoft.gr

Още е жив епископът, който ни разказа тази история. Тя е истинска и има много дълбок смисъл и показва колко е голяма и важна молитвата на живите за мъртвите. Тези молитви се чуват винаги, но най-вече по време на Светата Евхаристия.

Епископът имал в своя район един свещеник, отец Яни, благочестив и обичан от всички. При извършването на проскомидията той се забавял, понеже четял много имена. Имал обаче една голяма слабост. Харесвало му виното! Колкото добър бил в задълженията си, толкова голяма била слабостта му към виното.

Много хора го съветвали да скъса с тази страст, която никак не подхожда на един служител на Бога. Дори самият той осъзнавал слабостта си, плачел от притеснение и дори направил няколко опита да се откъсне от този порок, но няколко дни след това пак се връщал към виното, отивал в храма и както бил замаян, казвал “Благословен Бог” и започвал да служи.

Но Бог отстъпил от него и в един момент свещеникът се спънал, паднал в олтарното пространство и изпуснал от ръцете си Светите Дарове. Замръзнал от деянието си. Паднал на земята плачейки и започнал да събира Тялото и Кръвта Христови. Усещал вината си да го задушава, тъй като случилото се било резултат от нетрезвото му състояние. Отишъл при епископа си и изповядал ужасния си грях.

На следващия ден, след много размишления епископът седнал на бюрото си и взел химикалката в ръка. Трябвало да задвижи процедурата по низвергването на отец Яни, но…

В момент, когато ръката на епископа нерешително се задържала, той като във видение видял от стената на стаята да излизат хиляди хора. Очите им били измъчени и когато минавали пред епископа викали: “Не, Владико! Не наказвай отеца! Не го низвергвай, прости му!”

Пред него преминавали огромен брой хора, мъже, жени, деца, едни облечени добре, други по-бедно – истински митинг на душите. И всички ръкомахали към него, викали и настоятелно молили: “Не, Владико! Не прави това! Не изгонвай нашия свещеник! Той ни споменава и ни помага на всяка литургия, истински ни съжалява и е наш приятел! Не! Не! Не!…” Това видение продължило доста време. Изненадан епископът доста време наблюдавал това море от хора да вика и да го умолява за пияния свещеник. Разбрал, че това били душите на мъртвите, които отец Яни споменавал, когато отслужвал Литургия. Това споменаване ги успокоявало много, както водата утолява жаждата на ожаднелия през горещ летен ден.

“Ето един довод” – помислил си епископът – че нашите молитви успокояват душите на починалите”.

След това изпратил да повикат свещеника.

– Кажи ми отец Яни – попитал го епископът – споменаваш ли много имена, когато проскомидисваш на Литургията?

– Стотици са Владико. Не съм ги броил.

– Защо я правиш тази работа, нали литургията ти се удължава и закъсняваш? – престорил се епископът, че му се кара.

– Много ми е мъчно за починалите, защото нямат помощ от другаде, освен молитвите на Църквата. Затова моля Всевишния да ги упокои. Имам една книга и записвам в нея всички имена, които ми дадат за споменаване. Този ред съм наследил от баща си, който също беше свещеник.

– Добре правиш – съгласил се с него епископът – душите имат нужда от това. Продължавай и пази тази традиция. Само внимавай да не се напиеш пак! От днес нататък няма да слагаш капка вино в устата си! Това е правилото, което ти възлагам да пазиш. Сега си простен.

Наистина, отец Яни окончателно се избавил от страстта на алкохола. Само дето сега стои повече на Проскомидията и чете имената на “мъртвите”.