Жадни за чудеса

Четейки Библията, неволно забелязваме колко чудеса са се случвали в онези времена. Създава се впечатление, че въздухът тогава е бил напоен с чудеса. Даже предизвиква завист: при тях е било, а сега при нас – нищо! Къде пропаднаха днес чудесата? Така ни се иска да видим, чуем, пипнем. Така ни се иска да получим дълго чаканата вест отгоре: „Вземи, вярата ти не е напразна!“

Няма какво да увъртаме – много ни се иска да има чудеса. На някои от нас им се иска до такава степен, че се отправяме в търсене, а ако не успеем да намерим, действаме на принципа „Не чакайте чудо — направете си сами!“. А резултатът е печален – прекалено много непроверени, откровено съмнителни истории и започваме да се чувстваме като Алиса – колкото по-напред отиваме, толкова повече чудеса срещаме.

Повечето от „чудесата“ имат толкова дълбоки корени, че е трудно да си изясним първоизточника. Кой от нас не е чувал за чудесата в Кефалония? Ежегодно в околностите на кефалонското село Маркопуло се наблюдава чудо: на празника Успение на Пресвета Богородица в местната църква припълзяват змии с кръстче на главата. Змиите свободно пълзят из храма, в олтара, сред вярващите. Те идват от нищото, след празника изчезват пак неизвестно къде. Немски учени (интересно, от коя лаборатория и от кой институт?) са ги изследвали и са дали заключение, че са много отровни, но на празника Успение (виж ти, още едно чудо) никого не хапят.

Но какво разочарование очаква поклонниците, които на тълпи пристигат в Кефалония с надеждата да видят това чудо! Оказва се, че тези змийчета са на всяка крачка и съвсем не са отровни. И на Успение в храма не идват сами — служители и местни жители преди празника отиват в гората, хващат няколко десетки и ги носят в църквата. От цялото „чудо“ истината е само, че на змийчетата се позволява на този ден спокойно да пълзят из храма. Пръв разказа за чудото грузинският актьор Давид Георгобиани, заснел филм за православните чудеса. И ако внимателно се заслушаме в думите му във филма, то всичко си идва на мястото: местните жители след залез в навечерието на Успение сами събират змии и сутринта ги носят в храма. Но какви удивителни метаморфози, благодарение на желанието ни чудото да стане още по-чудесно претърпя тази история само за 20 години!

Същото е и с разцъфващите изсъхнали лилии, които няколко месеца лежат на аналоя, изсъхват, а на Успение от сухите стъбла по чудесен начин израстват свежи цветя. Странно, но самите гърци не са и чували за такова чудо. Поклонниците, потърсили този храм с разцъфналите лилии, претърпяха крах. Все още не мога да разбера кому и защо е трябвало да разпространява тези, меко казано, измислици. Понякога става дума за традиция, спазвана в памет на някакво събитие, но понякога причината е възможно да е съвсем банална – привличане на туристи.

А снимките? Какъв „прелестен” начин за фабрикуване на чудеса. Из интернет бродят какви ли не чудесни снимки. И свещи, и кръстове, и ангели, и тайнствени надписи, и рисунки, които „внезапно се появяват в момента на фотографиране“.

На практика изработването на фотографско чудо е проста работа. Класиката в жанра са снимки, направени по време на литургия. Около всяка свещ виждаме светещи кръстове. За да разберем какво става само трябва да си спомним, че фотоапаратът е оптика, а оптиката е леща. Светлината, преминаваща през лещата, има свойството да се пречупва и да създава причудливи ореоли. Най-често се получават кръстообразни светлини и прави или начупени линии.

При това, на техниката й е съвършено безразлично, какво снимаме: църковна свещичка, слънце или лампичка. Всеки предмет, който излъчва светлина, е способен да даде върху снимката кръстове, ореоли, линии. Случва се понякога и светкавицата на апарата, отразена в стъклото на иконата, да дава невероятни и чудесни ефекти. И ето ви готово чудо: сияние от икона, светещ кръст над купола, а при по-развинтена фантазия могат да се видят и херувими, долетели да послушат песнопенията на вечернята.

В книгата на апологета на православните чудеса йеромонах Трифон „Чудесата от последните времена“ има снимка на Санаксарския манастир, наречена „Тайнствен кръст над Санаксар“. На сайта на манастира се казва, че е направена от свещеника Андрей през 2000 г. Това е снимка на слънцето, надничащо от облак и в самия манастир към нея се отнасят само като към чудо на художествената фотография. Но от сайт на сайт, от книга в книга шества това „чудесно явление на кръста“, което „се виждало над манастира цели три дни“.

Подобна история се е случила пак там на 1 май 1998 година: момиченце, намиращо се в автобус, направило обща снимка на манастира през задното стъкло. На фотографията над манастира засиял кръст. Причината е ясна – снимката е направена срещу слънцето и през изпъкналото стъкло. Но това не й пречи да „сърфира” из интернет като православно чудо.

Аз направих тази зимна снимка около храма през 2007 година. Сиянието над храма е хало – често срещано природно явление при ниски температури, но какво ни пречи да го представим за божествено, нали? Халото е светещ кръг, в центъра на който е източникът на светлина. В моя случай причината за появата на „чудесното знамение“ е разсипването на изкуствения сняг в намиращия се наблизо ски център. Откакто откриха ски центъра едва ли не всеки ден през зимата наблюдаваме подобни „чудеса“.

Халото може да е с форма на стълб или три стълба в зависимост от условията. Малко фантазия и те се превръщат в „чудесни светещи стълбове“, а при удачно стечение на обстоятелствата или с леки манипулации на апарата халото с лекота се превръща в светещ в небето кръст.

Когато още нямаше цифрови фотоапарати, грешките на лошите фотографи можеха да предизвикат наслагване на снимка върху снимка. В резултат при печата се появяваха и свещи пред храма Покров на Нерли, и изображения на ангели. А ако случайно на твърде близко разстояние от обектива се е оказал някакъв предмет и ако и не е бил на фокус, то той може да даде такова „чудесно” отражение, че вече никаква фантазия не ни е нужна. Например, снимка, която изобразява слизането на Божията благодат над аязмото: върху обектива може да е попаднал конец или косъм, но не, това е Дух Светий, ни повече ни по-малко.

Играта на светлината и бликовете въобще е много забавна тема. Ето ви снимка, направена в олтара. Обърнете внимание на полупрозрачната фигура на фона на стената. Нима не виждате ангела? Но авторът на снимката, свещеник, наблюдаващ „ангела“ няколко минути, не си е позволил да търси сензацията: той честно си признал, че това е само блик от полираната повърхност на дискоса.

Фотографията има възможността да прави фотографирания обект по-ярък, на снимката би могло да се види нещо, което на картината или иконата е скрито под слой лак, дървено масло или сажди.

Често на иконите изпъкват фрагменти, покрити с по-късни слоеве боя. И тогава се ражда поредното „чудо“: проявило се, проникнало, явило се, открило се и т. н. Но няма нищо необичайно в това явление. То се наблюдава не само при иконите, а и при художествените платна, ако новите слоеве боя не са достатъчно плътни. С времето боите проникват в платното и предишните слоеве започват да се виждат. Такова „чудо” виждаме на портрета на Литовченко нарисуван от И. Крамской: през по-късно нарисуваната шапка се вижда челото. Конят на Филип IV на портрета от Веласкес има осем крака. А върху иконата може да се появи ангел, кръст, цвете или каквото фантазията ни роди.

Примери за такива фалшиви или измислени чудеса можем да приведем още и още, те са навсякъде из православния интернет свят. Това е тъжно. А още по-тъжно е, че тези, които се отнасят към подобни явления с разум и се осмелят да изразят съмнение, лесно могат да бъдат обвинени в ерес и неверие, да бъдат отблъснати от съобществото или даже изгонени от него. Вярата в чудесата често се използва като отличителен знак за „наш — чужд“, „православен — неправославен“. И всичко това отново ни навежда на мисълта, че при много съвременни християни главно място в живота им заема не Евангелието, вместо това духовният им живот е подменен с безкрайни разговори за това, че някъде, някога, нещо се е появило, показало, открило.

Впрочем, явлението никак не е ново, още апостол Павел ни предупреждава: „От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие, защото телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.“ (1Тим 4:7-8). I www.matrony.ru

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска