За светите ангели



Maika Gavriila(Г. Менеопулу, Атина, 1970-1980 г.)

М.Г.: Ангелите винаги са готови да ни помогнат. Виждала съм с очите си как се случва, с очите на ума си – дори и в най-трудните моменти… Когато бях в Индия, чакали, цяла глутница чакали, със светещи в тъмното очи, се втурнаха към мене в джунглата, а Бог ме направи невидима за тях, като че ли не съществувах. Не беше ли това ангелска закрила? Какво мислите? След такива приключения нищо не ме плаши… И още нещо. Когато имаме любов в сърцето си, ангелите стават най-добрите ни „съработници“. Те са онези, които идват, когато понякога се питаме: „Къде да отида сега? Какво ли ще намеря там?“.

Доста пътувах в живота си и стана така, че отивах от едно място на друго, без никаква материална сигурност, но винаги със закрилата на ангелите. Винаги съм казвала, и сега го казвам: „Вървя от добро към по-добро“. Винаги радостно, дори да означава нещо по-лошо или физически по-трудно. Защото знам, че е по Божия промисъл. Това и трябва да правиш през цялото време, детето ми. Без значение къде си. Без значение кой е до тебе. Без значение кой те обижда или наскърбява. Без значение кой те обича. Всичко, което се случва, е по Божи промисъл и затова ще бъде чудесно за тебе…

Г.: Майко, забелязал съм, че даваш всекиму онова, от което се нуждае: обич, помощ, утеха и какво ли не още. В същото време осъзнах, че има нещо като защита, като отстояние, което пречи някой или нещо да ти навреди…

М.Г.: Да. Макар да вярвам, че не аз се предпазвам…

Г.: … А ангелите, както казваш!

М.Г.: Това е молитвата „Обгради ни с Твоите свети ангели…“. А пък това, което спомена за „отстоянието“, е вярно. Знаеш ли защо? Когато сме с Бога, нямаме „проблеми“ – нито душевни, нито други „лични проблеми“. Разрешаваме ги със Свещеното Писание, с нашия духовен наставник, с писанията на светите отци, със Самия Христос, Който ни казва: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя… Когато човек стигне дотам, че да вярва така, да действа така, да живее така, тогава „отстоянието“, за което спомена ти, драги Г., винаги ще съществува – въпреки цялата ни любов. Това, че аз нямам никакъв „проблем“, за който да разкажа на другия, е причината за това „отстояние“. Изслушвам чуждите проблеми и имам само любов за даване. Когато това стане, всички ще идват при тебе, защото хората имат нужда да приказват за онова, което ги безпокои. Ти ще бъдеш онзи, който изслушва – с Бога, винаги.

Г.: И така, закрилят ли ни ангелите от всичко?

М.Г.: Да. Както казваш, ангелите ни закрилят. Много пъти съм го виждала да се случва. Като че ли издигат предпазна стенAngelа около нас. Споменаваме го всеки ден във вечернята: „Обгради ни с Твоите свети ангели, та водени и пазени от воинството им, да постигнем единството на вярата“. Знаеш ли колко е важно това? Никога да не губим вяра. Да я имаме постоянно. Току-що си спомних една случка, която може да ти се стори съвсем обикновена. Но аз я преживях. Когато пристигнахме във Фаран (в Синайската пустиня), всичко беше много хубаво. Килийките, всичките нови, имаха врата и прозорци с мрежа. Та значи, първата нощ си легнах и се чувствах в безопасност. Сега съм в пустинята, помислих си аз, и няма да си имам работа с онова, което ме притесняваше в Индия – никакви змии, никакви скорпиони, никакви комари. Велико спокойствие… И тогава какво стана на разсъмване? Що да видя – подът беше покрит с килим, образуван от грамадни мравки – цял килим! Но гледай какво чудо: около леглото, на разстояние от петдесетина сантиметра, подът беше абсолютно чист от мравки. Бяха оставили нещо като межда… Повиках сестра Катерина да ми помогне. Защото може и да имах голяма вяра и смелост, но сблъскам ли се с мравка, нищо не мога да направя! Не мога нито да я настъпя, нито да я изгоня… Та така, тя дойде с метла и ги измете навън. Това се случи, за да ме накара да прозра, за кой ли път, в онова „тук съм“ на ангела пазител. Ето така става с всичко и с всекиго…

* * *

(Лерос, 01.01.1992 г.)

Хр.: Майко, този таен „глас“, който „чуваме“ много пъти, това нашият ангел ли е?

М.Г.: Да. И трябва да го осъзнаем. Трябва ясно да го разпознаем. Тогава, малко по малко, Бог ще ни дарува благата сила на разпознаването, за да я прилагаме на дело…

Хр.: Защото всеки път когато спра и „послушам“ този „глас“, той наистина ме кара и да се отпусна, и да виждам всичко ясно. Точно така става. Много пъти. Но не го бях забелязвал едно време…

М.Г.: Бъди сигурен, че е така. Не слушай света да ти говори за изкушения, изкушения и пак изкушения. Те са стигнали дотам, че вече имат изкусителя вместо Христос! Така че… Ще се оставиш в Божиите ръце, като казваш да, да, да… И ако това е нещо духовно пагубно за тебе, Бог ще го направи „не“. Това е.

(Лерос, 01.01.1992 г.)

K.: Значи ангелът пазител съществува?

М.Г.: Да. Той е в нас. К.: Във всеки? М.Г.: Да. Той обитава във всеки един от нас.

К.: Да не би да е гласът на съвестта ни?

М.Г.: Не, не е. Защото гласът на съвестта е Божият глас. Ето защо дори без да сме чели много за Бога, не се чувстваме „наред“, когато престъпим някоя от Неговите заповеди. Всички ние изпитваме това „чувство“, всички човеци – и социално развитите, и тъй наречените „първобитни“. Невъзможно е човек да съгреши и да не го осъзнае. Всъщност мнозина са ми казвали, че когато съгрешат, усещат горчив вкус в устата си, сякаш са глътнали хинин, или ги наляга тъга, която ги държи дълго след това… Следователно този глас не е техният. Това е Божият глас, който обитава в тях. А пък ангелът пазител е някой друг… И си има „приятели“… Защото има и други ангели, които ни закрилят – не само един… Веднъж отец Илия (Мастроянопулос) говори прекрасно за ангелите, в манастира в Тинос. Каза как силно желаят ангелите да ни помогнат. Това е тяхното предназначение. Само трябва да ги призовем на помощ и всичко ще стане много по-лесно, отколкото би било иначе.

К.: Прогонваме ли ангелите си?

М.Г.: Когато ги загърбваме.

К.: Доколкото разбирам, ти имаш добри отношения с ангелите…

М.Г.: Всички трябва да имаме.

К.: А как можем да се сприятелим с ангелите?

М.Г.: Това е личен въпрос. Сами ще разберете как…

К.: Какво друго би ни казала за ангелите?

М.Г.: Издали са една хубава книга: Светата литургия – тълкувание. В нея пише доста за ангелите. Защото, както знаете, ангелите участват в нашето богослужение – „херувимите и серафимите, шестокрили и многооки“, всички те присъстват… Цялото свещенодействие в храма се извършва заедно с тях…

 

Превод: Константин Петров

 

Из книгата “Майка Гавриила. Аскетика на любовта”, изд. “Омофор” 2015

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...