Свети Димитър закриля Божия народ

Представяме ви откъс от слово за Димитровден на известния румънски старец архим. Клеопа (Илие). В него той разказва за няколко от чудесата от житието на св. Димитър Солунски…

Когато император Юстиниан завършил строежа на прекрасната църква „Света София“ в Цариград (най-голямата православна църква, в която се побират до 40 000 души), издигната в прослава на Божията Премъдрост, той поискал тя да бъде осветена с мощите на свети Димитър. И поискал да се пренесат мощите на светеца от Солун в Цариград. За целта изпратил епископи и доверени хора да пренесат светинята, но това преместване не било по волята на св. Димитър. Когато пристигнали архиереите, след като поискали разрешение от местния епископ и отправили своите молитви към светеца, те се опитали да вземат ковчега със светите мощи. Но станало едно от чудесата на свети Димитър! Те чули силен глас: „Спрете, да не сте посмели!”. Заедно с този глас, от ковчега с мощите се издигал огнен стълб. Те паднали на земята по очи като мъртви и вече дори и не си и помисляли да взимат мощите. Завръщайки се в Цариград, все още треперейки, те казали на императора, че свети вликомъченик Димитър не иска да напусне крепостта си и гроба си в Солун. След тази случка императорът бил благодарен, че свети Димитър не е погубил тези, които дръзнали да посегнат на мощите му, и казал: „Явно не е такава волята на Бога; нека оставим всичко така, както иска всеблагият Господ и неговият великомъченик Димитър”.

* * *

В Солун е станало и друго велико чудо. Настъпило време, когато варвари обкръжили от всички страни Солунската крепост, а народът се молел, плачейки на свети Димитър. Постоянно се извършвали бдения и служби. Една вечер, след края на богослужението, след като народът се разотишъл от храма, един много вярващ мъж на име Илюстрий останал да се моли в църквата. И така, молейки се в празната църква, внезапно той видял, че в храма влезли двама красиви младежи и отишли към мястото на гроба на свети Димитър. Оттам излязъл друг красив младеж и попитал новодошлите, които всъщност били ангели: „Братя, защо сте дошли тук?” А те му отговорили: „Нас ни изпрати нашият Господар, Господ Иисус Христос, за да заповядаме на свети Димитър да си тръгне оттук, да напусне тази крепост заради греховете на народа, който не се покайва. Така че кажи на Димитър, че това е причината за нашето идване тук”. Тогава третият младеж, който бил излязъл от мястото на гроба, изчезнал. Това бил друг небесен ангел, пазител на гроба на светеца. И изведнъж от гроба излязъл войн с блестящи доспехи, много красив и със светнало като слънце лице: това бил самият свети Димитър. Той попитал двамата младежи, които дошли в църквата: „Защо сте дошли тук, братя?”. А те му казали: „Иисус Христос Спасителят ни изпрати тук, за да ти заповяда да напуснеш Солунската крепост, защото греховете на света много се увеличиха”. Когато чул това, свети Димитър започнал да плаче и казал: „Братя, върнете се обратно и кажете на нашия Господ Иисус Христос Спасителя какво е казал Неговият раб Димитър, който е пролял кръвта си за Него: „Господарю, Господи Иисусе Христе, Ти, Който си единствената ни опора и утеха, знам, че народът предизвиква гнева Ти, знам, че греховете на хората в този град са големи, но спомни Си, Господи, че Ти ги изкупи прескъпо с кръвта Си. И моля Те, Господи, не ги изоставяй и не отхвърляй молитвата ми; не давай тази християнска крепост на онези, които не Те познават и не славят Твоето свято име“. И след като свети Димитър казал това, като светкавица, като слънчев лъч се върнал в гроба, а след него и третият ангел, който бил пазител на гроба му. Тогава двамата младежи изчезнали, а Илюстрий стоял вцепенен в църквата от това видение, разбирайки, че е получил свидетелство за това колко много държи свети Димитър на Солунската крепост, на своята страна, и започнал да плаче и да се моли със сълзи на светеца винаги да се застъпва пред Бога да пази крепостта и народа от ръцете на варварите. И така, с Божията сила, варварските орди били изгонени от крепостта, която останала непокътната. А Илюстрий разказал за видението си на своите събратя, така всички разбрали колко много свети Димитър държи на своя град.

* * *

Да, братя мои, свети Димитър и всички светии се молят за нас. Но ако не изправим живота си, Божията благодат и Господните светии ще ни напуснат. Така е и станало, защото след известно време тамошният народ забравил Божиите чудеса и тези на свети великомъченик Димитър, а свещениците в църквата на светеца продавали срещу пари мирото, което изтичало от ковчега с мощите му за благодат на всички. Който искал да има един грам от мирото на светеца, трябвало да заплати за него немалка сума, дори и най-бедните и вдовиците. Св. Димитър се разгневил на това и решил да си тръгне от там по заповед на Христос.

Преди да си тръгне свети Димитър Солунски, станали и други чудеса. Те се случили преди падането на Цариград и завладяването му от султан Мехмед II през 1453 г. След това си тръгнали не само мощите на свети Димитър, но и други свети мощи, като знак, че Господ оставя гърците за известно време заради греховете им. И ето как е станало това. Неколцина вярващи потеглили към църквата на свети Димитър на един 26 октомври. Десетина души вървели към Солун, времето било хубаво. Вече се здрачавало и на едно поле, където се пресичали път от запад с път към изток, те решили да поспят. Легнали там, на онзи кръстопът, с дисагите си, в които имало дрехи за смяна, храна и по някакъв скромен дар за църквата на светеца. Но отново станало чудо! Всички заспали, но един от тях се събудил и какво да види? Откъм Солун идвал сияещ войник, много хубаво облечен, на кон, с ореол като слънце около главата си. А от град Лариса се задавал архиерей, с всички архиерейски украшения по себе си. Тогава човекът събудил спътниците си, и ето че и другите се вцепенили от почуда – двамата пътници сияели, въпреки че било тъмна нощ. Когато стигнали на кръстопътя, архиереят попитал войника: „Откъде идваш Димитре, войн на Бога?” А светецът, който яздел, му отговорил: „Идвам от Солун, защото заради греховете на този народ Господ ми заповяда да си тръгна от там”. „Но къде отиваш?”. „Където ме заведе Господ, но вече в Солун не мога да стоя, защото се умножиха греховете на този народ”. На свой ред св.Димитър попитал архиерея, който идвал от Лариса: „А ти Ахиле, архиерей на Господа, ти откъде идваш?”. Архиереят (това бил свети Ахил, епископ на Лариса) казал: „И аз пазех крепостта Лариса в продължение на 400 години, като там бяха мощите ми, постоянно се молех, но тази нощ дойде при мен ангел Господен и ми каза, че Господ Иисус Христос е заповядал да си тръгна от Лариса, защото Господ иска да остави гърците в ръцете на турците заради греховете им. И ние вече не трябва да пазим тази страна, защото е грешна пред Господа”. След това те се разплакали, целунали се и изчезнали. А вярващите, които се били запътили към храма, виждайки тази среднощна сцена, си казали: „Горко ни, защото Господ ни наказва, светиите си тръгват от нашата страна! Нима е вярно това, което чухме?” Тогава те си взели дисагите и, разбирайки, че скоро ще се изсипе Божият гняв, така и не посмели да отидат в Солун. Те се върнали по домовете си и разказали на всички за видяното чудо. И след по-малко от месец Солун и Лариса били завладени от турците… | www.doxologia.ro

Превод: Сандра Керелезова