Черна гора: християни и мюсюлмани търсят помощта на св. Василий Острожки

Тази есен 18-годишният Зоран Джинджич за пръв път в живота си видя лицата на своите родители. Ппосещението на черногорския манастир Острог му даде възможността да захвърли бастуна и черните очила – традиционните атрибути на един слепец.

"Свети Василий не говори вече повече от три века. Но и до ден днешен няма по-ефикасен проповедник на Православието от него. Та нали мощите му са търсени не само от православните християни – тук са и католиците, и мюсюлманите. За свети Василий всички са чеда, които искат помощ. И той щедро помага, независимо от това в кой храм ходи страдалецът".

В правилността на тези думи на гръцкия монах Димитрий, поклоник в православната светиня в малкото селце Острог в Черна гора, можах да се убедя веднага. В дългата двучасова опашка пред мощите на светеца освен православните сърби и руснаци до мен стояха и мюсюлмани, албанци, и католици от съседна Хърватска.

Млада жена в мюсюлманско покривало държи в ръцете си тригодишно момиче – тихо и неподвижно. Детето се е родило глухо и не е проговорило навреме. След посещението на мощите на свети Василий то за пръв път в живота си е произнесло членоразделни звуци. Днес албанското семейство е пристигнало за трети път в Острог и се надява, че за последен: момичето вече реагира на щракане с пръсти до ухото му (щастливият баща много пъти демонстрираше този фокус при одобрителните аплодисменти на околните) и произнася с удоволствие първите си вразумителни думи.

Хората в Черна гора са свикнали отдавна с подобни чудеса. Вече три века при мощите на светеца приижда поток от хиляди болни и сакати, слепи и прокажени хора, мнозина от които забравят след това своите недъзи.

Впрочем, в Острог се случват чудеса и от друг характер. Същият монах Димитрий ми разказа следния случай: преди няколко години в манастира дошла млада жена с бебе в дървена люлчица. След като целунала мощите, тя, както и мнозина други, се изкачила по стълбите към лоджията, където е свещеният кръст с частица от животворящия Кръст Господен. В един момент тя се облегнала върху перилата и започнала да се любува на живописните околности на манастира. За секунда, изглежда, вниманието й отслабнало и люлчицата, хлъзвайки се, полетяла надолу. Лоджията на манастира е на 12 метра над земята – това отговаря на четвъртия етаж на жилищен блок. Люлчицата се пръснала, естествено, на парчета, майката припаднала, а бебето… не усетило нищо и дори не заплакало. Всички свидетели оценили станалото като чудо. Парчетата от люлката се пазят и сега в ризницата на манастира.

Пак там недалеч от тях е и разчупеният на две германски снаряд от Втората световна война, изстрелян по манастира. След като проломил дървената порта, снарядът кой знае защо не се взривил, а се разпаднал на части.

83-годишният баща на Валентина веднъж излязъл от дома си и не се върнал. Търсенето не довело до нищо. Непонятно как старецът се оказал в Подгорица, столицата на Черна гора. Кой и защо го е отвел толкова далече, той не знаел. Нещо повече, той дори забравил името си, кой е и какъв е. Нещастният старец бил заведен в полицията. И се случило тъй, че дежурният, който току-ще се бил завърнал от погребението на брат си, се изпълнил с жалост към изгубения човек. На следния ден, след като приключил дежурството си, той откарал стареца в Острог. Там, пред мощите на светеца, страдалецът си възвърнал паметта: спомнил си името и заплакал за изгубилите го дъщеря и внуци. Дори си спомнил номера на домашния телефон. Оттогава Валентина редовно посещава манастира – за да благодари на светеца.