Архонт и Патриарх

Наскоро в публичното пространство се разбра, че Църквата е удостоила с титлата “архонт” известния бизнесмен Слави Бинев. За дейността на господин Бинев нищо не знам, освен че е бивш шампион по бойни изкуства на Европа и възпитаник на Френската гимназия в София. Удостояването с титлата “архонт” на бизнесмен, за чиято дейност в областта на църковните дела почти нищо не се знае поставя някои въпроси пред хората, за които ролята на християнството в модерна България е важна.

Първо трябва да се каже, че с тази титла византийците са удостоили владетеля Крум и по църковна традиция тя се дава на личности, които са предводители на миряните в дейността им по осъществяване на свещени дела. Освен с титлата “архонт” страшният български вожд Крум е бил наричан и “екзарх”. Това е титла, която се дава на предводителя на свещенството и е използвана от българите в борбата им за църковна независимост през Възраждането, когато българският свещеноначалник е наречен “Екзарх”, а българската църква “Екзархия”. Както се вижда от историята двете титли – екзарх и архонт – не са произволни прищевки на клира, а олицетворяват пред света достойнството на един народ, който 1000 години се опитва да се бори за философска еманципация в света чрез самостойна Църква и собствен литургичен език. Затова изглежда странно, че титлата “архонт” се дава на човек, за чиято свещена дейност не се знае почти нищо.

Аз съм далеч от мисълта да оспорвам личното достойнство на господин Слави Бинев и важността на неговата дейност за нашата икономика. Но съм готов да споря с църковния клир относно начина, по който сериозни явления в християнския живот се третират от представители на православието у нас. Тук ще напомня, че при погребението на един представител на модерния бизнес у нас се затвори столичен храм, което не се е случвало от времето на комунизма. Тук ще припомня, че водачи на комунистическата партия влязоха безпрепятствено в храма след 10.11.1989 година. Ще добавя, че при погребението на най-великия ни оперен певец – Борис Христов – храмът също беше затоворен за обикновени поклонници, но не и за властимащите.

Наскоро по повод насилието в училищата Синодът се срещна с интелектуалци, чиято заслуга към християнството у нас е въпросителна. Тази избирателност на клира относно удостояването с висше църковно внимание е плашеща за верните християни, които нямат постове в политическите и бизнес среди и които днес изнемогват материално, защото по думите на Христос не са от този свят. Ще добавя също така , че Синодът не отваря дума за незаконното изнасяне на култови християнски ценности от България, но не забравя да напомни за имотите си, сякаш материята може да възроди духа. Сигурен съм, че сред миряните има хора, които заслужават не по-малко от господин Слави Бинев титлата “архонт”, но поради политическата и икономическата им незначителност тази титла не им се дава. Те са верни по собствено убеждение и следователно църковното ръководство може да разчита на горещата им вяра в Бога без да ги подкрепя в техния път. Освен цитираните факти има и други, от които може да се направи извода, че Църквата в България от Христолюбива и човеколюбива народна общност се превръща все повече в интернационална мистико-ритуална организация с преки социално-икономически интереси. Тази религиозна девалвация на мистичното Христово Тяло практически отваря път на други изповедания, чиято активна дейност акцентира повече от БПЦ върху грижата за ближния и пряката евангелска проповед. Факт е, че днешният католически папа Бенедикт ХVІ е световен философ, докато нашият патриарх е дълголетник.

Един храмов певец преди време ми беше казал да не повдигам въпроса за състоянието на църковните имоти, защото може да бъда убит. Аз не знам от какво той се е притеснил, но очевидно икономическата дейност на клира се нуждае от публично осветление за доброто на вярата и на нацията. Затова предлагам, съобразно спецификата на отношенията Държава-Църква в България, състоянието на църковните имоти да се провери из основи от нарочно държавно лице, което да обяви резултата от своята проверка. Така ще се видят на светло отношенията между цивилните лица и клира и ще се разбере системата на оценка при възнагражденията, които Църквата раздава в модерността. Правилото в православието гласи, че когато нещата с религията не вървят, се сменя попа, а не вярата. Другият път е протестантството, чиито представители са направили Реформацията, която е хвърлила в религиозни войни Европа през ХVІ век. Бидейки в Европа, ние нямаме нужда от религиозни сътресения, но както е тръгнало, скоро може да си имаме религиозен проблем на християнска основа.

Факт е, че днес в България предимно миряните правят лицето на православието чрез своята безкористна дейност. Православието има подкрепата на цялото общество, затова това общество има правото да знае какво става с традиционното канонично изповядване на тази религия и с нейните характерни ценности. С ломотене пред олтара и със старинни селски обичаи съвременно православие не може да се осъществи. Защото либералните параметри на демократичното ни развитие лесно могат да подтикнат някои от нас да си сменят праотческата вяра, когато не виждат милостта и справедливостта в делата на църковното ръководство. Потенциалната Реформация у нас, която засега се изявява чрез засилената дейност на врачки и гадатели, ще превърне безличното поведение на клира в национално предателство в сравнение с историческите заслуги, които наистина има православната Църква у нас.

А иначе награждаването с вечни религиозни титли ще стане едва след Страшния съд. Дотогава всичко е временно и тленно.