БПЦ – между Божието и кесаревото

Решения на него ще взимат 200 делегати – по 8 от всяка епархия, от тях по 3-ма свещеници и 4-ма миряни от всяка епархия, по един представител на ставропигиалните манастири, главният секретар на Св. синод, по един преподавател от средното и висшето духовно училище, 5 духовни лица с висше образование и 5-ма миряни – общественици, избрани от Църковно-народния събор. Председател на Църковно-народния събор ще е патриарх Максим.

Последният събор бе проведен през 2005 г., в дневният му ред бяха предимно въпроси, засягащи разделението на църквата тогава. Първият след промените пък, Четвърти по ред, се проведе през 1997 г., на него от устава на БПЦ бе изхвърлен членът за задължителното съгласуване на избрани архиереи с представители на държавната власт.

За пръв път от десетилетия насам в Синодалната палата и по епархии работят комисии по различни проблеми, които по една или друга причина, досега убягваха от вниманието на българските архиереи, установи репортерска проверка на ДУМА. Съвсем не на шега духовни и миряни са се заели да сложат ред не само в устава, който изобилства с неотговарящи на съвременните нормативни актове в държавата положения, но и в имотното състояние на епархиите, приходната част в бюджета на митрополиите, като цяло и затягане на режима на харчене за лъскави прищевки.

Вече ще се знае, че който плаща, той поръчва и музиката. Не можем за търпим своеволия. Обществото има нужда от църквата, а тя е призвана да служи на народа, като отговаря адекватно на неговите проблеми. Това заяви Варненско и Великопреславския митрополит Кирил, който е председател на комисията по промяна на устава на БПЦ. Като начало ще изслушаме различни варианти за заплатите на свещениците и ще приемем най-оптималния от тях. Тези хора имат семейства и не могат да стоят с месеци без средства, добави владиката. По думите му едно от основните положения, по които ще дебатират и излязат с решение делегатите на събора, е да се даде възможност на епархиите да правят свои фирми и фондации, чрез които да управляват както църковните имоти, така и да произвеждат и търгуват, а с набраните средства цъквата да се включи по-ангажирано със социална и катехизаторска дейност. Сега такава дейност с църковна собственост се извършва, но на практика тя се упражнява от юридически или физически лица.

Очаква се от названието църковно-народен събор да отпадне "народен". Това обаче не означава, че той ще остане само за избрани.

Църквата, сама по себе си, е сбор от клирици и миряни, които са все хора на народа, разясни стилистичната промяна дядо Кирил.

Съборът в Рилския манастир идната сряда не предвижда чуждестранни гости, но покани са отправени към президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев и председателя на Народното събрание Георги Пирински.

Русенският митрополит Неофит: Този път форум ще има, решения – също

– Ваше Високопреосвещенство, уставът на Българската православна църква предвижда провеждането на църковно-народен събор на всеки 3 години, но такъв не е имало вече повече от 7 години. Вярвате ли, че този път наистина ще се проведе такъв форум?

– Църковно-народен събор се свиква на 3 години стига да има условия за неговото свикване и провеждане. Ако синодът реши, може да отложи провеждането му. Искам да кажа, че отлагането му не е фатално. Но за този събор вече всичко е подготвено и следващата сряда предстои неговото откриване. По време на комунистическия режим не беше проведен нито един, но това не правеше църквата нелегитимна. Тя си действаше.

– Делегатите – по трима енорийски свещеници и четирима миряни от епархия обаче, легитимни ли са? Те също не са избирани наскоро.

– Легитимни са, независимо, че в последните три години не са правени избори за делегати. Има едно положение в Устава на БПЦ, според което те си остават да действат докато се изберат нови.

Съборът ще си има отделен говорител, той ще е мирско лице, богослов, но още не знаем кой ще бъде. Той ще бъде избран на място.

– Не ви ли е обидно, баш говорителят на Синода, какъвто сте вие, ще е безмълвен по време на събора?

– Е, не. Говорителят ще е само за събора. Той ще обявява само решенията, взети на него.

– Кои са основните теми, по които ще заседавате?

– Първата точка е организационна. Ще бъдат избрани членове на бюрото на събора, комисия по пълномощията, която ще докладва по състава на църковно-народния събор, комисия по изготвяне на писма до държавните и гражданските ръководители за решенията на събора. Ще приемем и дневния ред.

– Като изключим точката за организационните въпроси, кой наболял проблем ще разглеждате приоритетно?

– Най-вече ще четем и гласуваме член по член устава на БПЦ, защото той е много остарял.

– Кой са най-назрелите за ремонт членове в него?

– Проектът за промените е раздаден на делегатите на събора. Светия Синод ги оцени като добри, полезни и правилни, сега остава съборът да ги приеме.

– Добре. Добри са, полезни са и правилни, но все пак, какво точно ще се промени в устава?

– Ами неща по организационния ред.

– По-конкретно?

– В него ще бъдат включени новите епархии Доростолка и Плевенска. В текста на устава ще бъдат променени някои термини. Например, ще уточним и гласуваме дали е по-правилно да се пише "ведомство на църковно-народния събор" или "пълномощия на църковно-народния събор". Имаме да направим и доста стилистични промени.

– Цял събор за едни стилистични промени?

– О, не само, не само. Предстои да уточним кои лица в рамките на църквата ще се считат за юридически и кои ще се считат за поделения на дадени по-централни църковни ведомства. По финансовата издръжка в устава ще бъдат включени клаузи, даващи възможност на църквата да провежда стопанска дейност, да обслужва своите имоти и да има по-широки възможности, отнасящи се до нейната издръжка и финансиране. В това число ще бъдат включени и възможностите за търговска и производствена дейност. Очакваме и много предложения от самите делегати по време на заседанията на събора. Има достатъчно работа за четири дни. В последния ден, на 18 май – неделя, ще бъде отслужена тържествена света литургия и благодарствен молебен за ползотворната работа на събора.

– Българската православна църква, респективно епархии и манастири, имат свои производства – шивачници за одежди, манастирски свещоливници, работилници за икони, магазини и прочие. Означава ли, че след събора ще се наложи те да бъдат регистрирано централно в рамките на църквата, за да има по-стриктна отчетност на приходите от тях?

– Във всички случаи ще се наложи да се вземат решения, но това ще реши съборът. Цялостното коригиране на устава сега ще бъде съобразено с новия Закон за вероизповедавнията. Той ще бъде съобразен така, че да не му противоречи.

Смятахме да обсъждаме и новия Семеен кодекс, но още нямаме официално становище от страна на вносителите. А и той е все още в проект, не е приет от Народното събрание. Затова и не можем да взимаме решения по това дали да извършваме венчавки без задължителното, както е сега, удостоверение за сключен граждански брак.

– На събора ще стане ли отново дума за заплатите на свещениците и здравните им осигуровки? Не е тайна, че на места те не получават с месеци заплати, не им се внасят и осигуровки.

– Възможно е, ако съборът реши. сигурно ще има различни предложения по този въпрос. Епархиите сега са на самоиздръжка. Тези от тях, които имат възможност – Софийска, Пловдивска, Варненско-Преславска, са изрядни към свещениците. Плаща им се по ведомост, внасят им се осигуровки. Там са много добре.

– Колко добре?

– Получават си заплатите – По 240-260 лв. за висшист и по 220 лв., колкото е минималната работна заплата за страната, за среднист. Имат и треби.

– Какво е положението в Русенска епархия?

– Нашите свещеници получават заплатите си засега по-редовно. Имаме затруднения, но напоследък не сме им ги забавяли.