Варненски главоблъсканици

Прииска ми се да напиша коментар към статията на о. Стойко за опетнения Варненски владика и лошите журналисти от бТВ. Но после реших вместо коментар да напиша и аз не знам какво – този текст. Той нищо няма да ви каже или да ви научи. Просто е едно гласно прошумяване на една безгласна буква в църквата – обикновена и позаблудена мирянка.

Заблудих се и аз от лошите журналисти на битивито и горестните саркастични думи на владиката, доктор Кирил, че видите ли: „Аз съм най-престъпният владика. Руша църквата. Пък хората ще го оценят…” Вместо да схвана веднага сарказма и цялата обида в тези думи, аз ги приех за чиста монета, по съвета на апостола – „на всичко вярвайте”. И си казах – така ще да е. Само че защо този владика не го е срам така да си признава пред цяла България? После чак разбрах от други хора, че той не си признавал, а се присмивал на репортерката. Обаче пак се питам – защо пък й се присмива?

Излиза, че журналистите са добри и полезни, когато ги викаме да им даваме пресконференции за това как не сме били агент на държавна сигурност; когато идват да ни снимат как правим това и онова „на ползу роду” или пък ни интервюират да разказваме за себе си… Но когато журналистите подушат някоя кирлива риза и дойдат да ни питат откъде мирише – сектир и анатема! Снимането става възможно само със скрита камера и приказките стават едни – чудиш се откъде идват и накъде отиват…

Не ми прилича Негово Високопреосвещенство доктор Кирил на медиен отшелник; на свенливец и раним плах благодетел, дето предпочита тишината на самотното посвещение. Като се замисля набързо кой член на Синода познавам най-добре аз, макар и задочно, отговарям си веднага – дядо Кирил… Хем не съм го виждала на живо, честна дума. Познавам го именно от тези същи български медии… Даже от медиите знам, че се е родил с две предни зъбчета; да не повярваш – такива подробности. Това сигурно си е знак някакъв; не коментирам. Така или иначе – какво искам да кажа? Нищо важно – просто се питам за причината на така рязко промененото отношение към медиите, което владика Кирил демонстрира в репортажа на бТВ.

Гледах го внимателно този репортаж и косата ми настръхна. Не толкова заради думите на владиката – той си знае защо ги е казал. Но кажете ми вие, как да не си такъв владика на такова паство? Има много мъдрости народни по въпроса, но най-уместната е тази за зелника – не е виновен който го яде. Срам ме е, че съм мирянка от тия, заради които други мирянки и миряни са дарявали пари и имоти на Църквата в трудни за България години. Дарявали са, та да имат днешните българи и децата им вяра, образование и просвета… да имат духовно бъдеще. И сега тази мирянка, заедно с едно малко „стадо” в буквалния смисъл, седи безпросветно и умува имаше ли Гюро глава или нямаше… или с други думи, защо е на такова дередже църквата и вярно ли се ограбва, невярно ли?

От една страна – 45 години стигат. От друга – още седемнадесет май пак не стигат. От една страна църквата няма пари. От друга страна има имоти за сума ти пари. От една страна – ама имаше разкол! От друга страна – ама сега няма разкол. И църквата пак няма пари. И заплати на свещеници не дава, и една книга не издава, и с благотворителност не се занимава… и се чудят хората и най-вече мирянките (като по-глупави) – какво става с тия имоти, с тия пари? Да не са в някакво друго измерение?

Отговори обаче няма да ви се дадат, защото не можете да ги понесете… Най-много някой ще ви каже като отец Стойко, че сте „а-теисти”, задето питате такива работи. И не знаете какво е литургия и общо дело.. Знаете само да вземате върбови клонки. Обаче аз не съм „а-теистка”, отец. И за литургията знам, и Символа казвам. Какво правим с тия като мене?

Размърда ли се мирянинът или мирянката така неспокойно, вдигат се нагоре парите на тресавището, което споделяме, и напират да те задушат:

„ …Ооо, ти пък какво си направил/а за църквата?,
…Искаш да рушиш църквата ли и ти сега…?
…Владиците имат голяма отговорност, те повече от тебе ще отговарят, затова мълчи…
…Те не са безгрешни, ти да не би да си?
…Никой не е безгрешен, да не искате да са ангели…”

В общи линии – „Кто ты такой?”. А казано по църковному – защо не си гледаш спасението, ами си тръгнал да мислиш за работи, дето не са ти работа? И аз се чудя.

Гледах репортажа, чета пак текста и си мисля: как така владиката отрязва най-спокойно известна журналистка от голяма национална медия с думите: „Не. Не съм добър стопанин. („Защо?”) Защото така искам. Така го напишете и го пуснете. Аз съм най-лошият ръководител на Българската църква, най-безстопанствения, най-така, който не се грижи за църквата и за духовността. Аз съм един бизнесмен. Това го напишете и го пуснете.”…И му дреме чувствително по-малко, отколкото на високорейтинговия Бойко Борисов.

Защо си позволява дядо Кирил такава арогантност? Кой му дава право да се държи като едноличен собственик, на когото си нахълтал в двора и го питаш откъде са му дървата за огрев? Ами че не става ли дума тук за общественозначима тема? Няма ли право това общество да чуе истината от дядо Кирил?! Не зависи ли образа на църквата пред обществото и от този журналистически материал, излъчен от една от най-големите телевизии в България? Нали това общество искаме да харесва, обича, подкрепя Църквата; да дойде в Църквата и всички да „достигнат до познание на истината”. Защо така безотговорно постъпва този владика?

И си отговарям – ето защо: има там някъде един горкичък човечец, църковен настоятел Михаил Ангелов, дето скромно и жално е подписал документ за сделката с църковна земя, без да знае какво подписва.. И този човек казва така: “Наказанието те ще си го носят. Не аз!” Те (демек лошите) ще си отговарят за действията. Той пък нямало да отговаря за това, че: “Както ми каза, за това се подписах, че настоятелите трябвало да се подписват за туй нещо, защото без техния подпис не можело да се направи туй селище ли е, какво ще правят там, не знам.”

Ето я причината за тази арогантност. Ето ни какви сме „горкички”. Ето колко е „горка” и Българската православна църква, знаем. Ето колко е всичко тъжно и безпомощно за нас! (А обществото, като не може да помогне, поне да се засрами, ще кажем…) От време на време обаче „враговете на православието” в същото това общество явно забравят колко сме зле и идват с микрофони и нагли физиономии в църквата, да ни питат какви хора сме, та с чужда пита помен правим. Питат ни защо разхищаваме имуществото на Църквата (дето други хора са го отделяли за слава Божия – независимо дали журналистите знаят това или не). А ние не можем да повярваме, че е възможна такава нечувствителност и горчиво се обиждаме на журналистите и на любопитното неправославно общество.

Ето как сме станали смешни, мисля аз. И дано са ни останали сили сами на себе си да се присмеем, белким се позасрамим. Иначе работата е съвсем безнадеждна.

Струва ми се, че ако отстъпим една крачка от тази „църковна” действителност, ще видим, че нещата изглежда другояче. В мътната и мъглява картина има една ясна линия на интереси, която вече не е червена, да, та да се вижда отдалече. Но е плътна! И тази линия се чертае с помощта именно на такива хора като онзи скромен църковен настоятел, от който нищо не зависело. И с наша помощ.

Дали като ни нарича стадо, Спасителят има предвид пословичната овча глупост; пословичното „овчедушие”? Надали пък! Аз си мисля, че смирението не е овчедушие; че любовта не е глупост, ако и понякога да е безумство. Но това безумство е да обичаш човека независимо от греха, а не да ставаш съучастник на греха, като се преструваш, че не го забелязваш.

Я да видим какво най-обичаме ние в другия. Най-обичаме способността му да поеме отговорност вместо нас. Така е в България – всеки е развил манталитет на таксиметров шофьор – от учителя, до лекаря и даже до политика… И всеки мрънка ли, мрънка срещу абстрактната държава, която го прецаква и не му осигурява заслужения добър живот. В църквата този синдром е избуял с още по-голяма сила – понеже там съвсем не сме сигурни какво да направим за бъдещия добър живот. Затова и с две ръце гласуваме за някой, който да ни каже – мене слушайте и всичко ще е наред. Най-обичаме този някой да се изправи и да ни каже – най-добре нищо не правете, ами кротко си стойте и много- много не мислете, че кой знае какви глупости ще измислите… И най-обичаме така успокоени и насърчени да си влезем в ролята на „пасоми”, дето ако не са напасени добре, най-много да измрънкат пред общината, че не им е осигурила „злачни пасища”. А през останалото време гледаме да си почиваме, че и без това животът е труден.

В държавата политиците носят отговорност пред избирателите. Защото избирателите им плащат заплати посредством данъците си и защото избирателите ги избират да са политици. Администраторите пък носят отговорност пред политиците, защото политиците са ги назначили. Обществените организации пък носят отговорност пред учредителите си и пред тези, дето ги спонсорират… Гражданите и частните юридически лица пък носят отговорност пред държавата, защото тя е за всички и над всички. А всички хора пък носим отговорност пред Бога, но това не всички го признават, разбира се.

В църквата отговорност пред другите изглежда не се носи. Наистина, пред кого отговарят управляващите в църковната институция? Пред настоятел Михаил Ангелов?!

Истински посветените на църквата хора са малко. А тези, които говорят от името на „народа Божи”, църковните настоятели, членовете на епархийските съвети, са обикновено някакви фигуранти с неясна църковна кариера и ясна неспособност да се занимават с това, за което са избрани. Въпрос на бТВ-репортерката към църковния настоятел: “Вие знаете ли какво прави църквата с имотите, които са към вашето църковно настоятелство?" Отговор на Михаил Ангелов: “Изобщо не знам нищо. Знам, че има имоти. Чувам от хората хорски приказки, че са ги заменяли. Какво е и как е, изобщо не знам. Ние сме такива фигури… настоятели…”

Защо да се обвинява владиката при това положение? Естествено е да смята, че това е лично негова работа. И че ако не иска да отговаря пред обществото за действията си, няма да отговаря. Кое пък е това общество, че ще го пита? Я!

Това е проблем. Това е проблемът! Естествено, че дядо владика Кирил ще се чувства еднолично отговорен и разпоредител с имуществото на Църквата. Защото дядо ви Михаил от църковното настоятелство в Българево нито знае, нито иска да знае какво става там. Ако го накарат да подпише някой документ, ще подпише. Няма да седне да си разваля спокойствието с въпроси като този, под какво си слага подписа и защо. Какво да правиш с такъв кадрови потенциал, ако си владика? Този ли дядо ще управлява имотите на църквата, той ли ще се грижи за принципи и правила, може би се е попитал владиката. И може би си е отговорил: няма. Е, на този фон един предприемчив дух няма как да не се развихри. Може да се попита, защо ни е предприемчив дух, ако нещата, дето ги предприема, не са в интерес на църквата? А какъв е точно интересът на църквата? Кой олицетворява този интерес? Кой го е заявил?

Кой е казал ясно: искаме да знаем какви пари има в митрополията, в енорията…, искаме да направим нещо добро с тях и това да бъде ясно и прозрачно за всички, понеже някога в църквата дори „всичко им беше общо”… Искаме църковно училище, искаме книги, искаме школа по вероучение или църковна болница, примерно… Искаме да направим сиропиталище или дом за самотни майки. Искаме да си заложим времето, спокойствието и силите, но да правим тези полезни неща, за да растем в любовта за слава Божия. Искаме да поемем риск!

Никой не казва такова нещо. А ако го казва, казва го много тихо. Не се чува.

Ето почвата, на която вирее финансовата безотговорност в Църквата. Нашата лична „мирянска” незаинтересованост и безотговорност. Тя, а не конкретната сделка, е истинският проблем. Ако някой ще спори по това, нека каже – какъв е механизмът на отговорност за финансовите дела в църквата. Каква е нашата отговорност за тях? Не е интересно какво пише в устава на БПЦ. Важно е как стоят нещата в действителност. Защо в храмовете не се води счетоводство по правилата на всички други организации в държавата? Какво знаем за истинското материално състояние на църквата ние, миряните? Откъде го знаем? Имат ли връзка тези въпроси с тежкото положение българските свещеници? На всяка критика или конкретен въпрос се отговаря уклончиво; започват обвинение в спекулации. Защо така?

Защото църквата е бедна и хората са „а-теисти” (както казва отец Стойко) и нямат право да ни критикуват? Само че, ако ще мислим така, нямаме право да се оплакваме от отношението на „обществото” към нас; няма да се чудим защо храмовете са празни. Някой беше написал в коментарите по случая, че уважението се печели, не се дължи. Така е. Нещо повече – по църковните ни дела хората съдят за Църквата, а по делата на църковните ръководители – за Църковния Ръководител… Не е добре да го забравяме!

Дядо Кирил е може би най-добрият бизнесмен сред владиците или най-добрият владика сред бизнесмените. Или е от всичко по малко; или по нищо… Кой знае… Аз не знам и не ме интересува неговата личност. Срамувам се, като гледам и слушам фарса по телевизията. Но това едва ли пречи на някого. Пречи ми на мен.

Повече ми пречи обаче чувството за безизходица, което повява при раздухването на такива истории. И усещането, че сякаш няма полезен ход. Ето затова започнах с уговорката, че този текст не казва нищо. Той е горчив и безсмислен като обидата на дядо Кирил, който казва многозначително за себе си: „Руша църквата. Пък хората ще го оценят…”