Вечната сянка на Сталин

През 1953 г. баща ми беше офицер и беше задължен служебно да се абонира за списание “Български воин”. Тук за първи път видях репродукции на икони, защото в редакцията се беше приютил като художник-оформител не друг, а дълбоко религиозният Илия Бешков. От мартенския брой на списанието, обрамчен с черен кант, вееше мрачно настроение. По страниците се виждаха снимки на войници, навели глави и ронещи сълзи. Беше умрял Бащата на прогресивното човечество – Сталин. 

И досега се разправят легенди за масовата истерия около погребението на онзи, без който мнозина в СССР не можеха да си представят живота и неговия ход.

Днес сталинизмът отдавна не е мода. Развенчан още от Хрушчов, той се крепи като овехтяла идеология в някои диктатури на третия свят. Негови поклонници има и в Шумен. Те се познават по мазните каскети, кожените палта и навъсените погледи, които хвърлят към по-ярко облечените жени и луксозните магазини. Напоследък се събират на групички и спорят оживено с термини и изрази като “избори”, “партията”, “само да дойдем на власт”. Тези хора на все по-преклонна възраст отказват да приемат, че светът и собствената им партия са се променили. В глобалното село, в което се превръща земята, няма място за единствена идеология, изолация, командно-административна икономика. Това е прозрял дори такъв функционер на бившия комунистически режим като Огнян Дойнов, чийто спомени разкриват неговата еволюция.

Издадените наскоро мемоари на княз Юсупов свидетелстват за пълния провал на руската монархия да спечели война или да ръководи страната в началото на ХХ в. Страната на практика се управлява от окултния сектант и извратен тип Григорий Распутин. Болшевиките, които наброяват едва 30 000 души, успяват да се възползват от хаоса и да вземат властта, която задържат с насилие в продължение на 74 години. Но кой е Сталин? Син на пропил се грузински обущар и набожна майка, той влиза в семинарията, за да се подготви за свещеник. Тук е привлечен в нелегален революционен кръжок и напуска, без да завърши. Сталин няма нито образование, нито подготовка за изключителната роля, която изиграва на историческата сцена. Въпреки лъжите на учебниците, октомврийската революция е организирана от Троцки, а не от Сталин. Около Сталин е създадена митология, която го обожествява. Постепенно той се превръща в сатрап, болен от мания за власт. По негово нареждане трупът на Ленин е балсамиран и почитан като “червени мощи”. Партийната религия заменя православната и милиони руснаци повярват, че царството Божие може да бъде построено на земята.

Цената се оказва жестока. Солженицин изчислява, че ако не беше болшевишката епоха, населението на Русия щеше да бъде по-голямо със 100 милиона души. Но сталинизмът има и друга страна. Неговият тоталитарен модел беше възприет от италианския фашизъм и немския нацизъм.

Предизвиканата от тях Втората световна война донесе на човечеството над 70 милиона жертви и големи разрушения. Войната предизвика преразпределение на зоните на влияние, при което за съжаление България се оказа в чертите на сталинския блок. За последиците е излишно да говорим. Всички ние продължаваме да ги плащаме и ще минат поколения, докато животът у нас се нормализира като този в западните страни.

Затова носталгията по “силната ръка” е не само илюзорна, но и опасна. Това стана ясно при последните избори у нас, когато мнозина гласуваха за поредния спасител с наивната надежда да видят в него нов Сталин. Все по-засилващият се хаос в България доказва, че трябва да се опрем на българските и световните демократични традиции, а не на насилствени утопии и тези, които се опитват да ги осъществят.