Влакчето на ужасите

След като Православие.БГ публикува изявлението на пресслужбата на Патриаршеското Подворие на Руската православна църква в София по повод информациите в публичното пространство за отзоваване на архимандрит Филип (Василцев), представяме и друга гледна точка по темата от статията, публикувана в блога enoriata.blogspot.com. Текстът се публикува без автор по желание на енорията. 

Пресслужбата на Подворието на Московската Патриаршия най-после произведе приблизително съществен коментар*. Хапчето обаче е толкова горчиво, че глазурата на този коментар е крайно недостатъчна. Нека си го кажем – архимандрит Филип напусна България. Архимандрит Филип няма да се върне в България. Тук е единствено призракът на архимандрит Филип. И призрачната равносметка на неговата прес-служба. Призрачен автор – Янина Алексеева. С реален фотоапарат.

Не знаем дали си дават сметка тези хаотично щуращи се около компютрите в канцеларията хора, но описаното от тях прилича на влакче на ужасите, препускащо бясно сред руините на Руската църква. Първо виждаме самият митрополит Иларион (Алфеев), който засилва влакчето в някаква „положителна динамика“, от която хората крещят и стомасите им се свиват. И докато им каже, че „всеки, който влиза в този храм трябва да се чувства уютно и да чувства, че тук го обичат“, очите на всички се разширяват от гледката на „духовния облик, който Подворието придоби през двете години от настоятелството на архимандрит Филип“.

Тук вече влакчето забавя хода си, за да се насладим на следните невероятни придобивки – сайт, в който можете да поиграете на „Открий разликите“, разглеждайки снимки от неделните Литургии, и да прочетем текста от предходната неделя: „Литургията беше оглавена от Настоятеля на Подворието, секретарят на Подворието се молеше в светия олтар, а накрая проповед произнесе Настоятелят на Подворието“. Въпросният сайт бил посещаван по 30 000 пъти на месец. Тук вече им вярваме – стотина човека наистина посещаваха сайта по няколко хиляди пъти на месец, за да се осведомят за поредната промяна (или отмяна) в богослуженията.

Следват няколко резки завоя без предвиден атракцион – само скеле. В рекламната брошура на Янина пише, че независимо от поставеното скеле, в храма се извършват „множество венчания и кръщения“. Достатъчно е да се погледнат регистрите на храма, за да се види, че това просто не е вярно. Не че някой е виновен за това – няма никаква нужда обаче да се лъже. Достатъчно е да се каже, че всичко това е част от виртуализирането на функциите на храма, според директивите на призрака на о. Филип.

Хората от влакчето вече скучаят. Напразно се взират, за да видят как „настоятелят провежда чести срещи и беседи със своето паство“. Напоследък те все повече приличат на спиритичен сеанс – прощава се писмено с богомолците, издават се документи с огромен негов подпис, явен фалшификат, при това след като отдавна вече е напуснал страната.

Не стига това, ами претъпканата канцелария се пренася периодично в трапезарията, където вече се нарича „организирана за пръв път към храма младежка група“, с която настоятелят провежда регулярни беседи и организира поклоннически пътувания. От тези беседи наистина може да ти се завие свят – накрая се чудиш как си живял досега без благословията и съзидателните усилия на този човек. Има все пак будещи смях декларации: „Всеки може да дойде на тези срещи, да зададе въпрос на настоятеля, да изрази свои мнения и забележки“. Едно знаят пътниците във влакчето на ужасите – призракът на о. Филип се материализира само пред одобрен и селектиран предварително списък от желаещи.

Натам виждаме серия „известни руски богослови и историци“, които обогатяват интелектуалния живот на Подворието – разбира се, заслуга на настоятеля, която никой от нас не би му оспорил. Също така никой не би му оспорил срещите с перлата на културния живот на Руската църква – балетиста Андрис Лиепа. Пътниците във влакчето са доволни, че то увеличава скоростта си и настойчивите опити да бъдат приобщени към горещите адмирации към таланта на известния балетист от страна на архимандрит Филип не продължават.

По-нататък ни осведомяват за участието на настоятеля в провеждането на монументални събития – закриването на научен исторически форум. Ама моля ви се, не така скромно! Къде-къде по-интересно беше участието на архимандрит Филип на събора при „Копринка“! Тук влакчето се стрелва в бездната на „едната славяно-православна дЕржава“, ръководното тяло на БСП ръкопляска, в главата на иерусалимския колега на о. Филип, без самият той да осъзнава това, вече съзрява новата еклесиологична концепция за „храмът като посолство и свещеникът като посланик“. Хайде, да не премълчаваме истинските резултати от участията на Настоятеля на Подворието! Помни ли някой научната конференция, посветена на 135-та годишнина от приключването на Руско-турската освободителна война, организирана от Форум „България-Русия“? Прозрението за „едната славяно-православна дЕржава“ обаче остави неизличим спомен.

Отново става страшно. „Числеността на хора се увеличава“. По едно време беше даже колкото броя на богомолците. И като говорим за хора – защо не споменавате дългогодишния диригент Росица? О. Зотик и Янина – сложете си ръката на сърцето и си спомнете как Росица бе принудена да напусне и на колко унижения бе подложена след това. Пътниците във влакчето крият лица в шепи и едновременно с това се опитват да си запушат ушите – миналият Велик пост беше посетен от две същества с неопределим каноничен статус, но за сметка на това с неизчерпаем репертоар от циркаджилъци. Отново част от сивото ято на о. Филип. Тръпки ни побиват само от спомена за тях.

Ето ни и в „подземното, непроветриво помещение, в което отдавна не е правен ремонт, в което има плесен и множество други алергени“. Там, казва ни санитарният инспектор към Подворието, е неподходящо за деца. Марш оттук, в името на здравето ви! Отсега нататък сред тази плесен и множество други алергени ще се пие чай от сутрин до вечер. Кой не си спомня как децата непрекъснато пречеха на някое „чаепитие“. Затова – там, надалеч и на чисто. А защо не снимате поне веднъж трите деца, които останаха в „светлата и просторна стая с фортепиано и тераса“?

Следват восъчните фигури на българските свещеници. Те самите са изтикани в периферията – и географски, и чисто богослужебно. Първият от тях – о. Симеон, бил „награден“ – изброява се с какво. Пак излишна скромност. Пропуснахте и другата му награда – по-низшия и по сан, и доста по-млад на години о. Зотик първенствува на всяка Литургия пред о. Симеон. Това нахалство има ли обяснение, о. Зотик? Докато бяхте изпълняващ длъжността настоятел на Подворието регистрирахте ли поне веднъж неподчинение от тези свещеници?

Другият, о. Николай, е поставен в светлата плеяда на служащите в болничния храм „Св. Пантелеимон“. Нека не се оплаква – свещеници-аристократи като протойерей Николай, княз не-знам-какъв-си, са служили там без да се оплакват, а и самият о. Зотик – 4 (!) години. Интересно е как броят на годините на престоя на о. Зотик в този храм непрекъснато нараства. Служил е и самият владика Серафим. А дали споменатите духовници са били запратени там абсолютно немотивирано след 15-годишно служение в Руската църва? Дали и на тях са определили двойно по-ниска заплата отколкото на събратята им, която всъщност и не изплащат, защото „нямало касиер“? Налагало ли им се е на владика Серафим, на князът-протойерей и на фамозния о. Зотик да търсят допълнително работа, за да могат да издържат семейството си? Срам, Янина!

Следват гротескните твърдения на митрополит Иларион и на архимандрит Исидор за това, че храмът е посолство. Разбират ги те тези неща. Знаменитата лондонска енория на един праведник, митрополит Антоний Сурожки успя да оцелее половин век като енория, но вече също е посолство. Така е, като не схваща от първия път нуждата от „положителна динамика“. Московска Патриаршия направи хеттрик – външен министър, писател и композитор. В последното е ненадминат, що се отнася до траурни маршове на енории.

И накрая последно прилошаване и потрес от влакчето на ужасите, което се стрелка из руините на Руската църква – нямало било никакво етническо разделение. И защо? Защото „в своите проповеди о. Филип много често повтаря, че Патриаршеското Подворие е общ дом за руснаци и българи“. О. Филип е изключително неубедителен, когато говори за мир. Изключително трудно прикрива презрението си към хората. В своите проповеди той също така често ни поставяше зад църковната ограда и нападаше интелектуалците като деструктивен елемент и антицърковна сила – на всички е известно за кого става въпрос.

Съжаляваме, че не помогнахме „помирителния“ ви театър пред архиереите да се състои. Янина, кога ще престанете да снимате хората, с които искате нещо да постигнете? Поне веднъж елате без фотоапарат. Но така е лесно. Във визьора те изглеждат незначителни.

Влакчето спира. О. Зотик изпразва кабинките. Бива го за това – ходи като помешчик из чифлика си – само плъстени ботуши и камшик липсват към живописните му ризки, за да пресъздаде автентично някой Гоголев персонаж. Но е зает. Търси печата на Подворието, който не му бил оставен от архимандрит Филип.

* Има се предвид вече споменатото изявление на пресслужбата на Патриаршеското Подворие на Руската православна църква в София.

Снимка: БГНЕС