Времето на светците

Представяне на книгата "Свети Силуан Атонски" с избрани откъси

Свети Силуан пише: „Светът се държи на молитвата; а когато отслабне молитвата, тогава светът ще загине”. Истина ли е това? Няма как да проверим; трябва да го приемем на вяра.

Много хора днес обаче по-скоро са готови да вярват, че времето на светците е отминало. И да страдат, че не се открива онази гореща, стремителна, безусловна вяра, която извежда Христовите свидетели в сияйната орбита на Божествената любов и ги прави способни да вместят целия свят в душите и молитвите си.

Един тъжен въпрос е произнесъл Христос веднъж, докато говорeл за молитвата. „Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?”. Този въпрос сякаш доказва и страховете, и отчаянието, и безсилието на човека днес да държи живота си в Христовата перспектива. Но макар да прилича на реторичен, въпросът всъщност изисква отговор. Във всяко време. Отговорът на атонския подвижник Силуан е неговата молитва.

"Да се молиш за хората – това е да проливаш собствената си кръв", казва старецът. Тази трудна молитва ражда преподобния Силуан Атонски – светец на нашата епоха, Христов свидетел във време, когато можем да избираме: дали да повярваме, че светостта е пресъхнала или да повярваме на свети Силуан.

Повярвал му е неговият ученик, архимандрит Софроний Сахаров. С благословията на стареца Силуан, след смъртта му той събира и издава в книга неговите духовни записки. Освен записките, които говорят непосредствено за аскетическия опит на светеца, книгата съдържа и една обширна встъпителна студия, в която архимандрит Софроний представя основните богословски прозрения на св. Силуан, тълкувани в духа на православното Предание.

Свети Силуан (в света Семьон Иванович Антонов) е роден в Русия през 1866 год. През 1892 Семьон отива на Света Гора и става послушник в руския манастир “Свети Пантелеимон”, където остава до края на дните си. При монашеското си пострижение приема името Силуан.

Монахът Силуан умира на 11(24) септември 1938 г., след повече от 40 години подвижнически живот. Половин век по-късно, на 26 ноември 1987 г., Светият синод на Вселенската патриаршия решава „Старецът Силуан Атонски да бъде причислен към преподобните и свети мъже на Църквата”.

Авторът на книгата за свети Силуан, архимандрит Софроний (Сахаров) е руснак по произход. През 1917 год. той емигрира вав Франция. Прекарва няколко години в Париж като художник и студент в Православния богословски институт “Св. Сергий Радонежки”. През 1925 год. бъдещият отец Софроний отива на Атон, за да търси изцеление на своята неспособност да живее по Евангелските заповеди, както той самият е споделял. Там среща отец Силуан, който става негов духовник Новопостриганият монах Софроний остава в манастира “Св. Пантелеимон” до своя Старец. През 1938 г., вече в края на дните си, преподобният Силуан му дава няколкото тетрадки със свои записки, за да ги публикува, ако сметне, че биха били полезни за някого.

През 1947 г. отец Софроний се връща в Париж за лечение. Преживява много тежка операция, която за месеци го поставя между живота и смъртта. Докато бавно се възстановява, той успява да изпълни и завета на своя Старец. Така, с отпечатването на книгата “Старецът Силуан” през 1948 г. в Париж и нейното повторното издаване през 1952 г., започва познанството на съвременния свят със Стареца Силуан.

Следват години, в които отец Софроний служи в дом за възрастни хора близо до Париж, но постепенно на богослуженията там се събира кръг от млади хора, които искат да живеят духовен живот под ръководството на отеца и го молят да създадат монашеска общност. След напразни усилия да намери във Франция подходящо място за манастир, отец Софроний заминава за Англия, заедно с няколко ученици. Малката група се установява в Толшънт Найтс (Есекс), в бивш свещенически дом. Така през 1959 г. в графството Есекс е основан манастирът “Св. Иоан Предтеча”, взел името си от първоначалния параклис, украсен с икони на Грегъри Круг. Първоначално манастирът е под юрисдикцията на тогавашния западно-европейски екзарх на Руската патриаршия, митрополит Антоний Сурожки, но по-късно с благословението на руския патриарх Алексий І преминава под омофора на Вселенския патриарх, който дава на обителта ставропигиален статут.

В Англия отец Софроний публикува и други три книги: Неговият Живот е мой (1977), Ще видим Бога, както Си е (1985) и За молитвата (1991). В тях предава свидетелството на свети Силуан и собствения си опит на духовник. Чрез живота си, чрез здравата монашеска общност, която създава, вдъхновен от подвига на свети Силуан и чрез книгите си, архимандрит Софроний разкрива дълбочината и универсалното значение на аскетическия опит на своя старец. И го прави разбираем за хора от различни нации, страни и континенти.

Отец Софроний умира на 11 юли 1993 г. и е погребан в основания от него манастир “Свети Иоан Предтеча”. Още преди смъртта му книгата “Старецът Силуан” е преведена на повече от 20 езика, като едно от най-значимите свидетелства на светостта през ХХ век. Ето какво пише за разпространието на книгата в Русия по времето на комунизма монахът от Троице-Сергиевата Лавра, архимандрит Алипий: „По нелегален път тази книга проникна в СССР и направи потресаващо впечатление на вярващия народ и особено на младежта, която в средата на 70-те търсеше пътя към Църквата. Въпреки полицейските забрани за разпространяването на духовна литература, книгата на отец Софроний се размножаваше в хиляди ксерокопия в православна среда. Неведнъж ми се е случвало да чуя за хора, далечни от Църквата, които след прочитането на "Стареца Силуан" са променили своя живот, станали са ревностни християни. Сред монашеското братство на Лаврата има и такива, които тъкмо под влиянието на тази книга са напуснали света с неговата суета и са приели монашество. Необикновеният успех на книгата се дължеше на това, че в нея се разказваше не за древен светец, а за наш съвременник и сънародник, който е видял Христа и е получил даровете на Светия Дух.”

Книгата за светия Старец Силуан и днес се чете и превежда по целия свят. Все повече хора намират вдъхновение в подвига на този човек, в чийто живот са се изпълнили Христовите думи към Неговите верни: „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина!”

Българското издание на книгата за свети Силуан се подготвя повече от десет години. Днес то е факт, осъществен със съдействието на монашеската общност от манастира “Св. Иоан Предтеча”, от преводача Кръстю Банев, екип от сътрудници и консултанти, редакторът Мариян Стоядинов и издателство „Омофор”, София.

Преводачът на книгата е бакалавър по геология, магистър по пастирско богословие, доктор по философия, преподавател в Института за Православни Християнски Изследвания – Кеймбридж, Англия и проповедник при Архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската Патриаршия. Редакторът на книгата е доктор по богословие и преподавател в богословския факултет на Великотърновския университет.

Книгата излиза с благословията на Русенския Митрополит Неофит. Нейната българска премиера е в годината, когато православният свят отбелязва 70 годишнината от Успението на преп. Силуан Атонски (24.ІХ.1938) и 60 години от първото издание на неговите Писания.

„Да общуваш със Стареца беше нещо изключително. Според нас с обикновения си начин на говорене, със силата на своите молитви, той можеше да пренася събеседника си в особен свят. При това най-важното беше, че той въвеждаше събеседника си в този свят не абстрактно, но предавайки му своя вътрешен опит. Наистина, доколкото знаем, едва ли някой е могъл да удържи полученото състояние и да осъществи после в живота си онова, което беше разбрал при общуването с него. Несъмнено за много от тях този факт е бил несекващ извор на скръб за цял живот, тъй като душата, видяла и после загубила Светлината, не може да не скърби; но все пак като че ли още по-тъжно, още по-отчайващо е изобщо да не познаваш тази светлина и дори, което често се случва, да не подозираш за съществуването й”. (Архимандрит Софроний)

Избрано от писанията на преподобния Силуан

|сп." Християнство и култура"