Да върнем политиката на Балканите

– Господин Вимер, още през октомври 1998 година във връзка с решението на Бундестага за въоръжената намеса в Югославия предупредихте, че това е катастрофа за международното право и е прецедент, за който по-късно с ужас може да си спомняме. Как преценявате днес тогавашните си думи – потвърдиха ли се, или нещата все пак не се развиха чак толкова ужасяващо?

– Като погледнем днес към Балканите, към Югославската федерация и особено към Косово, можем само да кажем, че сме затънали до уши в хаоса. Не само че се потвърди това, за което навремето предупреждавах. Цялото развитие доведе дотам, че предупрежденията ми, специално що се отнася до международното право и до последиците от тази война, днес са едва ли не преобладаващото мнение. Това никак не ме радва, само констатирам, че проблемите можеха да намерят отговор още през 1998 г. А днес, ако нещата отново тръгнат накриво и ако например се стигне до сухопътна война с Югославия, в цяла Европа могат да угаснат лампите.

– Да се върнем една година назад. В едно интервю от началото на 1999 г. намекнахте, че САЩ навярно си имат свои цели и интереси в Косовския конфликт, затова не оставят Европейския съюз (ЕС) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да си вършат работата както трябва. В противен случай ОССЕ щяла да има повече успех, включително и що се отнася до намирането на разрешение за Косовския конфликт. Можете ли да обосновете това твърдение?

– Развитието потвърди становището ми и по този пункт. Но да започна с втория въпрос, по-точно с ОССЕ. Не беше ли печален фактът, че мисията на ОССЕ в нито един момент не разполагаше с предвидения личен състав, за което много скъпо платихме? Нека изясня нещата с оглед на американските и британските интереси. През април 1999 г. имаше промяна на директивите за намеса на Алианса, появи се новата стратегическа концепция на НАТО. След това наблюдавахме поне две разнопосочни развития. От една страна, извънредно сериозният опит на ОССЕ да реализира в Косово задачите си, произтичащи от мандата на организацията от есента на 1998-ма, от друга – усилията на англосаксонските ни партньори в НАТО да използват Косово като прецедент за една нова стратегия на НАТО, простираща се далеч отвъд територията, ограничаваща отбранителната задача на Алианса. При това НАТО като отбранителен съюз съвсем изрично и още с устава си се задължава да се придържа към Хартата на ООН. В случая обаче ставаше дума не само за някакво правно-техническо съгласуване с Хартата. Човек трябва да се пита дали подобна промяна на задачите на НАТО все още съответства на договора за НАТО, приет от парламентите на страните-членки. Както пролича напоследък, това развитие действително има тежки последици. Само преди месец и половина господата Ричард Холбрук и Сенди Бъргър бяха в Китай. И ако е вярно това, което мои китайски събеседници ми казаха, Холбрук в Пекин се е клел едва ли не в майка си и баща си, че намесата в Косово в никакъв случай не е прецедент, не означава нова стратегия на НАТО, както бе заявено миналата година, а ще си остане едно изключение. Във Вашингтон очевидно са проумели, че не можеш да се разхождаш ей така по света с брадва в ръка. Нека пак да се върна за малко към началото на 1999-та. Ужасяващо събитие през онези дни бе, както знаем, Рачак. Неотдавна обаче медиите отново изразиха сериозни съмнения, че в Рачак е имало масово клане, извършено от сърбите. Решаваща роля тази грозна картина да бъде представена като извършено от сърбите масово убийство изигра шефът на наблюдателската комисия на ОССЕ Уйлям Уокър. При това неотдавна той отново потвърди, че Рачак е бил от решаващо значение за започването на войната. Последната дума за Рачак още не е казана. Ала как бе възможно човек като Уокър, чиято дейност за американските тайни служби в Латинска Америка едва ли може да е препоръка за назначаването му на този пост, да оглави наблюдателската мисия на ОССЕ в Косово?

За това, естествено, трябва да питаме американците. И хората в ОССЕ, които навремето приеха този човек да стане шеф на наблюдателската мисия. Аз лично бях един от последните парламентаристи, които до бомбардировките пребиваваха в мисията на ОССЕ в Прищина. Разговарях и с представители на Уокър. Атмосферата в мисията под ръководството на Уокър бе тогава истинска катастрофа. А във връзка с Рачак мога да кажа следното: щом господин Уокър сега казва, че Рачак е бил решаващ като стартов фактор за войната, изненадва ме становището на австрийския външен министър, който в момента пое председателството на ОССЕ и който писмено ми декларира, че още не е ясно какво действително е станало в Рачак. Как може Уокър и днес да твърди, че Рачак бил решаващ фактор за войната, а официалното становище, което ми бе дадено писмено, да гласи, че и днес не знаем какво точно е станало! А имаме и достатъчно примери как могат да се организират подобни неща. Да напомня само за инцидента в Тонкинския залив, послужил като повод за Виетнамската война. Кога най-после европейците достатъчно ще захитреят, за да се досетят какъв сюжет може да се е развил в Рачак.

– В една декларация преди две седмици намекнахте, че Косовската война не била водена за човешките права, а за разрастването на НАТО и за укрепването на благонадеждността на Алианса. Какво в новите развития ви кара да мислите така?

– Докато преди бомбардировките албанските жители под сръбски натиск бягаха от Косово, днес под албански натиск напускат Косово сръбските жители, и то след като регионът премина под контрола на НАТО. Това е, цинично погледнато, цялата разлика. Същото се отнася и до еврейските жители, които междувременно избягаха в Белград, отнася се до турските жители, до всички неалбанци. В Косово под крилото на НАТО и на КФОР днес се разиграват същите неща, които миналата година бяха причина за интервенцията. Много от нещата, които оттогава се случиха в Косово, създават усещане за такъв цинизъм и лицемерие, че човек няма думи да изрази отвращението си от резултата, постигнат чрез бомбардировките над Югославската федерация.

– Неотдавна споменахте нещо за строежа на американска военна база край Урошевац в Косово, най-голямата задгранична американска военна база след Виетнамската война. Имате ли конкретна информация за нея?

– Информациите за тази база са на разположение на всеки, който се занимава с Косово. Няколко дни преди декларацията ми за пресата, за която споменавате, известният не само в Германия журналист Петер Шол-Латур от страниците на вестник "Велт ам Зонтаг" много подробно разказа за тази база.
Затова мога само да препоръчам: който иска да знае, нека наблюдава кой какви интереси преследва в Косово и на Балканите. И щом Петер Шол-Латур също насочва вниманието към тази най-голяма американска база след Виетнамската война, мога само да се запитам какви последици ще има това за региона, за Косово.

– Един въпрос във връзка с прословутия план "Подкова", който навремето министърът на отбраната Шарпинг приведе като оправдание за Косовската война. Сега външният министър Фишер обвини неверниците, съмняващи се в истинността на този план, че произвеждали митове и дори че давали рамо на Милошевич. Вие с критиката си отивате още по-далеч. Как бихте възразил, ако ви обвинят, че давате рамо на Милошевич?

– Още в дебатите миналата година видяхме как всеки сериозен въпрос се използва като аргумент-трепач; как всеки, позволил си да пита по същество, се изкарва приближен на Милошевич. Има най-грозни примери в това отношение и във Великобритания, където сериозни журналисти, позволили си да насочат вниманието към това, което действително стана в Югославия през последните години, господин Блеър лично заклеймяваше като привърженици на Милошевич. Мога само да кажа, че аргументи от подобно естество се връщат върху главите на авторите си. Нищо чудно, че около външния министър Фишер от известно време става все по-тихо. За външната политика не е достатъчно да си само пудриерата на госпожа Олбрайт.

– Виждате ли още някаква роля за ОССЕ в Югославия, например в следващите избори, които може да дойдат по-скоро от очакваното?

– Мога само да се надявам, че ОССЕ и всички международни организации ще превъзмогнат безсилието си в резултат на Косовската война. Един от централните въпроси във връзка с изборите в Косово обаче е къде ще гласуват хората, които след настаняването на КФОР бяха принудени да напуснат областта? Ако ОССЕ не намери отговор на този въпрос, ще възникне принципно съмнение в почтеността на тези избори. Това наред с всички останали условия, като свободна преса и медии – условия, осигуряващи свободно гласоподаване без никакъв натиск и насилия.

– На какви сили и фактори разчитате, за да укрепне в бъдеще ролята на ОССЕ при разрешаването на регионални конфликти?

– В наши дни човек може да почерпи известна надежда, свързана със страните около Югославия и с някои развития в световната политика. На световната политическа сцена нещата едва ли скоро ще се върнат към изходната ситуация от преди войната в Югославия, защото за целта е необходим сериозен политически ремонт. За него пледира и генералният секретар на ООН Кофи Анан на последната среща на високо равнище на ОССЕ в Истанбул. Ала визитата на руския президент Путин при британския премиер Блеър, както и предстоящата визита на американския президент Клинтън в Москва, както и други подобни посещения сигнализират, че онези, които миналата година се опитаха да променят света и солово да наложат интересите си, може би са си взели поука, може би ще приемат повече сътрудничество за запазването на световния мир. Това е едното.

Освен това имам предвид сътрудничеството между България и Румъния например при строежа на новия мост на Дунав. Има основания за надеждата, че на Балканите ще надделее тенденцията към подобно сътрудничество. Тук мога само да призова българската страна съвсем ясно да изрази становището си по отношение на проблемите, произлизащи от положението в Югославия, и съвсем ясно (както впрочем вече стори това) да каже как смята, че трябва да изглежда сътрудничеството на Балканите, включващо и Югославия. Напредък в Европа и на Балканите ще постигнем само тогава, когато открито заявим интересите си и сторим необходимото да върнем политиката на Балканите.

(…)

От дългогодишния си опит с Балканите, още като германски пълномощник за НАТО през 1989 г., от многото разговори и посещения една мисъл се е затвърдила в мен: държавите на Балканите трябва открито да заявяват интересите си, а не да се залъгват с надеждата, че ЕС или ОССЕ ще им решат проблемите. Напредък ще има само ако балканските държави, от десет години плътно изолирани в резултат на европейските интервенции, недвусмислено и с твърдо самочувствие предявят интересите си и дори може би предприемат стъпка в друга посока, за да посочат ясно на европейците и на другите партньори в ОССЕ накъде сочи пътят.

(със съкращения)