Делото „Романови“ продължава

Много вероятно е да се окаже, че човешките кости, намерени наскоро в околностите на Екатеринбург, са на престолонаследника Алексей и великата княгиня Мария, разстреляни от болшевиките през лятото на 1918 г. заедно с цялото царско семейство. Във връзка със зловещата находка прокуратурата на Русия възобнови следствието по делото за убийството на последния руски цар и неговите близки.

Костните останки на момче на възраст 10–13 години и момиче на 18 до 23 години, а също и парчета от керамични съдове със сярна киселина, железни винкели, гвоздеи и куршуми бяха открити от археолози в околностите на Екатеринбург недалеч от мястото, където са били заровени труповете на последния руски император и неговото семейство, предаде ИТАР-ТАСС.

Учените твърдят, че възрастта на останките, намерени от тях, е не по-малка от няколко десетилетия.

"За да се докарат костите до такова състояние при такава давност, е трябвало да се упражни специално въздействие върху тях", отбелязва Дмитрий Ражев, сътрудник на Института по история и археология към Уралското отделение на Руската академия на науките. Но за да има каквато и да е достоверност при решаването на въпроса за идентификацията на останките, те ще трябва да минат през поне 10 специални експертизи.

Общоизвестен факт е, че малкият престолонаследник Алексей е бил болен от хемофилия (болест, при която кръвта не се съсирва – бел. прев.). Съответно учените ще трябва да открият генома на това заболяване. На втория етап изследователите планират да направят балистична експертиза, за да съпоставят куршумите с онези, които са били намерени в другия гроб.

"В момента мога да кажа, че по външните си признаци куршумите приличат на онези, които са били намерени в първия гроб, но трябва да се съпоставят и следите от резбата. И само тогава ще може да се направи логическият извод – чии останки са пред нас", заяви началникът на Свердловското областно бюро за съдебно-медицинска експертиза Николай Неволин, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Как са открити останките

В първия гроб, открит още в края на 70-те години на миналия век, липсват останките на двама от членовете на императорското семейство – малкия Алексей и неговата сестра Мария. В това няма нищо учудващо – в спомените си Яков Юровски, ръководителят на палачите, свидетелства, че телата им са били заровени на друго място. Въпреки това пропускът в зловещата картина даваше досега доста храна на човешката фантазия и псевдоисторическите спекулации. Костите на цар Николай и неговата съпруга Александра Фьодоровна са намерили отдавна покой в историческата катедрала на Петропавловската крепост, където са погребани всички руски императори след Петър Велики, но техният любим син, заради когото царят фактически се отказва от престола, не е до тях. До последно време тази трагична непълнота не можеше да бъде запълнена. Това обяснява защо през всички последни години не секваше напрегнатото търсене, чиято цел бе да се сложи най-после точка в злокобната история, започнала през юли 1918 г.

През последната година разкопките са водени в района на Стария Коптяковски път в околностите на Екатеринбург. Участват професионални археолози и доброволци. Първият, който се натъква на гроба с останките, е Леонид Вахмяков от местния военно-исторически клуб "Планински щит". През последните 15 години с помощта на метална сонда той успява да открие останките на 48 войници и офицери, загинали по време на Гражданската и Втората световна война. По думите на Вахмяков той е бил убеден, че е безполезно да използва минотърсач, тъй като след разстрела на Алексей и Мария телата им са били съблечени и метал в погребението не би трябвало да има.

Мястото на търсене е определено въз основа на документ, който още съвсем доскоро се е пазел като "секретен". В него се съдържа подробно изложение на разказа на Яков Юровски за разстрела на царското семейство. През 1918 г. Юровски е комендант на Ипатиевия дом и ръководи непосредствено разстрела. През 1934 г. на сбирка на болшевишки ветерани в Екатеринбург (тогава Свердловск) той подробно разказва за събитията от 16-18 юли 1918 г.

Юровски и другарите му са предприели няколко несполучливи опити за скриване на труповете. В крайна сметка са ги заровили в местността Поросьонков Лог, където през нощта на 18 срещу 19 юли 1918 г. е заседнал камионът с телата на убитите. Юровски и другите участници на разстрела свидетелстват, че от общо 11 убити 9 са били заляти със сярна киселина и заровени направо на пътя, а другите двама – цесаревичът Алексей и една от княгините – са били изгорени на известно разстояние от основния гроб, хвърлени в яма и заровени там. Това е било направено с цел броят на труповете да не съвпада с броя на убитите в Ипатиевия дом. За допълнителна маскировка на мястото на погребението е бил запален огън.

Тъкмо следите от огъня позволяват на Вахмяков да предположи, че е намерил търсеното място. На поляната, обрасла с коприва, той успява да открие неголяма яма със сондата си. Опипвайки  земята с нея, търсачът чул особен пукот: "така могат да пукат само кварц, въглен или кости", отбелязва той. Под тревния покров се открил мощен слой въглени. "Но се развиках за своята находка едва когато намерих тазова кост… Поровихме още – намерихме фрагмент от череп. При това мъничък череп, детски", разказва Вахмяков.

На следващия ден на мястото на находките започват разкопки под ръководството на археолога Погорелов.

"На 29 юли научих, че в Поросьонков Лог са намерени останки – разказва Погорелов. – На 30 юли започнахме разкопките. Защо не бяхме там още на първия ден? Защото трябваше да се подготвим както трябва, всичко да обмислим. Та нали помним как се водеха разкопките в Поросьонков Лог в началото на 90-те: на бърза ръка, без научна фиксация – и в резултат се формира недоверие към това място. Пък и впоследствие там имаше множество разкопки, достатъчно сериозни, водени от професионални археолози. И нищо не бе намерено. Вече никой не вярваше, че там може да се намери нещо".

В процеса на по-нататъшните разкопки са намерени големи костни останки, множество малки фрагменти, зъби, отломки от керамичен съд за сярна киселина, гвоздеи, части от метална плетена обвивка на дървен сандък, а също и куршуми от различен калибър.

Веднага след намирането на останките учените уведомяват за това патриарха на Москва и цяла Русия Алексий и губернатора на Екатеринбургска област Едуард Росел.

Учените смятат, че по-нататъшните изследвания на намерените останки трябва да се провеждат открито, c достъп на специалистите към всички части на намерените скелети и под обществен контрол. Те подчертават също така и необходимостта от участието на представители на Руската православна църква в провеждането им.