Един аргумент по случая Брайвик

Действията на Андерш Беринг Брайвик, който извърши нападение срещу младежки лагер и уби десетки юноши в Норвегия на 22 юли тази година, едва ли биха могли да се обяснят с политически, светогледни или религиозни причини. Изглежда, правилната преценка е, че няма такива основания. А с какви причини биха могли да се обяснят действията на други маниаци?

Защо, например, друг прочут убиец – Джефри Дамър – подмамва младежи в апартамента си, нарязва ги с кухненски нож, опържва черния им дроб и го изяжда с грах? Едва ли е възможно да се обясни какви бесове гъмжат във възпаления мозък на безумеца. Бесовете едва ли биха могли да се подложат на рационален анализ. Нали затова са бесове. Понякога злото изоставя всяка маскировка, всички опити да си припише някакви основания, някакъв смисъл и ни се явява във вид на чиста, без примеси, развала и разрушение. Човек може да няма халюцинации, да не чува гласове; той може да е в състояние да изрича много дълги и напълно членоразделни речи и в същото време да е безумен в библейския смисъл на думата; човек, загубил способността си да различава добро от зло; човек, който не се отвращава от кръв и не състрадава на чуждата мъка. Все едно душата, пребивавайки още в тялото, вече е затворила след себе си адовите двери.

Но реакцията на това, което се случва, изобщо не е такова пречистено зло и затова тя се поддава на анализ. И тук ние можем да обърнем внимание на хората, които, разбира се, са далеч от такъв род безумие, но просто по човешки се заблуждават – както в морално, така и в чисто логическо отношение.

Щом съобщенията за устроената от маниака кървава касапница обиколиха света, започна неговата употреба – хората започнаха да търсят начин да го впишат в своите системи от възгледи, да го приспособят към нещо. И разбира се, хората веднага започнаха да опитват да „оцапат с Брайвик” своите политически или светогледни опоненти.

Опитът да се свържат дадени несимпатични на автора възгледи с някое несъмнено и крещящо зло е много популярен полемичен похват. Частна форма на този похват е известното отнасяне „към Хитлер”, при което хората или убежденията, които авторът иска да атакува, се свързват с нацизма и с неговите злодеяния. (Нацизмът е рожба на патриархалната култура! Привържениците на семейните ценности са гласували за Хитлер! Християнството е довело да Холокоста! И т.н.) Но като се вземе предвид, че Хитлер вече до болка е омръзнал на всички и напълно се е изхабил, възниква търсене на по-дребни злодеи. Тъй че Брайвик се оказва съвсем на място.

Норвежкият маниак бил казал нещо одобрително за Путин – аха, значи сега вече всичко ни е ясно по отношение на Путин! Той се е изявявал като консерватор, десен, противник на ислямизацията, християнин – сега вече сме наясно по отношение на десните, консерваторите, християните и т.н.
Досадната логика ни показва, че ние не можем да правим никакви изводи, докато си имаме работа не със системна практика, характерна за едно или друго движение, а с престъпление на един конкретен маниак, който е изявил симпатии към дадено движение.

От това, че Джефри Дамър обича грах, не следва, че между харесването на грах и канибализма има някаква връзка. Но ако бихме могли да изследваме да кажем 100 канибала и ако открием, че 85 от тях имат пристрастие към граха, то това би ни дало основание за определени изводи. Ако при изследване на 100 терористични акта, които са станали през последните години, ние открием, че 85 от тях са извършени от хора, които се причисляват към християните, консерваторите, почитателите на класическата музика и десните в политическо отношение, ние бихме имали основание да търсим причинно-следствени връзки. Крещящото злодеяние, извършено от един маниак, привлича всеобщото внимание, но не дава фактически основания за каквито и да било изводи.
Но при „оцапването с Брайвик” никой не се интересува от логиката. Тук не става дума за изграждане на относително последователни логически връзки, а за извикване на следните асоциации в съзнанието на читателите: нашите политически противници или светогледни опоненти, от една страна, и скандалното престъпление – от друга.

Освен това, хората, които прибягват към този похват, не ги е грижа, че той може със същото основание да бъде обърнат срещу тях, както срещу който и да било друг. Същият този Брайвик хвали Чърчил, Бисмарк; единствената му публикация в Twitter е цитат от либералния философ Джон Стюарт Мил. Този похват е замислен за хора, които нямат време или ги мързи да четат не само материалите, които се отнасят към конкретния проблем, но за хора, които, четейки новините, се ограничават само със заглавията. „Християнски фундаменталист, привърженик на Путин, социален консерватор уби десетки невинни младежи” – това е нещото, което едни жадуват да обявят тържествено, а други жадуват да чуят. Тях не ги интересува, че със същите основания може да се каже, че престъплението е извършено от „привърженик на западните ценности, от защитник на хомосексуализма, или от читател на либерални философи”.

Нещо повече – те самите биха били шокирани и възмутени, ако същият този техен метод бъде използван за „нелиберални” цели. Ако някой предположи, че престъпленията на онзи същия Джефри Дамър са обусловени от неговата хомосексуалност, това ще бъде отхвърлено с негодувание, като проява на предубеждение и ненавист. Сигурно наистина не си струва да се правят широки обобщения по примера на един маниак. Но нека да мерим с еднаква мярка: ако приемем, че маниакът, който принадлежи към група „А”, по никакъв начин не характеризира тази група; то нека по същия начин да подходим и към маниака, който принадлежи към група „Б”. Но от ловците на „християнската следа” е невъзможно да се очаква не само еднаква мярка, но и каквато и да било мярка изобщо. Брайвик въобще не е бил християнин (или християнски фундаменталист) във вероизповедния смисъл на думата. Ние имаме работа с двойна подмяна: първо злодеят бива причислен към „християнските фундаменталисти” (без достатъчно основания за това), а след това неговото престъпление се пренася въобще върху всички християни.

Дали това е проява на осъзнато коварство? Едва ли. По-скоро ние имаме тук пример на определен начин на мислене: наистина, това е нещо, което не съответства на фактите, но наистина то помага на силите на прогреса в тяхната историческа борба срещу силите на реакцията. За да повярва някой в „християнския фундаментализъм” на човек, който се снима, облечен в масонско облекло, и който директно твърди, че не притежава лична вяра в Христос (Брайвик се е смятал за християнин „в културния смисъл на думата”, за което е писал открито), трябва наистина много-много силно да искаш да повярваш. И наистина съществуват хора, които могат толкова силно да пожелаят. Надявам се, че те няма да ни се обидят, ако ние деликатно им посочим, че такава вяра лошо се съгласува със съществуващите факти. | www.radonezh.ru

Превод: Евгения Николчева