Заедно срещу Содом

Тази неделя, в Деня на всички български светци, православните християни в България показаха, че не са покорно и безлично население, с което можеш да правиш каквото искаш. В София се проведе литийно шествие-протест срещу планирания за 27 юни гей-парад.

Акцията беше организирана от студентите от Богословския факултет на СУ. Стотици души носеха църковни хоругви, икони на Христос, Богородица и светите братя Кирил и Методий, плакати „Содом за безсрамниците и падението им!“, „Вън хомосексуалистите от България!“, „Да запазим децата си чисти!“, вееха националния трикольор. Те обясниха, че не са против правото на самоопределение на всеки, но смятат, че не е за обществото не е здравословно да се парадира нагло с обратни сексуални наклонности, съобщават медиите. Шествието мина по централните улици и булеварди на столицата – „Раковски“, „Цар Освободител“, „Съборна“, „Витошка“ и „Патриарх Евтимий“. Стигайки до църквата „Св. Георги“, то свърна към НДК, откъде се планира да потегли в събота гей парадът.

Акцията на студентите-богослови стъписа жреците на „политкоректността“ в православна и неправославна среда.

Първо, оказа се, че българите продължават да държат за своя здрав разум и традиционен морал. Въпреки всички либерални нашепвания и приспивни внушения обществото смята перверзията за перверзия и отхвърля девиантните форми на поведение, поне когато те се проявяват открито. Отхвърля ги заедно със самите девианти.

Второ, евро-щатската политкоректност така и не успя да хвърли магията си над България. Потомците на хайдутите остават по балкански твърдоглави и прями. Казваме това, което мислим, а не това, което ни заповядват. „От препълнено сърце говори устата“ (Мат. 12:34). Разбира се, намериха се веднага хора, дори от православни кръгове, които се стъписаха от това народно простодушие. Атмосферата на всеобща фалшивост и лъжа им харесва повече. В медиите се твърди, че Българската църква като официална институция е отказала да застане зад протеста. Надявам се, че това не е така. Но ако все пак е, това показва колко голяма е все още (или вече) пропастта между синодалната официозност и масата обикновени православни българи.

Трето, акцията на студентите показа, че нашето общество е способно на граждански жест и гражданска смелост. Защото в днешния свят да протестираш срещу изродеността, маскирана като норма, е смелост. Нарушаваш кръга на мълчанието, късаш призрачното, змийско було на всеобщата лъжа. Сред една отровна атмосфера поискваш открито чист въздух за дробовете си. Това е смело, достойно и мъжки. Обществото, младежта показаха, че не искат да приемат с покорство чуждото като свое, болното като здраво, въпреки че това им се налага от европейски и световни центрове. Ето, в такива колизии се откроява националното „Аз“, а не в помпозни армейски паради и церемонии с поднасяния на венци.

Казвам „обществото“, защото няма съмнение, че мнозинството от народа е против изродеността и псевдокултурата, които ни се налагат. Това, което минава за „добър тон“ сред медиите и политиците, е дело на едно нищожно малцинство, откъснало се от живия автентичен народ и чуждо на нацията.

Четвърто: да смятаме ли, че тази и други подобни акции на граждански протест са антиевропейски по своята същност? Не, разбира се! Тежнението на народа ни към Европа не е измислица на политическия псевдоелит, то е мотор на националната ни история още от времето на Възраждането. Но коя Европа? Дали тъкмо тази днешна Европа на содомската свобода е била магнитът за най-добрите ни мъже и жени в историята? Не се ли е получило огромно разминаване? Днес, без да преставаме да бъдем европейци по стремежи и дух, трябва да направим своя избор. Към коя Европа искаме да принадлежим: Европа на великите светци и високата култура – или тази на мъртвешкия, безличен Брюксел? Европа на катедралите и кръстоносците, на светите братя Кирил и Методий, св. Бенедикт и св. Франциск – или Европа на порнографите, гейовете и проститутките? Европа на Бетовен и Микеланджело, Кант, Хердер и Русо – или Европа като „гробище на културата“ (Достоевски), Европа на безпределно нищожния „последен човек“ (Ницше)? Надявам се, че българският дух ще направи правилния избор.

Поздравявам студентите от Богословския факултет, организатори на акцията. Стискам ви ръката, приятели, братя! Заедно няма да позволим да превърнат родината ни в Содом. Това, че именно младежки ръце се надигат срещу злото, показва, че православието не е старческа религия, за каквото го смятат мнозина, мнозина. Вие показахте, че то е здраво и жилаво, вироглаво и непокорно.

Обречени ли са православните народи? Няма ли вече в тях юначен дух, мъжка сила? Нима наследството на мъжествените предци ще бъде поето от слаби, разглезени генерации? Вместо здрави, хубави мъже и жени – хилави наркомани, изнежени истерици, алкохолици, изродени хомосексуалисти? Пази Боже! Заедно ще се изправим срещу този гибелен път към гибелно бъдеще и няма да допуснем това.