„Старецът благослови…” – след това начало често следва мрачно продължение: „да изгоря паспорта си”, „да се поселя в гората”, „да не се ваксинирам”. Старческото служение е благодатен дар, но зад „външността на старец” често се крият шарлатани или хора, които се намират в прелест. Как да различим истинския старец от фалшивия?
Лошата традиция
Тамара Ивановна посещава малък провинциален храм. Преди няколко години по съвет на своя приятелка тя тръгва за един от мъжките манастири на Мордовия – при старец-целител. За да стигнат до това място, поклонниците – хора, които също като Тамара Ивановна са енориаши на провинциални храмове, трябва да пропътуват с автобус няколкостотин километра. Схиархимандрит Теофил – въпросният „старец” – ги посреща при вратите на манастира. Направо от автобуса поклонниците са заведени в трапезарията, където мъжете са помолени да се съблекат до кръста. После, с литургическото копие в ръка, отецът-чудотворец започва да боде гостите до кръв – жените – през дрехите, а мъжете – направо по оголените гърбове и хълбоци. Помощникът на стареца, по-млад от него монах, в това време повтаря: „Търпете, като не можете да се покайвате!” След това поклонниците са поканени да пожертват пари за манастира. По думите на Тамара Ивановна, от един автобус са събрани почти две пълни пластмасови легенчета. „Когато започнаха да ни бодат, веднага заподозрях, че тук нещо не е наред” – въздъхва поклонницата. Тя се отказва да търси духовен съвет от такъв „старец”.
Лечителството е една от многото „специализации” на псевдо-старците. Впрочем, по-често те се ограничават с „наставление” и с „духовно ръководство”. В началото на деветдесетте години по съветите на такива „старци” и в очакване на близкото пришествие на антихриста стотици хора продадоха градските си жилища и се оттеглиха в гората. Някои от тях се заселиха около Дивеево, защото, според местно предание, в края на света ще се спасят само избрани праведници, които са се скрили от световната катастрофа именно в кръга на Дивеевската Канавка. След години някои от тези есхатологически бежанци се върнаха към обичайния живот, но други не се отказаха и станаха част от причудливия Дивеевски пейзаж. В манастира с ирония ги наричат „неформалните”. Същото положение е характерно и за Оптинската пустиня, където към началото на деветдесетте около манастира започват да се заселват младостарци. Част от тях са бивши оптински монаси, изключени от обителта. Те проповядват за последните времена и за греха на ИНН1.
До осъждане на младостарчеството се стига едва към 2000 г., когато то става обект на критика на юбилейния Архиерейски събор на Руската Църква. Към този момент тази „традиция” успява да се утвърди в църковния живот и по-специално – в манастирския живот, който е скрит от очите на висшето свещеноначалие. Малко по-късно младостарчеството ще даде плод в лицето на епископ Диомид2 и на 35-имата сектанти – затворници от Пензенската урва3.
Александър Дворкин – професор към Православния университет „Свети Тихон” е историк и изтъкнат руски специалист, който изучава сектите. Той не е склонен да вижда в псевдо-старчеството само „отживелица от перестройката” или от „смътния период на деветдесетте”:
„Откакто съществува старчество, съществува и феноменът на псевдо-старчеството. Просто имената на истинските подвижници остават в историята, а шарлатаните се забравят. Ако си припомним „Братя Карамазови” на Достоевски, там ще видим два примера: от една страна – стареца Зосима, а от друга – псевдо-стареца Терапонт. Всяко явление има обратна страна, своего рода пародия, която съществува успоредно с него. Историята на един от най-големите еретици на християнството – на александрийския презвитер Арий – може да се смята за своеобразен исторически прецедент на псевдо-старчеството. Несъмнено той е влиятелен харизматичен водач, който се противопоставя на църковната йерархия. Арий е класически „лъже-старец” – не току-тъй той винаги е бил обкръжен от многобройни почитатели, вдовици и дори монаси”.
Православен гуруизъм
За неофита, както и за невъцърковения човек, е доста сложно да разпознае лъже-стареца. Когато поредният доброжелател го кани на поклонническо пътуване, изгледите за това пътуване той по правило описва лъчезарно: „Отецът ще те погледне веднъж в очите и ще ти каже всичко за теб”. Но искрените неофити приемат ръководството на лъже-стареца за нормален църковен живот, само защото те все още не познават никакъв друг църковен живот.
На какво трябва да обърнете внимание, ако сте решили да посетите „старец”? Александър Дворкин предупреждава:
„Безспорно истинският старец никога не натрапва своята воля, не лишава човека от свободата на избор. Псевдо-старецът винаги повече прилича на гуру и изисква безпрекословно подчинение. Гуруизмът по принцип е синоним на младостарчество. Истинското отсичане на волята, за което пишат светите отци, е особена манастирска практика, предназначена само за монаси. На младия монах се определя ръководител от опитните отци. Той учи новоначалния на премъдростите на аскетическата борба. Послушникът е длъжен да изпълнява съветите му безусловно. Но с едно изключение – ако старецът започне да проповядва грях или ерес, ученикът е длъжен да изобличи този „старец” и да го напусне. Т.е., дори в случая на отсичане на волята, говорим за съзнателно послушание, а не за сектантско сляпо покорство. Тъкмо последното е характерно за лъже-старчеството”.
Освен това, можете да обърнете внимание на неканоничните икони, на които са изобразени Сталин, Иван Грозни, Распутин. Александър Дворкин смята, че това е еднозначен сигнал, че отецът е псевдо-старец:
„За невъцърковения човек е сложно да прецени значението на догматическите заблуди, които може би споделя общината на псевдо-стареца. Но не може да не забележиш някои признаци. Ето следните знаци, на които трябва да обърнете внимание: ако въпросната група противопоставя себе си на свещеноначалието; ако старецът от самото начало започва да дава заповеди; ако в учението на този старец има отричане на цялата светска култура – не критика на някоя нейна част, а принципно отричане на културата като „сатанистка” или „нечиста””.
Професорът продължава:
„Трябва да помним, че младостарческите идеи проникват в Църквата не само „отдясно”. Познати са и доста либерални общини, в които отношението към техния отец е характерно за младостарчеството. Все пак важни са не самите идеи, а отношението към свещеника като към единствен неоспорим авторитет, чиято всяка дума е закон. А проповядването на царебожничество4 и на това, че в Църквата съществува двоен институт на членството („пълни” и „непълни” членове) – това вече са частни случаи."
Има и още нещо важно! Бъдете внимателни, ако поклонниците на такъв духовен лидер започнат да ви говорят, че тяхната община е по-специална; че само тя е истински православна, за разлика от цялата (или от почти цялата) Църква; че само при тях е съхранена истинската традиция, от която са се отклонили всички останали.
Често псевдо-старците са обкръжени от цяла гвардия екзалтирани почитатели или почитателки. Впрочем присъствието им само по себе си не може да бъде решаващ критерий. Светият праведник Йоан Кронщадтски, известен руски подвижник от началото на 20-ти век, също е бил обкръжен от екзалтирани поклоннички сред енориашите. Светителят се е опитвал всячески да се отърве от тях, изобличавал ги е, но нищо не помагало. Важно е отношението на стареца към такива хора. Ако той поощрява поклонението към собствената си персона, това задължително трябва да създаде подозрение.
Светостта като условие
Протойерей Владимир Воробьов – предстоятел на московската църква „Свети Николай” в Кузнеци и ректор на ПСТГУ (Православен хуманитарен университет „Свети Тихон”) – най-голямото православно висше училище в Русия, твърди: "Смирението е признак на истинския старец. Той бяга от похвалите, превъзнасянията и от хорските приказки”. От двадесет години отец Владимир редовно посещава архимандрит Йоан (Крестянкин), който е най-известният руски старец от втората половина на 20-ти век. Богословският институт (който днес вече е православен университет) е основан от отец Владимир по същото това време с благословението на архимандрит Йоан.
Обръщаме се към отец Владимир със следния въпрос: ”Кой може да се нарече старец и с какво се отличава той от духовника?”
„Духовникът е духовен ръководител, свещеник, с когото духовното чедо е в непрекъсната връзка. Той проследява, наставлява и вниква в живота му. Според руското разбиране, старческото служение е специално. Старецът е свят човек, а старчеството е благодатен дар. Всеки от светиите има свой чудотворен дар от Бога. Дарът на старчеството е един от тези дарове. Старецът няма възможност да общува с всеки, да вниква в перипетиите на живота му. Затова при стареца не отиват като при духовник, а като при прозорливец, който, просветен от Светия Дух, може да даде верен съвет. Ето защо старците са толкова популярни. Хората искат да виждат светии и винаги се стремят да се срещат с тях”.
Отец Владимир е имал възможност да общува с много старци. Един от тях е схиархимандрит Серафим (Романцов), вече обявен за светец, живял в Сухуми в началото на шестдесетте години на 20-ти век. На него му се наложило да се премести там след затварянето на Глинската Пустиня. Друг прочут старец, с когото е общувал отец Владимир е отец Таврион (Батозски), живял в Латвия. „Отивахме при него, като първо пътувахме с влак до Рига, след това – с автобус до Елгава, а по-нататък трябваше да вървим пеша през гората, – спомня си отец Владимир. – Там пристигаха страшно много хора. Студенти, професори, селяни. Той беше необикновен човек, който много силно ми повлия. Аз попитах отец Таврион малко преди смъртта му: „Отче, наистина ли са Ви викали в КГБ?” Той ми отговори: ”Да. Аз ги питах, да ме затворите ли искате? Чудна работа!” Отец Таврион е бил дълги години по лагери и вече не се страхуваше от нищо. Чекистите5 разбраха, че са безсилни и просто го пуснаха да си върви”. Отец Владимир е общувал и с отец Николай Голубцов и с отец Серафим Тяпочкин. Той е водил кореспонденция с отец Павел Троицки.
„Често за свети старци се представят личности, които са далеч от всякаква святост, – предупреждава отец Владимир. – Да се отличи стареца от шарлатанина понякога е много трудно – за това е необходим опитен човек; така както само професионалист може да отличи имитацията от истинското произведение на изкуството, особено ако имитацията е достатъчно фина."
Трезвият подход
Проблемът с младостарчеството съществува не само в Русия, но и при гърците и при сърбите. Често поклонниците на лъже-старците се позовават на Атон. Александър Дворкин казва: „Света гора е достатъчно голяма територия, особено ако се върви пеша”. Неговите „Светогорски разкази” вече имат две печатни и едно аудио-издание и се радват на заслужена популярност. Колкото и да е странно, и в тези разкази срещаме харизматици и разколници-псевдостарци.
„Северният край на полуострова е най-хълмист. Там живеят много отшелници, които не се подчиняват на нито един манастир. Обикновено това са неуправляеми зилоти, които изглеждат доста екзотично. Те имат дълги бели бради, износени подрасници, което може да направи голямо впечатление на лошо осведомения човек. Те смущават поклонниците и новодошлите монаси със своите речи. Освен това тези зилоти всъщност не са светогорски монаси; те пребивават незаконно на Атон, скитат, разпространяват най-екзотични учения, – обяснява Александър Дворкин. – В последно време там се появиха и много руски „старци” от този вид. Те пристигат на Света гора от Русия с поклонническа виза и остават нелегално”.
Отец Владимир Воробьов подчертава отделно последния критерий на „старчеството”: „Старецът трябва да мисли трезво, това е задължително условие. Ако „старецът” изказва някакви абсурдни идеи, които са нелепи и противни на Преданието на Църквата, не си заслужава да се обръщате към такъв старец. Неговите съвети могат само да ви навредят”.
Когато решава да посети „старец”, християнинът оставя това действие на собствената си съвест. Той трябва самостоятелно да определи кой стои пред него -свят подвижник, който има дара на старчеството, или шарлатанин. Тук не може да има нито гаранция, нито „знак за качество”. „Ако се съмнявате, питайте някой човек, който знае, или някой духовник", съветва отец Владимир. | www.pravmir.ru
Бележки
1 Идентификационный номер налогоплательщика (ИНН) – идентификационен номер на данъкоплатеца – това е цифров код за отчет на данъкоплатците, който се въвежда в Русия от 1993 г. – за дружества, а за физически лица – от 1999 г. В някои християнски църкви получаването на ИНН се приравнява на получаване на числото на Звяра. Еладската православна църква (през 1998 г.) и Руската православна църква (през 2001 г.) утвърждават допустимостта на идентификационния номер за православните граждани. Епископ Диомид осъжда това в специално обръщение.
2 Епископът на Чукотка Диомид, който е низвергнат в началото на нашия век от Архиерейския събор на Руската православна църква, анатемосва тогавашния патриарх на Москва и цяла Русия Алексий II, а също и шефа на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия митрополит Кирил, Минския митрополит Филарет "и всичките им предшественици, участвали в антимонархическия февруарски бунт през 1917 г., и всички, които мислят като тях". Засега Чукотската епархия ще се самоуправлява, "без да се подчинява на еретическото свещеноначалие", пише Диомид в изявление, разпространено в руските медии. Той си присвоява властта и правата на Московския патриарх. (www.pravoslavie.bg)
3 През Ноември месец 2007 г. 35 души, сред които 4 деца се затварят в пещера под земята в Пензенска област, за да преживеят там времето да края на света, който трябва да настъпи според тях през месец Май 2008 г. През Март пещерата започва да се руши. През Април излизат 24 души, а на 16.05.2008 г. излизат останалите, без да дочакат края на света. По-късно става ясно, че две жени са загинали по време на престоя в пещерата.
4 Царебожничеството е идея за „царската непогрешимост”. Основните положения на тази схема са следните:
А) Монархията е единствената богоустановена и угодна на Бога форма на власт.
Б) Следователно, който не е монархист, той не е православен.
В) Не е възможно да си верен на Православието, без да си верен на Монарха. Оттук следва, че верността към Монарха е главен фактор, който определя верността към Православието.
Г) При ръкоположенито си Монархът получава благодатните дарове на Светия Дух, необходими за изпълнение на височайшето царско служение. Еретици са тези, които мислят по друг начин.
Д) Волята на Монарха е Божията воля. Само Монархът, вдъхновяван от Светия дух, може да види верния път за държавата и за народа. Дори ако той извършва нещо грешно, то и това съответства на Божия промисъл и е неподсъдно за разума на който и да било човек – още повече – на поданик. Оттук произтича следващия тезис:
Е) Всичко, което произлиза от монарха е благо и притежава божествена санкция. Всичко, което е в разрез с мнението или с делата на монарха, е зло. (www.rusidea.org)
5 Чекист – производно от ЧК – Съкращение от пълното руско название на Чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией, саботажем и спекуляцией (Извънредна комисия по борба с контрареволюцията, саботажа и спекулацията) – съветска организация, която отговаря за държавната сигурност от 1917 до 1922 г. През този период отначало ЧК е преименувано ВЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия – Общоруска извънредна комисия), а през 1922 г. – ГПУ (Государственное политическое управление – Държавно политическо управление). От 1923 до 1934 г. е известно като ОГПУ (Объединенное государственное политическое управление). ЧК е организация с полицейски и разузнавателни функции, създадена за защита на революцията.
До 1925 г. органите на ЧК са екзекутирали повече от 250 000 врагове на болшевизма, а също и членове на семействата им. В 6000-те затвора в Съветския съюз 100 000 от затворниците са там по нареждане на ЧК. Освен това стотици хиляди други са заточени в първите съветски затворнически общности в отдалечените райони на страната. Главното управление на лагерите – Гулаг, на ОГПУ официално е създадено през 1930 г., по времето на Ягода, въпреки че веригата от концентрационни лагери съществува още от 1919 г.
През 20-те години Сталин използва ОГПУ като основно оръжие за смазване на опозицията, надигаща се сред селяните. С помощта на Червената армия ОГПУ извършва колективизацията на селското стопанство, която подтиква селяните към недоволство. (www.znam.bg)
Превод от руски, бележки: Евгения Николчева
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
