Къде е духовната криза

Deutsche Welle

В навечерието на Новата година бих искал да ви върна седмица назад. Повод за това ми дадоха думите на българския патриарх Максим, който навръх рождество Христово най-после прозря истината, че българското общество е в дълбока духовна криза.

За съжаление той произнесе тази банална истина без да осъзнава какво точно казва, защото основната причина за споменатата криза дядо Максим откри…в липсата на задължително православно вероучение в българското училище. Тази липса на задължителни часове по вероучение, видите ли, била причина за днешното състояние на обществото.

Не в осемнадесетгодишното мълчание на БПЦ по всички важни духовни, социални и обществени български въпроси, не в наличието на официално обявения агент Мишо в редиците на Светия Синод и още няколко неофициално обявени, но пребиваващи там владици с офицерски чин, не и в присъствието на Рождественската литургия на агент Гоце, настоящ президент на републиката, който открито беше заявил, че е атеист. Дядо Максим не видя духовна криза и във факта, че мутрите влязоха в храмовите настоятелства и започнаха да правят бизнес с недвижимите имоти на църквата с вещото съдействие на митрополити като варненския Кирил.

Патриархът не видя кризата и във факта, че Синода се държи като политбюро от времето на застоя и целенасочено пречи на всяка жизнена християнска инициатива не само от страна на миряните, но и от страна на по-будното свещенство и монашество. Дядо Максим няма да признае, че дълбоката духовна криза на българите идва от дълбоката духовна криза на собствената им църква, която отдавна е забравила истинското си призвание и истинсккия си произход и се е превърнала в нещо като частен монопол за сторване на венчавки, погребения, равненки, кръщенки, опела и неизбежната курбан-чорба.

Няма да признае, че от времето на комунизма до днес за митрополити се пробутват или откровени ченгета, или посредствени момчета от забутани села или неуравновесени или да си го кажем направо – лудички с трескав поглед, какъвто е пресния пример с един мой колега от Богословския факултет, оглавил наскоро една от най-големите епархии в България. Да ме прощават читавите! Има ги, но са много, много малко, а трезвия им глас въобще не се чува в отдавна замлъкналата българска църква. Ако тя си беше на мястото и към всеки храм имаше действащ ефективен енорийски център, въпросът с вероучението щеше да бъде решен. Днес владиците се опитват да се отърват и от последната си отговорност, която все още се очаква от тях – да учат и разпространяват Словото Божие.

Иска им се държавата да го прави, а те спокойно да се отдадат на равненките, имотите и благата ракия, която успешно превърнаха в един от неизбежните атрибути на българското Православие. То обаче има все по-малко общо с истинската православна вяра в Живия Бог Христос и все повече заприличва на овехтяла идеологическо-националистическа одежда, на която все по-малко хора обръщат внимание.