Левски
kafene.net
Паметта на българите за Левски е свръхестествена. Винаги съм се дивил от този факт. Ние българите никого не почитаме истински, към всеки сме скептични и мрънкащи, (без) крайно егоистични, роби на материалното, но на този ден нещо ни става.
Като че ли доброто ни "Аз" е избрало тази дата за да се покаже за малко и да свидетелства, че не всичко е загубено. Че може да има някой и нещо безспорно, което да не подлежи на съмнение, отрицание и скепсис.
Изрязвам от сетивата си жалките политикански напъни, организираните шествия и речите на гоцетата, заради които отцепват площада "за простосмъртни". Погледнете останалата част от деня 19 февруари.
Въвролицата от стотици хиляди най-различни, неорганизирани от никого, избягали от работа хора, всякакви по облекло, професия и занятие, които цял ден минават, покланят се и затрупват паметника с цветя е вдъхновяваща. Тези същите съвременни българи, които не ходят на църква, не четат книги, трудно могат да изрецитират дори химна, нещо им става и завеждат в ледения ден децата си на паметника, за да се изправят малките на стълбите и да кажат едно стихотворение – сякаш за да покажат на Него, че ако и всичко да са забравили и предали, това последно стихотворение е живо в домовете им и може да даде искрата от която отново да светне… Левски е неснижаемият остатък на българския дух.
Много неща се знаят за Левски, но и доста неща не се знаят. Днес избрах да кажа няколко думи за Левски и Православието. Дълги години комунистите ни учеха, че Левски е хвърлил расото, отрязал е косите си, презрял е вуйчо си – владика и чорбаджия (изедник) е побягнал при "безбожния Ботев", след което един поп го е предал…
Истината е съвсем друга. До края на дните си, Левски остава и мисли за себе си като за духовник. Нещо повече, цялата му национална доктрина, цялата философия, която той вгражда в своята организация е изцяло християнска. Левски не се повежда по модерните за времето течения, които отричат Бога и по атеистичния патос на Френската революция. Бих го нерекъл, забележителен консервативен мислител – дълбоко религиозен радетел за Божия ред.
Ето няколко факти:
– Левски става монах. След това приема чин иеродякон Игнатий. Дякон е църковен чин и няма общо с монашеството. Дяконът може да не е монах. затова, когато Левски отрязва косите си и "хвърля расото", той се отказва от монашеския си обет, но си оставя Дякон. Вучйо му, архим. Василий, с когото са в конфликт се опитва да заведе църковно дело срещу дякона, но Пловдивския митрополит Паисий го оправдава. Така че Левски си остава дякон.
– Левски оставя отрязаните си коси на майка си, за да бъдат опяти и погребани по православен обряд, в случай че не е възможно това да се случи с тялото му.
– Когато става знаменосец на четата на Панайот Хитов, тъкмо дякон Игнатий освещава знамето – по спомените на поп Минчо Кънчев, Левски взима епатрахила му, облича одеждите и извършва службата (не е бил сам, защото дякон не може да води самостоятелна служба)
– Тъкмо Левски постановява, клгато се основават комитети, клетвата да става пред Евангелие, Кръст, пищов и кама. В текста на клетвата, съзаклятниците призовават Бога и завършват клетвата с кръстен знак.
– Отново Левски постановява, във всеки комитет да има по един свещеник.
– Преди да бъде обесен, софийският свещеник Тодор Митов пристъпва към осъдения да го изповяда. Свещеникът споменава "божият раб Васил". Левски го прекъсва с думите: "Отче, споменавай ме като дякон Игнатий"…
– В програмните документи на Комитета, Левски не говори просто за човешки права. Той изрично подчертава, че ние се борим за правата, който са от Бога дадени. Османската империя е виновна, тъкмо защото потъпква Божият ред.
Беше разбрал, че ако съхраним сърцето си за Бога и православната ни традиция, портите адови няма да ни надделеят.
Авторът не е много църковнограмотен: “ Дякон е църковен чин и няма общо с монашеството“. Аз пък съм бил йеродякон една година, която беше една от най-хубавите в живота ми. „Той се отказва от монашеския си обет“. И това не е вярно. По-сетнешният живот на Левски показва, че живее по монашески. Записите в неговото тефтерче свидетелства, че спазва строго поста. По спомени след заседание в родния му град един братовчед го подканя да се ожени най-сетне, а той скача, удря му шамар и извиква: „Ние сме си сложили главите в торбата, а ти за сватба мислиш! Най-важното е първо да се освободим!“
„Тялото на Левски още не бе истинало на бесилката турска, когато духът му, тих и чист кат Ангел Пазител, над България поробена пролетя – пролетя той и песента за правдата и свободата запя. И тоя дух – Ангел Пазител на българската свобода и днес още лети в небесата нашенски – лети той и строго на всинца ни шепне: Българе, чуждото иго е по тежко и от ада“.
Купете си правописен речник. Пише се „иЗстивам“, а не „истивам“; „по-тежко“ (също най-леко), а не „по тежко“.
Благодаря за поправката. Поправяйте ме, когато допускам грешки, само така ще се науча.
135 години от обесването на В.Левски! Наслушали сме се на речи, слова – приповдигнати, вдъхновени, чисти, патриотични и какви ли не още, но това е нещо интересно и различно!
Моите уважения към такива автори!