Левски



kafene.net

Паметта на българите за Левски е свръхестествена. Винаги съм се дивил от този факт. Ние българите никого не почитаме истински, към всеки сме скептични и мрънкащи, (без) крайно егоистични, роби на материалното, но на този ден нещо ни става.

Като че ли доброто ни "Аз" е избрало тази дата за да се покаже за малко и да свидетелства, че не всичко е загубено. Че може да има някой и нещо безспорно, което да не подлежи на съмнение, отрицание и скепсис.

Изрязвам от сетивата си жалките политикански напъни, организираните шествия и речите на гоцетата, заради които отцепват площада "за простосмъртни". Погледнете останалата част от деня 19 февруари.

Въвролицата от стотици хиляди най-различни, неорганизирани от никого, избягали от работа хора, всякакви по облекло, професия и занятие, които цял ден минават, покланят се и затрупват паметника с цветя е вдъхновяваща. Тези същите съвременни българи, които не ходят на църква, не четат книги, трудно могат да изрецитират  дори химна, нещо им става и завеждат в ледения ден децата си на паметника, за да се изправят малките на стълбите и да кажат едно стихотворение – сякаш за да покажат на Него, че ако и всичко да са забравили и предали, това последно стихотворение е живо в домовете им и може да даде искрата от която отново да светне… Левски е неснижаемият остатък на българския дух.

Много неща се знаят за Левски, но и доста неща не се знаят. Днес избрах да кажа няколко думи за Левски и Православието.  Дълги години комунистите ни учеха, че Левски е хвърлил расото, отрязал е косите си, презрял е вуйчо си – владика и чорбаджия (изедник) е побягнал при "безбожния Ботев", след което един поп го е предал…

Истината е съвсем друга. До края на дните си, Левски остава и мисли за себе си като за духовник. Нещо повече, цялата му национална доктрина, цялата философия, която той вгражда в своята организация е изцяло християнска.  Левски не се повежда по модерните за времето течения, които отричат Бога и по атеистичния патос на Френската революция. Бих го нерекъл, забележителен консервативен мислител – дълбоко религиозен радетел за Божия ред.

Ето няколко факти:

– Левски става монах. След това приема чин иеродякон Игнатий. Дякон е църковен чин и няма общо с монашеството. Дяконът може да не е монах. затова, когато Левски отрязва косите си и "хвърля расото", той се отказва от монашеския си обет, но си оставя Дякон. Вучйо му, архим. Василий, с когото са в конфликт се опитва да заведе църковно дело срещу дякона, но Пловдивския митрополит Паисий го оправдава. Така че Левски си остава дякон.

– Левски оставя отрязаните си коси на майка си, за да бъдат опяти и погребани по православен обряд, в случай че не е възможно това да се случи с тялото му.

– Когато става знаменосец на четата на Панайот Хитов, тъкмо дякон Игнатий освещава знамето – по спомените на поп Минчо Кънчев, Левски взима епатрахила му, облича одеждите и извършва службата (не е бил сам, защото дякон не може да води самостоятелна служба)

– Тъкмо Левски постановява, клгато се основават комитети, клетвата да става пред Евангелие, Кръст, пищов и кама. В текста на клетвата, съзаклятниците призовават Бога и завършват клетвата с кръстен знак.

– Отново Левски постановява, във всеки комитет да има по един свещеник.

– Преди да бъде обесен, софийският свещеник Тодор Митов пристъпва към осъдения да го изповяда. Свещеникът споменава "божият раб Васил". Левски го прекъсва с думите: "Отче, споменавай ме като дякон Игнатий"…

– В програмните документи на Комитета, Левски не говори просто за човешки права. Той изрично подчертава, че ние се борим за правата, който са от Бога дадени. Османската империя е виновна, тъкмо защото потъпква  Божият ред.

Беше разбрал, че ако съхраним сърцето си за Бога и православната ни традиция, портите адови няма да ни надделеят.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    Авторът не е много църковнограмотен: “ Дякон е църковен чин и няма общо с монашеството“. Аз пък съм бил йеродякон една година, която беше една от най-хубавите в живота ми. „Той се отказва от монашеския си обет“. И това не е вярно. По-сетнешният живот на Левски показва, че живее по монашески. Записите в неговото тефтерче свидетелства, че спазва строго поста. По спомени след заседание в родния му град един братовчед го подканя да се ожени най-сетне, а той скача, удря му шамар и извиква: „Ние сме си сложили главите в торбата, а ти за сватба мислиш! Най-важното е първо да се освободим!“

  2. RSA каза:

    „Тялото на Левски още не бе истинало на бесилката турска, когато духът му, тих и чист кат Ангел Пазител, над България поробена пролетя – пролетя той и песента за правдата и свободата запя. И тоя дух – Ангел Пазител на българската свобода и днес още лети в небесата нашенски – лети той и строго на всинца ни шепне: Българе, чуждото иго е по тежко и от ада“.

  3. Дон Кихот каза:

    Купете си правописен речник. Пише се „иЗстивам“, а не „истивам“; „по-тежко“ (също най-леко), а не „по тежко“.

  4. RSA каза:

    Благодаря за поправката. Поправяйте ме, когато допускам грешки, само така ще се науча.

  5. dia каза:

    135 години от обесването на В.Левски! Наслушали сме се на речи, слова – приповдигнати, вдъхновени, чисти, патриотични и какви ли не още, но това е нещо интересно и различно!
    Моите уважения към такива автори!