Москва не вярва на сълзи

Завърши мирното посещение на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил в България. В него имаше доста знакови моменти и рояците журналисти и коментатори тепърва ще бръмчат около тях – това им е работата. Но поне едно от посланията на патриарха беше съвсем ясно и недвусмислено: всички усилия на недоброжелателите на сегашния предстоятел на Руското подворие са отишли на вятъра. Москва даде ясно да се разбере, че подкрепя твърдо игумен Филип и няма никакво намерение да се вслушва в истеричните нападки срещу него.  

Разбира се, под достойнството на лидера на стотици милиони вярващи хора е да отговаря директно на шепа недобросъвестни журналисти и да опровергава изрично клеветите им срещу един негов подчинен. Но той направи достатъчно, за да покаже отношението си и към тях, и към него. Патриарх Кирил не прие представителите на недоволната група енориаши от Руската църква. По сведения от източници от Московската патриаршия той е отказал да даде интервю и на БНТ, която през цялото време на конфликта не криеше враждебното си отношение към игумен Филип. Мнението си за игумена той изрази ясно пред всички, като го награди тържествено по време на церемонията в Руската църква с разкошен златен кръст в знак на признание и благодарност “за трудовете му в качеството на предстоятел“. Формулата, която използва официалният сайт на Московската патриаршия, е следната: “В благодарность за труды, которые несет в Софии настоятель русского храма, Его Святейшество вручил игумену Филиппу (Васильцеву) наперсный крест. “Пусть Господь помогает Вам и укрепляет Вас в осуществлении пастырского, церковно-дипломатического, литургического служения во благо наших Церквей и наших народов“, – сказал Святейший Владыка“ (виж тук). За читателите, които не знаят руски, превеждам: “Като благодарност за трудовете, носени в София от предстоятеля на руския храм, Негово светейшество връчи на игумен Филип (Василцев) нагръден кръст. “Нека Господ да Ви помага и да Ви насърчава в осъществяването на Вашето пастирско, църковно-дипломатическо и литургично служение за благото на нашите Църкви и нашите народи“, каза Светейшият“. Мисля, че коментарите са излишни. С тази награда Москва се изказа недвусмислено по въпроса за личността на предстоятеля и неговите пастирски и служебни достойнства.

За трудовете си в качеството на предстоятел игумен Филип (Василцев) беше награден със златен кръст от Московския пратриарх Кирил. Снимка: Руско подворие в София

От друга страна, едва ли има и най-малката вероятност българската йерархия да се надигне изведнъж срещу руската по този въпрос – както видяхме от свръхтържественото посрещане на Московския патриарх, отношенията между двете ни Църкви са повече от сърдечни и топли. Оттук нататък пред хората, които продължават да не харесват по едни или други причини игумен Филип (Василцев) като пастир, остават само два пътя: или да се примирят и успокоят – това е най-християнският, най-духовно полезният за самите тях изход, а и единствено възможният, ако те искат да останат енориаши на Руската църква, – или пък да преминат към друг духовник, друга енория. Всичко останало вече е обезсмислено. “Борбата“ им, ако те се опитат да я продължат, само ще трови и разяжда с духа на злото собствените им души, без да нанася каквато и да е щета на техните (въображаеми) врагове.

Опасявах се, че някои хора от числото на особено големите “приятели“ на Руското подворие ще се опитат да използват посещението на патриарх Кирил у нас, за да направят някоя публична провокация. Ако го бяха сторили, това щеше да е позор и за самите тях, и за гостоприемната българска земя. За щастие това не се случи. Вероятно благоразумието все пак е надделяло и аз ги поздравявам искрено за това. Че е имало все пак известен сърбеж в душите, се видя от малкия инцидент пред Руската църква, който медиите не пропуснаха да използват. Двама от най-видните опоненти на игумен Филип, проф. Калин Янакиев и г-н Атанас Славов, се оплакаха пред камерите, че не са били допуснати в храма. Източници от подворието възразиха, че тълпата от желаещи да влязат е била много по-голяма от физическите възможности на малкия руски храм. Например посланикът на Република Молдова г-н Александру Пригорски също не е успял да влезе, въпреки че е официално лице и едва ли може да бъде заподозрян, че враждува с предстоятеля на подворието. От друга страна, повечето други представители на “недоволните“ са били вътре в храма. Не съм присъствал на случката и не мога да преценя кой е крив и кой прав, но не мисля, че това има някакво решаващо значение. Най-добре е и двете страни да се успокоят и да си простят взаимно – повтарям призива си за взаимно помирение, с който завършва предишната ми статия по въпроса.

Предстоятелят на Руското подворие посрещна патриарха на Москва и цяла Русия пред Руската църква „Св. Николай Чудотворец“. Снимка: Пресслужба на Московската патриаршия

Физически провокации нямаше, за щастие, но някои медии отново показаха неудържимата си склонност си към недобросъвестност и манипулации. Достатъчно е да споменем само за лъжите, които се разпространяваха публично у нас, че патриархът уж щял да си поиска обратно някогашните руски църковни имоти в България, подарени в началото на 50-те години на миналия век на Българската православна църква. В интервюто си, дадено на български журналисти в Москва, патриархът изрази недвусмислено и обидата си, и възмущението си от тези инсинуации: “Чудно ми е защо в навечерието на моето гостуване в България се появяват такива мисли и такива изказвания?..“ Е, Негово светейшество в Москва може да не е достатъчно информиран, но аз като непосредствен свидетел от България мога да му отговоря на този въпрос. Тази клевета се роди от една предишна нейна сестра – че уж игумен Филип “имал мераци“ да върне подарените руски имоти обратно на РПЦ, – клевета, измислена и лансирана от същите онези честни журналисти и благочестиви православни християни, които направиха всичко възможно, за да наклеветят и очернят в очите на хората един невинен човек. Да им е честито! Пак същите тези велики личности твърдяха, без да ги е срам, че игуменът бил мразен от своите енориаши в Рим и изгонен от тях. Искам да отбележа и да привлека вниманието на всички към отвратителния факт, че досега никой от тях така и не се извини на игумена за това, че е бил наклеветен публично, и на читателите си за това, че са били грубо и безсрамно лъгани. Това така и не стана, въпреки че истината по въпроса излезе веднага наяве в десетките възмутени коментари на православни християни от Рим. Читателите на Православие.БГ могат да се запознаят с тях в коментарната секция под българския и руския текст на статията тук и тук и да се убедят сами в това къде е истината и къде е лъжата. Като изключим отделни прекалено груби изблици, никакъв подбор и цензура на читателските коментари не са правени. Изобщо Православие.БГ се оказа единствената медия, която предостави трибуна и на двете спорещи страни. Всички останали показаха груба предубеденост и пристрастие. Както и да е; това си е за тяхна сметка. Хората ще си направят изводите. Искам обаче да им кажа и да повторя в ушите им няколко пъти: ако не се извините публично пред хората за това, че сте разпространявали клевети, рискувате да си останете завинаги с репутацията на клеветници и лъжци.

Накрая искам да кажа на някои нашенски прекалени умници следното. Патриарх Кирил е всичко друго, но не и глупак. Пред него нямате шанс. Та той много добре разбира кой и какво стои зад подобни дирижирани кампании. В момента в Русия, в част от московските ултралиберални медии се провежда ожесточена, злобна медийна атака срещу православната Църква. Нейно отражение в миниатюра е и софийската врява срещу игумен Филип – възможно е тя дори да е била и съгласувана с “големите играчи“, не знам. Във всеки случай в Москва са напълно наясно и с антицърковния, и с антируския подтекст на вашите жалки усилия. Така че – стойте си вкъщи. Москва не вярва на сълзи. Патриарх Кирил няма да ви приеме.