Нашата църква



Данните за сътрудничество на 11 митрополити от Свeтия Синод на БПЦ със структурите на Държавна сигурност – репресивната машина на комунистическия режим e най-големият скандал, през който преминава православната общност в България. Но освен скандал, това е изпитание за нашата църква, създадена след толкова дълги борби от нашите предци през Възраждането. Този скандал е и съблазън за мнозина, които, заради разкритите данни за тези митрополити, хвърлят обвинения срещу самата църква. Църквата е Тяло Христово, както казва ап. Павел Тя има своята небесна – тържествуваща и земна – воюваща част; нейна глава е Самият наш Господ Иисус Христос и в нея действа благотворно Светият Дух. Затова вярваме, че тя ще издържи на изпитанията и ще пребъде до края на времената. Горко обаче на тези, чрез които идват съблазните за паството, които предизвикват отстъплението!

Сътрудничеството с Държавна сигурност от клирици, драматично противоречи на казаното в Светото Евангелие от Матея (6:24): “Никой не може да слугува на двама господари!” и още “Не можете да служите на Бога и на мамона!”

Държавна сигурност без колебание може да се идентифицира с мамона. Тя олицетворява оръдието на богоборческата власт, целяща унищожение на църквата и налагане на атеистичния комунистически режим.

Такава власт не е от Бога. Тя е била по Божие допущение, но не по Божията воля. Комунистическите тирани не са помазаници Божии. Те винаги са били врагове на църквата, работещи неистово за нейното унищожение. Властта на Антихриста не е и не може да бъде от Бога. Св. Лаврентий Черниговски пише, че когато Ленин попаднал в ада, бил посрещнат там с голяма радост. С присъщата му прозорливост той предвидил такава съдба и за Сталин – палачът на милиони хора.

Не може това да не е било известно на онези архиереи на нашата църква, взели решение за сътрудничество с ДС. Един от тях дори заяви, че над него не е бил оказван натиск за сътрудничество, а е извършвал това по убеждение. Та това не е съвместимо изобщо с членство в църквата, а още по-малко с позицията на епископ т.е. надзорник, поучаващ другите да устояват във вярата. И как такава позиция се съвместява с църковните правила?

Освен в текста на Свещеното писание и в Деянията на светите апостоли (5:29) са предадени думите на св. Петър, но и на цялата общност на църквата по отношение на взаимодействието със светската власт: “Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци!

За да се покоряват повече на Бога, а не на безбожниците, много свещеници и монаси по време на комунистическия режим станаха изповедници на вярата и мъченици за Христа, но не се изкушиха да сътрудничат на престъпния комунистически режим. Трябва да се знае, че нашата църква мъченически премина през новата Голгота на комунизма. За подвига на останалите верни до смърт на Христа пастири на нашата църква свидетелства в десет тома изданието на Зографския манастир с автор монахиня Валентина от Калофер. Тези мъченици са нашето оправдание пред Бога. За съжаление, нашата църква все още не им е отдала нужната почит – почит към подвига на мъчениците от най-ново време. В какъв контраст е тяхната съдба с тази на архиереите – сътрудници на ДС!

Забраната за слугуване на мамона се намира и в Правилата на светите апостоли. Те, заедно с правилата, приети от Вселенските събори формират правилата на Светата Православна Църква, част от която е и нашата Българска православна църква. В чл. 2 от Устава на БПЦ е казано изрично: “Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска Патриаршия са: Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и настоящият Устав.” Ето защо Правилата на светите Апостоли са и наши правила.

Важни правила на светите Апостоли са били нарушени с деянието на клириците, сътрудничили на ДС.

Нарушено е Правило 6, което гласи: “Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат.”

Нарушено е и Правило 81 от Апостолските правила, което казва: “Казали сме, че не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи, а винаги да се занимава с църковните работи. Такъв или трябва да бъде убеден да не върши това или да се низвергне, понеже, според Господнята заповед “Никой не може да слугува на двама господари.(Мат.6:24)”.

Служенето на Държавна сигурност от свещенослужители е в крещящо нарушение на Господните заповеди и правилата на светите Апостоли.
Особено драстично е нарушението на правилата на Църквата, извършено от митрополит, който е приел години наред да съвместява архиерейската си позиция с тази на щатен сътрудник на Държавна сигурност. Неговият статут на духовен пастир е бил абсолютно несъвместим с паралелното му служение на враговете на Христа – при това много години наред.

Правило 83 гласи: “Епископ, презвитер или дякон, който е на длъжност във войската и иска да задържи и едното, и другото, т.е. римското началстване и свещенослужителката длъжност, да бъде низвергнат от свещен чин, понеже “Кесаревото – Кесарю, Божието-Богу” (Мат.22:21).

В този случай архиереят не е съобразил постъпките си и с това правило и следва да бъде санкциониран спрямо него.

Днес сме свидетели на покаянието на някои митрополити, заявление на други, че не са писали доноси, упорстването на трети и отричането на обвинението от четвърти. Разбира се, всеки случай изисква да бъде разгледан индивидуално, но това не е само личен въпрос на засегнатите.
Личните въпроси могат да се решават пред съответния изповедник или пред предстоятеля на епархията.
 
В нашия случай цялата църковна общност има нужда да осмисли това, което е станало и да премине през своя духовен катарзис, завършващ с категорично скъсване и осъждане на комунистическото минало. Нещо повече, този катарзис трябва да засегне не само църквата и православната общност, но и цялото общество.

Защото цялото ни общество беше жертва на комунистическата диктатура. Тя не подмина и църквата в своя безумен порив към атеизъм и налагане на свои квази-религиозна доктрина и култ. Главните виновници за случилото се през 45-те години комунизъм и до днес не дават знак нито за съжаление, нито за покаяние.

Тази диктатура трябва да се разглежда като период на изпитание за църквата, която в своята цялост не е била победена от портите адови. Не би било коректно днес цялата църква лекомислено или злонамерено да се обявява за изпаднала в отстъпление от вярата. Това нито е справедливо, нито е вярно. Не би било коректно и засегнати митрополити да отказват да поемат лично отговорността си, като по този начин я прехвърлят върху цялата общност.
Нека си дадем ясно сметка, че за едни клирици в БПЦ този период на комунистическа диктатура и репресии е бил период на изпитание и подвиг, а за други – период на падение.

Не трябва ли всеки от нарушилите Апостолските правила да се изправи първо пред съда на собствената си съвест и да вземе своето решение, за да не превръща своя проблем в проблем на цялата църква? Ако това не стане за по-голямата част от засегнатите, този въпрос следва да се постави пред Църковно-народния събор, който да се свика без отлагане.

Светият Синод в този си състав не е в състояние да реши проблема. В него преобладаващата част – 11 от 15 митрополити, са обявени като сътрудничили на ДС и за съжаление не би било възможно да има безпристрастно мнозинство в него, което да вземе решение.

Църквата няма интерес от забавяне на решението. Ясно е, че тя трябва бързо да излезе от кризата и да скъса с проблемите на миналото. Съборът би могъл да намери решение с разбирането, добрата воля и съзнанието, че става въпрос именно за нашата църква.

Вече изтичат 4-те години от събора през 2008 г. и затова, когато бъде свикан нов събор, той ще бъде редовен, а не извънреден. На него би било редно всеки от тези 11 митрополити да застане в смирение пред делегатите, без владишките си достойнства и да е готов да приеме решението на общността, каквото и да е то. Изпитанието за тях би било несравнимо по-малко от това на изповедниците за вярата, устояли на комунистическите репресии, лагерите, затворите, изтезанията и въпреки всичко останали верни на Христа дори до смърт.

Разбира се, Правилата на Светата Православна Църква са предвидили и едно крайно решение – в случай, че съответната поместна църква не е способна да реши проблема сама в своето съборно единство.

Правило 9 на Светия IV-ти Вселенски Събор дава възможност спорът да бъде пренесен за решаване от Вселенския Патриарх, но към него могат да се обръщат не миряни, а само клирици.

Ето какво гласи въпросният текст от това правило: ”Ако ли клирик има съдебно дело със своя или друг епископ, нека се съди пред областния събор. Ако пък епископ или клирик е недоволен от областния митрополит, нека се отнася или до екзарха на диоцеза, или до престола на царстващия Цариград и пред него да се съди.”

Това е допустимо, защото Христовата църква е една – свята, съборна и апостолска, а поместните църкви, в това число и нашата църква са част от нея.

В чл. 2 от Устава си БПЦ е приела като своя норма решенията на Светите Вселенски Събори, в които влиза и цитираното Правило 9 на IV-тия Вселенски Събор. Ето защо това правило може да се приложи и от нашата църква.

Всъщност, през 1998 г. Всеправославният събор в София разреши един вътрешен конфликт в БПЦ именно чрез решение, взето във Вселенското православно единство. Нима днешната ситуация е по-маловажна от тази през 1998? Нима добрата воля в нашата църква е по-малко от тази през 1998? Нали вярваме в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква и желаем тя да пребъде до Славното Второ Пришествие на нашия Господ Иисус Христос? Нали желаем да застанем неосъдно пред Неговия страшен съд и да Му дадем добър отговор? Знаем и казаното от Господ : “Нека ви бъде според вярата ви!” (Мат. 9:29).

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

27 Отговори

  1. Иван Мартинов каза:

    Ето това е!

    Ясно и недвусмислено казано. Евалла!

  2. Т Георгиева каза:

    „Нека ви бъде според вярата ви“ – този цитат на авторът ми говори ясно и недвусмислено.
    Каква и колко е нашата вяра, че да имаме огромните изисквания и претенции към другите?
    А е възможно и положението да не е толкова зле, колкото се опитват да ни внушат. Днес четох интервю с Плевенски митрополит Игнатий. Струва си да бъде прочетено, защото в него съвсем ясно се казва, че някои от досиетата са без действителното съучастие, подписи, действителни вербовки, желание, и участие на обвинените.
    Аз вярвам на владиката!
    Така че, това беше изпитание за нас. Дали ние ще скочим върху църковните си водачи и ще закрещим неистово срещу тях, или ще кажем смирено.“Господи прости ни, толкова ни е вярата“.

  3. Йонко Йончев каза:

    Благодаря, господин Тошев!
    Както винаги убедителен и аргументиран!
    А случаят с църквата „Света Марина“ какво е?
    Не е ли всеки ден на изпитание и подвиг? Или на падение?

  4. Стефан Чурешки каза:

    Много хард!

  5. Krasimira Vacheva каза:

    Хубава статия и правилно становище. Бих допълнила във връзка с едно изказване на български митрополит в медиите, че не е възможно да се говори от български архиерей, че е трябвало да се съобразяват с ДС, за да запазят Църквата. И по време на християнските гонения Църквата е преследвана от управляващото съсловие, но е съумяла да оцелее, въпреки преследванията и тежките наказания.

  6. branguelov каза:

    bravo!
    zashto obache nikoi ne iska da chuva razumni glasove…na kogo e izgodno tova?
    niama Bojia milost za verootstupnicite! ima smo POKAIANIE!!!

  7. Pokrovski каза:

    PRekrasna statija G-N tOSCHEV!Oste 1990G, znaehma za 4engetata v rasa, i kavalerite na ordeni G.Dimitrov, koito se davat na oficerski 4inove!!!!?Zatova se otdelihme,i iskahme cist Sinod bez donosnici i 4engeta rodoostapnici i sluginazi na KGB i DS, zatova postradahme i bijahme napadnati s policija i prokuratiura -vla4eni , biti i sadeni ot kopoite na madridskija izmamnik- Koburga, dovedenija ot Vasil Gocev-Fil4ev i 4engeto Petkanov, koito v tajni dobi v zagovor v operacija „Raso“udariha carkvi i manastiri v koito sluzehme i ne dopusnahme 4engetata na Maksim da marsijat svetata Pravoslavna carkva!I do dnes sme na ulicata i stradame, no ne celunahme raka onezi , koito sluzat na Boga i na Mamona, mezduvpro4em , vie mnogo dobre znaete sabitijata izna4alno, zaschtoto BIAHME saidejnici!?? Ako, tuk ne badat SADENI, Bozijat SAD schte vazmezdi dejanijata im za koito sa polu4avali srebarnici!kasno e za pokajanie!Ne im ostava nischto drugo-osven da posledvat JUDA ISKARIOTSKI!

  8. iliana sivova каза:

    звучи много принципно тази позиция. някак опростява задачата. но дали я решава?

    ако приземим малко абстрактните положения…например, че „църквата има интерес да излезе от кризата бързо и да реши проблемите“ и ако бъдем реалисти – да кажем, че се свика събор. кои са са тия хора, които ще се съберат на събора? как са определяни досега тези делегати? с какъв капацитет, интелектуален и духовен, ще решават църковните проблеми в такъв критичен момент? и къде точно може да бъде видяна тази активна, съзнателна и мобилизирана църква, която бързо ще се справи с проблемите си, без почти всички свои епископи и голяма част от свещенството, защото няма да игнорираме връзката между епископ и свещениците, които действат от негово име… нали така.
    предполагам, че въпросът има повече пластове от това да се приложи някое апостолско правило… ако почнем да ги четем внимателно тези правила, може да се окаже, че изобщо нямаме право да пишем тук от името на църквата… примерно 🙂

  9. liceto каза:

    „Където има двама или трима събрани в Мое име, Аз съм посред тях”
    11 митрополити

    Ето върху какво трябва да се мисли. Има два пътя: На ляво и на дясно

  10. Стефан Чурешки каза:

    Браво на Илиана за трезвия комнетар. В издигнатите цивилизации се търси първопричината на нещата и подбудителя за деянието или словото. В Средновековието се изгарят книги и се търси причината за разпространението на ереста или антихристиянството, на Нюрнбергския процес се търси отговорност от хората на национал-социалистическата партия, а не от Гестапо, ако търсим примери за антихуманност и последвалата я грамотна реакция в Европа, към която тръбим че принадлежим и от която бг-поповете взимат пари за материално благоустройство на работното си място и мястото си на живот ДС беше инструмент на БКП, която се командва от учени-философи и хуманитаристи,които през късната фаза на комунизма достигнаха висока класа и конструираха прехода и политиката в БЪлгария. Г-н Лъчезар Тошев е честен човек, но неговата квалификация не е хуманитарна, основно изискване за политик и учен по Макс Вебер.
    http://www.bg-history.info/5453/Moralen-li-e-vuprosut-s-dosietata-na-religioznite-deici-u-nas%3F.html

  11. Т Георгиева каза:

    Ние продължаваме да вярваме на „тези разкрития“ и да оформяме мнение върху данни от тях. Но дали са истина? Ще дам за пример Христ. Събев, който в едно интервю казва, ЧЕ НЯКОЙ МУ НАПРАВИЛ профил във Фейсбук без негово знание и той започнал да си го ползва, след като той /профила/ му съществува. Прагматичен човек.
    Да си представим, че някой злонамерен човек направи профил на друг и започне да го пълни с всевъзможни мърсотии и гадости, да го показва на хората и заклеймява човека като престъпник или антихристиянин. Да му приписва чудовищни мисли и идеи. Това е възможно днес. Било е възможно и в ония времена. Макар, че е било по-трудоемка дейност откъм писане.
    Поради тази причина не трябва да се доверяваме на хора, които са злонамерени и преследват неизвестна за нас, но несъмнено нечиста цел.
    Нека сдържаме емоциите си и не позволим да бъдем употребени. Нека дадем възможност на Бог да действа, ние не сме в състояние от Негово име да съдим и предрешаваме човешки съдби.

  12. мунчо каза:

    Няма да има църковен събор. Той се свиква и ръководи от владиците, които нямат интерес да свалят или дори да порицаят самите себе си.

    Историята на православието доказва, че Църквата почти винаги е била зависима от държавата (цезаропапизъм). Дали владиците са поставяни или сваляни от императора (често еретик), султана (иноверец) или Генералния секретар на ЦК на БКП (атеист) – няма значение. Ще изтърпим и това поколение митрополити, защото епископите, които идват след тях, са още по-страшни.

  13. Т Георгиева каза:

    [quote name=“liceto“]
    Ето върху какво трябва да се мисли. Има два пътя: На ляво и на дясно[/quote]
    http://www.dveri.bg/content/view/14571/64/
    Но ние ще разберем кой път е ляв и кой десен, след като сме поне малко информирани. Мисля, че така е справедливо.

  14. Иван Мартинов каза:

    „Струва си да бъде прочетено, защото в него съвсем ясно се казва, че някои от досиетата са без действителното съучастие, подписи, действителни вербовки, желание, и участие на обвинените.

    Аз вярвам на владиката!“

    Такова долно излагателство като това на Игнатий историята рядко познава. Първо се покайва, после се отрича от покаянието си и накрая стига до откровена наглост и цинизъм.

    „Осигурява“ се двойно: хем се кае, за всеки случай, хем се кае така, че ако се наложи, да излезе, че не се кае.

    А Кой беше казал : „Думата Ви да бъде да, да и не, не. Останалото е от лукавия“, на когото очевидно продължава да служи владиката.

    Абе, ….., защо на мене някой не взе да ми сложи картонче, досие , ДВА псевдонима… просто ей-така, без мое участие.

    Хубаво го казва жената: тя им верва. Ами вервайте им, щом искате, ама истината е друга!

  15. Иван Мартинов каза:

    А иначе „мунчо“, за жалост, както винаги казва истината!

  16. мунчо каза:

    [quote name=“Иван Мартинов“]
    Такова долно излагателство като това на Игнатий историята рядко познава. Първо се покайва, после се отрича от покаянието си и накрая стига до откровена наглост и цинизъм. ![/quote]

    Игнатий страда от нервно заболяване и на теория не може да е митрополит, но на практика може да стане патриарх (пази, Боже). Веднъж пътувах с него във влака и когато хората го питаха кой и какъв е, той отговори, че е прост поп от софийските села.

  17. Т Георгиева каза:

    [quote name=“мунчо“]
    Веднъж пътувах с него във влака и когато хората го питаха кой и какъв е, той отговори, че е прост поп от софийските села.[/quote]
    http://www.dveri.bg/content/view/14564/172/
    Мунчо не познавам, но както описах вече във форума с Митрополит Игнатий съм разговаряла и бях много впечатлена от чувствителността, скромността и чувството за хумор на владиката. Виждаме, че той е бил и твърде внимателен, когато са се опитвали да изискват списък с ценностите на църквата. А това, че някой вижда някакво противоречие, ще кажа следното: Когато един християнин е нападнат внезапно, той е готов да се смири и покае. Това е рефлекс в християнина. Но когато осмисли нещата и се върне в спомените си назад, когато види, че няма вина – той трябва да каже това. Заради Църквата, не зарди себе си!
    По повод „попа от софийските села“ – това че не парадира с положението си го прави още по-убедителен като духовен пастир. Зная и това, как се притеснява, когато му искат благословия.

  18. Иван Мартинов каза:

    „Когато един християнин е нападнат внезапно, той е готов да се смири и покае. Това е рефлекс в християнина. Но когато осмисли нещата и се върне в спомените си назад, когато види, че няма вина – той трябва да каже това.“

    Да бе, „внезапно“ на 16 януари дядо Игнатий узна, че искат да му изкарат кирливите ризи на пазар.

    Това дето християнина вижда как няма вина и се отрича от покаянието си, няма да го коментирам. Прочетете статията на Константин Тодоров, там пише нещо за това какво е покаяние.

    Който иска да им става адвокат на расоносните ченгета – негова си воля!

    Може и да си празнува на 17 януари новия празник – Донесение Църковне. (Празнува се веднага след Юдина Неделя. По традиция на трапезата на Св.Синод се слагат змии и гущери, а младежите си разменят картончета. Синода излиза със специално Донесенско Послание. Мюсюлманите пък същия ден празнуват Досие байрям, раздава се баклава и ченге пилаф).

  19. Т Георгиева каза:

    [quote name=“Иван Мартинов“]“
    Който иска да им става адвокат .[/quote]
    Бог е справедлив. И ще Ви кажа защо мисля така. На 50 годишна възраст отидох да уча. Положих максимални усилия. Никой не оцени това. Подиграваха ми се на усилията, на желанието да уча, на ученолюбието. Оценката с която завърших бе истинска гавра. Беше ми казано, че никога няма да работя нещо свързано с това, за което съм учила. Примирих се. Преболедувах, изстрадах дълбоко тая несправедливост. Но ето, че Бог твърде скоро ми даде възможност да приложа на практика нещо от наученото. Даде ми възможност да защитавам Църквата.
    Повярвайте ми, че предпочитам да вярвам повече на тези, които са учили нравствено богословие по учебниците на проф. Панчовски, от училите тази наука по книгите на проф. Киров. Каквито и да ги наричате Вие – аз съм на възраст да мога да преценявам кое е по.доброто.
    Но питам – къде са завършилите с високи оценки и защо отличниците мълчат? И на чия страна е учебното заведение в този момент?

  20. Georgi Traikov каза:

    А дали защитаваш Църквата или някакви личности, които Бог изхвърля от Нея? Богословските Ви основи са изградени и повлияни от гибелната ерес „толстоизъм“, носеща сега маскировката на „Великото руско благочестие“. Да говориш , че на основата на етиката „пазиш“ Православната Църква, е категоричен отговор, че не знаеш за какво става въпрос сега.

  21. Т Георгиева каза:

    [quote name=“Georgi Traikov“]А дали защитаваш Църквата или някакви личности, които Бог изхвърля от Нея?
    .[/quote]
    Зная, че всичко, което имах събрано като духовна ценност в живота си до този момент – бе в разрез с духовното устроение, моралният статус или по -скоро, в разрез с пълното им отсъствие. С тоталната им липса там, където бях. Където учех. /Не искам да поропусна един много добър преподавател, изключителен професионалист – доц. Стефанов. За другите съм казала вече, ако е имало да се каже нещо ДОБРО./
    Но да се върнем на цитата. КАК РАЗБРАХТЕ господине какво е отношението на Бог?
    Говорите така, като че искате Ваши хора да устройвате на освободеното пространство! Простете, но изглежда подозрително да се говори с такъв хъс, с такава увереност.
    И ако обичате, споделете нещо от Вашия морал. Да се изхвърлят хора, да се прегазват съдби и личности. Опитът, изстраданото знание, да бъдат захвърлени без милост, без уважение, без пощада. Що за морал е този?
    Какъв е?

  22. попъ каза:

    [quote name=“Т Георгиева“]Беше ми казано, че никога няма да работя нещо свързано с това, за което съм учила. Примирих се. Преболедувах, изстрадах дълбоко тая несправедливост. Но ето, че Бог твърде скоро ми даде възможност да приложа на практика нещо от наученото. Даде ми възможност да защитавам Църквата.
    [/quote]
    *
    Отдавна се загуби традицията и приемствеността в софийския Богословски факултет. Трябвало да знаете това, преди да кандидатствате за студентка там.
    *
    Ясно е, че не можете да бъдете ръкоположена в Православната църква, дори и да искате. Втори вариант е станете монахиня. Трети вариант – неделна учителка, но това зависи само от Вас и Вашата инициатива. Никой няма да убеди родителите и да Ви събере децата, ако Вие сама не го сторите.

  23. Т Георгиева каза:

    [quote name=“попъ“]
    [/quote]Отдавна се загуби традицията и приемствеността в софийския Богословски факултет. Трябвало да знаете това, преди да кандидатствате за студентка там.
    .[/quote]
    Да, предупреждаваха ме хора и то такива, на чието мнение държах. Но си мислех, че нищо не може да попречи на човек да научи нещо което жадува и който няма никакви други претенции, желания, изисквания и вълнения. И не бих се оплаквала тук, ако не е била такава съдбата и на много други хора преди мен. Но всичко се е говорело тайно, между хората, а аз имам възможността да го кажа явно и зарди тях! Да кажа колко боли, ако човек не е подготвен за подобна несправедливост. И как по този начин всеки би могло да бъде смазан психически тотално. Ако е с по-крехка психика и по-раним.
    Благодаря Ви за съветите, които ми давате.

  24. Иван Николов каза:

    Цитирам Т Георгиева.[/quote]
    Бог е справедлив. На 50 годишна възраст отидох да уча. Положих максимални усилия.Никой не оцени това.Оценката с която завърших бе истинска гавра.Беше ми казано,че никога няма да работя нещо свързано с това, за което съм учила. Преболедувах, изстрадах дълбоко тая несправедливост. Но ето,че Бог твърде скоро ми даде възможност да приложа на практика нещо от наученото. Даде ми възможност да защитавам Църквата.[/quote]
    Траянке,оценката с която сте завършили не е“гавра“ а реалната оценка на Вашите знания! Оценява се не желанието,а резултата.Това че с максимални усилия сте постигнала минимален резултат говори ясно за Вашите възможности.Приемете истината за себе си със смирение, вместо да „боледувате и страдате“ от „несправедливоста“ – много бързо забравихте че Бог е справедлив! […]Червените цифри с минуси трябва и Вас да ориентират…

  25. Т Георгиева каза:

    [quote name=“Иван Николов“]Приемете истината за себе си със смирение, вместо да „боледувате и страдате“ от „несправедливоста“ – много бързо забравихте че Бог е справедлив! […]Червените цифри с минуси трябва и Вас да ориентират…[/quote]
    Ако Бог имаше нещо общо с учебното заведение – да, разбира се, че нямаше да роптая. Но Бог, господине няма нищо общо с това място. А Вие говорите без да сте бил там или пък сте оттам и сте раздразнен от оценката, която получавате. Нали разбирате, че ако всички оттам ми пишат минуси поради истината, която говаря е естествено резултатите да са такива. А една състудентка бе изумена, че при отличните оценки, които имах през целия курс на обучение – те си плюят в лицето с този краен резултат! Ако бях оценявана с такъв нисък резултат по време на другите изпити, щях да се откажа много по-рано. Щях да падна духом. Кой би издържал?
    И вече обясних, че казвам това заради ВСИЧКИ ДРУГИ преживяли това. Но кой сте Вие, кажете нещо за себе си?

  26. Ели Алиева каза:

    НАРОДЪТ (не държавата, която няма ИЗПЪЛНИТЕЛНА власт в църковните дела) чрез Народното Събрание следва незабавно да блокира търговските сделки на „духовниците“, които са се активизирали да ограбят и осребрят безценни и незаменими религиозни, културни и художествени ценности, блага и имоти, които са всенародно достояние и притежание независимо от актове за собственост, търговски регистри, нотариални надхитрявания. Църквата е народна, тя е различна от частните корпорации. СЪБОР – всенароден, църковен – следва да се насрочи и организира със акт от Народното Събрание, като се пресекат всякакви попълзновения за оркестрирането на Събора от досегашните църковни властници, които ловко биха го опорочили. Българският народ отлично познава кои и какви са неговите истински, достойни пастири и макар на по-скромно равнище -епископско засега, така както първоначално през турско, Eкзархията – и ще ги последва през създадената от йерарсите криза на “тяхното” православие че и нататък.

  27. Ели Алиева каза:

    до Траянка Георгиева:

    Както „попъ“ и „иван николов“ изчерпаха темата за личните патила =вкл. и малкото ИМЕ!= , редно е да се въздържаме от отплесване от темата.

    От дума на дума да, ама нека се придържаме в разумни граници, това не е чатруум за флиртуване.