Оздравително удивление

Източник: Interfax

Римокатолическа самокритика след православно-католическия диалог в Белград

На 9-то заседание на Международната комисия за православно-католически диалог участниците единодушно подчертаха конструктивната атмосфера, при която то бе проведено. Но “официалният протест”, предаден от представителя на Московската патриаршия епископ Иларион (Алфеев) на кардинал Каспер, католическия съпредседател на Комисията, не отмина незабелязан. Римокатолическите осведомителни агенции твърдяха, че са “удивени”, показаха “ограничено разбиране” и дори обявиха появата на “нова пречка” в търсенето на по-добри отношения между Москва и Ватикана.

Барбара Халенслебен, професор по християнско учение и богословие на икуменизма в богословския факултет на Фрибургския университет, взе участие в белградската среща като член на Комисията за диалог. Нейната оценка на ситуацията е различна. “Като изложи своя протест, представителят на Московската патриаршия всъщност подпомогна католическата кауза за намиране на едно общо разбиране на главенството”, казва Халенслебен пред информационна агенция KIPA. Тя счита, че римокатолическите членове на Комисията не са схванали обхвата на диспута тогава. Не без известна самокритика, тя открива едно, както тя се изразява, “оздравително удивление”, което може в крайна сметка да доведе до едно по-фундаментално изследване на потенциалните пътища към пълно църковно единство.

Какъв е спорът? Спорният въпрос беше една част от документа, изработен по време на срещата, един параграф относно авторитета на вселенските събори. В него се казва, че през второто хилядолетие Изтокът и Западът продължават да свикват “общи събори, събирайки епископите на поместните църкви в общение с Престола на Рим или с Престола на Константинопол”. Епископ Иларион е прав като подчертава факта, че никакъв общоправославен събор не се е провеждал след 7-ия вселенски събор в Никея през 787 г. Той заявява, че за православната традиция “общението с Престола на Константинопол” никога не е било считано за критерий за легитимността на един събор по същия начин, както communio с Рим на Запад. В реда (taxis) на патриаршиите Константинопол заема второто място; след прекъсването на communio с епископа на Рим, той се издига до положението на “почетно превъзходство” сред останалите патриаршии. Това обаче не оправдава нито исторически, нито еклисиологически понятието “втори примас”, който би допълнил Римския примас на същото ниво, макар и под различна форма.

“Забележката” от 2000 г. на Конгрегацията за учението на вярата относно понятието “сестри-църкви” вече послужи като напомняне на факта, че формулировки като “нашите две църкви” следва да бъдат избягвани, защото, “ако се отнесат към Католическата църква и към целокупността на православните църкви […], [те] предполагат множественост не просто на нивото на отделните църкви, но също и на нивото на едната, света, вселенска (католична) и апостолска Църква, изповядвана в Символа на вярата, чието действително съществуване по този начин се замъглява” (No 11). Протестът на Московската патриаршия по същество потвърждава тази теза: Католическата и Православната сестри-църкви не са две църкви, които включват двама различни примаси. По-скоро те са обединени като сестри-църкви и като такива те заедно търсят подходящ израз на своето единство в Тялото Христово.

Така отношенията с Константинополската патриаршия по никакъв начин не са “вътрешноправославен” въпрос, който се предполага, че не касае католиците. По-скоро католическите поместни църкви се стремят към пълно църковно общение с пълнотата на християнските сестри-църкви. По тази причина методологията, избрана на белградската среща, беше неудачна: когато православните делегации бяха подтикнати да гласуват за това как да се формулира ролята на Константинополската патриаршия, делегацията от Москва се оказа в положението на малцинство въпреки факта, че представлява приблизително 70% от православното християнство; нейното влияние при гласуването беше ограничено до 2 гласа от 30. По време на разискванията епископ Иларион наблегна върху схващането, че въпроси на църковното самосъзнание не биха могли да се решават с решения на мнозинството.

Поради ограничения във времето не бяха взети решения, отнасящи се до следващите етапи на диалога, и работата беше отложена за следващото събрание през октомври 2007 г. Според професор Халенслебен това е една благоприятна възможност да се задълбочи католическото самосъзнание относно диалога с православните сестри-църкви. “Икуменическият диалог е неизменно също и ‘диалог на обръщането’” казва тя, цитирана от агенция KIPA. “По-рано ние установявахме различията си в нашата комисия, но досега не сме се запитвали дали те трябва да останат или пък дали, ако тяхното съществуване продължи, това всъщност изключва нашето пълно църковно communio (общение). Аз искрено се надявам, че ние в края на краищата ще достигнем точката, при която ще можем да изработим конкретни предложения за преобразуването на живота на нашите църкви”. Кардинал Валтер Каспер увери, че ще вземе предвид същностните забележки, направени от Руската православна църква.

Барбара Халенслебен желае да изрази своята лична признателност за съвместната работа с епископ Иларион: “В Белград той ни помогна да разберем по-добре истината за условията, при които се осъществява нашия диалог. Въпреки че това може да означава поява на напрежение в краткосрочен план, ние трябва да помним Словото на Евангелието: “Истината ще ви направи свободни!”. Според професор Халенслебен е важно, че православните църкви, подобно на католическите поместни църкви, виждат себе си като истинската Църква на Иисус Христос. “Това не е препятствие, а по-скоро предпоставка за нашето пълно communio, заявява тя. “Моделът на църковно разделение от 16-ти век не бива да се пренася върху православните църкви, защото те са възникнали не от разделяне, а от своите собствени църковни традиции, които могат да бъдат проследени до своето общо апостолско основаване.”

Prof. Dr. Barbara Hallensleben
Institut für Ökumenische Studien