Опомнете се!

Използвайки смутовете в държавата, някои хора се опитват да ги вкарат и в Църквата, да прелеят едното в другото, да омесят вяра, религия и политика в някакъв отвратителен буламач, в грозна и страшна взривоопасна смес. 

Както вече писах, тези хора се провалиха в усилията си да направят преврат в Патриаршеското Подворие, да го завладеят отвътре, и затова сега в безсилната си злоба искат да го “подпалят”, да насъскат улицата срещу него. Вече чухме призиви към хората да протестират пред Руската църква, видяхме дори плакати: “Вън руския поп от България!”, “Изгонете Филип Василцев, той е като Делян Пеевски, Лютви Местан, Сидеров, Станишев, Костов, Борисов [ненужното да се зачеркне]!” Остава някой и да се самозапали в знак на “протест”. 

Всичко това вече не е просто подло, а позорно. Злото открито показва своята рогата, антихристиянска същност.

Православните християни не използват израза поп. Това е израз на онези, които 45 години тормозеха и преследваха “поповете”, – и на техния рогат покровител, естествено. Ние, християните, казваме свещеник. И вярваме, че всеки свещеник е служител Христов и заслужава поне заради сана си нашето уважение.

Ясно е кой стои зад всичко това и кой иска да налее масло в огъня. Но аз искам да се обърна не към тези тъмни фигури, а към честните хора, измамени от тях. Братя и сестри! Оставете поне за малко виковете и страстите. Свалете плакатите. Нека поговорим.

Вие сте православни християни. Вярвам, че сте дошли в Църквата, за да спасите душите си. Дошли сте не заради един или друг човек, а заради Бога, нали така? Знаете също така и що е Църква. Не сте протестанти. Знаете кои са свещениците и епископите и Кой ги е сложил да бъдат пастири на Божия народ. Знаете, че да оскърбяваш и преследваш свещеник значи да оскърбяваш и преследваш Христа.

Братя и сестри! Опомнете се! Това, което вършите в момента (и не вие го вършите всъщност, а от ваше име малка групичка хора), е безбожно, страшно и бесовско дело. Вече почти две години вие (или някой от ваше име) тормозите жестоко и страшно един свещеник и монах, преследвате собствения си пастир, който – какъвто и да е той – е сложен от Бога и църковните власти на това място. Замислете се какво правите!

Да преследваш свещеник е страшен грях. Добър или лош – той е сложен от Бога и Църквата да бъде ваш пастир, да ви води към спасението и Царството Небесно. Един ден ще отговаряте за това, което правите сега. Помислете за душата си, за смъртния час, за Страшния съд! Нима тези дребни страсти, ежби и несъгласия от всекидневието заслужават да погубвате душата си заради тях? Ами наследството, което ще оставите на децата си? Често последиците от нашия грях преминават върху нашите деца и внуци – и това не може да се обжалва в никой земен съд, защото наказанието идва Отгоре (Втор. 5:9, Иудит 7:28). Знам такива случаи и всеки ги знае.

Дори вашият пастир да е виновен с нещо пред вас – постъпете с него като християни, а не като езичници. “Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем” (Мат. 18:22). Лесно е да си говорим за “братство”, “любов”, “милосърдие”, “състрадание”, “прошка”, когато това са само думи – и нищо повече. Лесно е да си ги подхвърляме, взимайки ги от книгите, от православни статии и сайтове. Но когато Бог изведнъж решава да ни изпита на дело – дали наистина притежаваме тези добродетели? – какво се оказва тогава? Че се мразим, че сме разделени, че не прощаваме никога никому и най-малката вина? Какви християни сме в такъв случай? Какво правим всъщност в Църквата? Да се готвим за ада и толкоз!

Братя и сестри! Веднъж един ваш съмишленик ми каза: “Аз никога няма да се причастя от ръката на отец Y!“

“Хубава работа! – възкликнах аз. – Ти за какво си дошъл в Църквата – заради Иисус Христос или защото си фен на отец Х и противник на отец Y? Това да не ти е футболна агитка?”

Същото искам да ви кажа и сега. Помнете заради Кого и заради Какво сте в Христовата Църква! Имайте страх Божи! Не внасяйте в нея човешки пристрастия и светски разделения! Отец Николай ли се е разпънал за вас? Отец Филип ли ви е изкупил от ада и смъртта? Вие сте тук само заради едно нещо: заради Бога и Христа. Помнете добре това! Не обожествявайте отделни свещеници и не ги поставяйте над Църквата, колкото и добри да са те. Не ставайте роби на човеци!

Братя и сестри! Не мислете, че Църквата е създадена заради вас и че църковните власти трябва непременно да се приспособяват към вас, да ви се харесват и да ви угаждат. Да, хубаво е да имаш баща, началник или пастир, който да те гали и да ти угажда. Но ако Бог ти изпраща изведнъж такъв, който не ти угажда? Строг, взискателен, дори суров? Какво ще правиш тогава? Може би Господ тъкмо затова го и прави – за да види твоя отговор, твоята реакция? Замислете се над това!

Тези неща ги казвам на честните и искрени християни, които са се поддали на демагогията на кряскачите. А на онези, които искат да увеличават съзнателно смута и неразборията, да раздухват страстите с помощта на медии и политици, да наливат масло в огъня, ще кажа: Безумци! Опомнете се! Какви безбожни и безчовечни мирски страсти вкарвате в църковната ограда? Вземете Писанието, отворете свещените страници: кога ще намерите по тях “Да живей!”, ”Долу!”, “Горе!”, ”Вън!”, “Ууу!” и така нататък? Можете ли да си ги представите в устата на Христа и Божията Майка, на пророците и апостолите? О, в устата на дявола – да! Разбира се! Много пъти! Князът на този свят с неговата бурна, мрачна и метежна душа ги крещи, реве, вие в ушите ни всеки ден. Затова и светът, който той реди и управлява, е същият като него. “Не мразете и не наливайте масло в огъня. Защото светът цял гори с огъня на омразата“, казва св. Николай Велимирович. “Политическият митинг не е много далеч от кухнята на вещицата, и не е трудно да се досетим, че бесове обладават неговите участници“, пише големият православен богослов Павел Флоренски.

Откога православните християни започнаха да наричат свещениците “попове”? Откога вкараха в Църквата политически кавги и ежби? Откога започнаха да викат държавата, политическите партии, медиите, площадните лумпени – всекиго, който им падне, само и само за да наложат волята си на църковните власти? Откога взеха да подражават на комунистите, хулейки публично свещенството, мечтаейки за политическа намеса в църковните дела и саморазправа с неугодните им пастири? Откога объркаха временното и вечното, политиката и спасението, Кесаря и Бога, Пилата и Христа? Откога станаха политическа агитка, клуб по интереси, интернет-групичка, партийна котерия, – всичко друго, но не и ученици Христови, следовници Христови, дошли в Църквата, за да мислят за вечното Царство Божие и да спасяват душите си? Откога вместо да се молят, заплашват? Откога взеха да се наговарят да пристъпят към Божия дом, към лицето Господне не с вяра, упование, благоговение, а с плакати, лозунги, крясъци и рев? Защото тъкмо такива призиви чуваме в интернет: “Елате да протестираме пред храма, да викаме, да вдигаме лозунги!” Безумци! Опомнете се! Да крещиш срещу храма Господен значи да крещиш срещу Бога. Това е светиня, тук не е място за мирски страсти. Идваш ли пред храма, пред Божията светиня, трябва, образно казано, да си свалиш обущата (Изх. 3:5). Който идва пред него с други намерения, идва, за да го разорява и скверни. А който разори Божия храм, него Бог ще разори (1 Кор. 3:17). Кощунството и светотатството се наказват (Лев. 10:1-2). Не разбирате ли какво вършите? Не виждате ли колко грозно и нехристиянско е всичко това?

Единственото, което мога да ви кажа, е: Господ да ви вразуми! За вас моите думи са нищо, разбира се,  – но може би собствената ви съвест ще се събуди един ден в душата ви и нейният глас ще ви накара да се опомните? Желая ви го! Бог да ви е на помощ!