Православие и елитен спорт

Иван Цанов Цанов е роден през 1963 г. в София. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски” със специалности психология и философия. Преподавател и консултант по конфликтология. Научен секретар на Българска асоциация на конфликтолозите.

Държавен и балкански шампион по плуване за младежи. Собственик и главен редактор на Първи Български Плувен Сайт.

Една от най-меродавните дефиниции за спорта принадлежи на Съвета на Европа и е публикувана в Европейската спортна харта: “…спорт е всяка форма на физическа активност, която чрез организирана или неорганизирана форма на участие цели изразяване и подобряване на физическото и психическото здраве, създаване на социални контакти и постигане на резултати в състезания на всякакво ниво”. От друга страна, схващаме елитният спорт в обичайното му измерение, отдавна описано в спортологията, а именно – спорт за високи спортни постижения, участие в спортни състезания, с обща (предимно) комерсиална насоченост, професионална (полупрофесионална) въвлеченост на упражняващите го и медийно отразяване.

Един важен въпрос, на който трябва да се помъчим да дадем отговор е: какво е по принцип отношението на Православието спрямо елитния спорт? Известно е, че то, за разлика от други религии и световъзприятия (предимно с източен произход) не набляга специално върху елитния спорт и телесността – разбирай човешкото тяло във физиологично и функционално измерение. На практика в Свещените писания не се откриват текстове, пряко отнасящи се до елитния спорт, а и изобщо до спорта.

Православната Църква обаче никога не е акцентирала (дори не говори за това) върху телесното като нещо към което трябва да се отнасяме с отвращение или с презрение. Всъщност тя ни учи и подтиква да се борим със страстите и бесовете, включително и телесно обусловените. Една от най-осъдителните страсти, която Църквата категорично отхвърля и осъжда, е себичната гордост. Гордостта подбужда спортиста към деструктивно съперничество (конфликтуване) и тщеславие, постигане на успех на всяка цена. Напълно неприемлива е и играта само за публиката и особено разпалването на низки и животински страсти у спортната тълпа (например зрелищата, организирани от Световната кеч федерация).

От друга страна обаче, елитният спорт изгражда у състезателите стремеж към съвършенство, което особено импонира на Православното учение. Самият апостол Павел е сравнявал християнския подвиг с усилията и стремежите към съвършенство на античните атлети (Фил. 3:13,14). При спорта за високи постижения твърде често спортистите са на предела на собствените си възможности, нерядко изпитват жестока физическа и духовна болка, стремят се неистово да преминат отвъд постижимото и обичайното. Тук спортистът е непрекъснато неудовлетворен от собствените резултати и се стреми да ги надмине. Най-важното в случая е да останеш християнин и по време на спортното състезание. За православния християнин елитният спорт е най-вече средство за смирение, начин за осъзнаване на собственото (преди всичко физическо) несъвършенство.

По начало елитният спорт ни обогатява с даровете на свободата, красотата, вярата и любовта. Тези негови черти го приближават плътно до християнското учение, за което по думите на Св. Йоан Златоуст, е нужна мъжествена и бодра душа. От друга страна обаче е нужно да се вслушваме и в думите на Св. Василий Велики, който поучава, че: “Прекомерната грижа за тялото е препятствие за душата”. Не бива да се забравя Православният догмат за безсмъртието на човешката душа и преходността на човешкото тяло.

Не е никаква тайна, че много днешни професионални спортисти и кумири на хората са твърде далеч в поведението си не само от предписанията и изискванията на Православната вяра и Християнството, но дори от позитивния нормативен обществен модел. Анаболните стероиди, изобщо допинга (днес на мода е генният допинг), наркотиците, алкохола, цигарите са се превърнали едва ли не в някаква норма. Някои от скъпо платените професионални звезди се държат направо хулигански и напълно непристойно в публичните си прояви. Имената и прякорите им са известни на всички, но все пак да споменем трима – боксьора Майк Тайсън (Животното), баскетболиста Денис Родмън (Глиста) и футболиста Диего Марадона.

Слава Богу, има и голям брой противоположни примери. Там, където владее порокът, разцъфтява и добродетелта. Един от най-великите атлети на ХХ век, украинецът Сергей Бубка, твърди, че елитният спорт свързва хората независимо от тяхното вероизповедание. Спортът и физическата култура са несъсловни, достъпни и разбираеми за всеки, независимо от неговия език и местоживеене. “Убеден съм, че Православието и елитният спорт са напълно съвместими”, заявява феноменалният спортист.

Обективно погледнато, Православната Църква и особено нейните апологети нямат отношение към елитния спорт, а ако такова изобщо се наблюдава, то по-скоро е отрицателно. На практика липсват и доктринални православни постановки относно релацията Православие – елитен спорт. Като че ли единствената православна норма (в случая забранителна) е спортуващите да не си създават (спортни) кумири (Второзаконие 5:8).

Какви видове спорт може да упражнява православният християнин – елитен спортист?

Веднага искаме да отбележим, че по наше мнение не трябва да съществуват разрешителни и забранителни православни спортни списъци. Колкото православни християни – елитни спортисти, толкова и мнения, предпочитания и симпатии. Елитният спорт не може да бъде делен на “православен” и на “неправославен”.

Така например Н. Св. Алексий ІІ, Патриарх Московски и на цяла Русия на младини се увличал по моторни гонки и академично гребане, дори е имал спортен разряд по гребане. Днес той обича да наблюдава хокейни мачове и надпревари по фигурно пързаляне. Патриархът заявява, че: “във фигурното пързаляне, спортът и изкуството са слети в единство”.

Все пак, не можем да не отбележим, че някои видове спорт са неприемливи от гледна точка на православната християнска нравственост и въобще на цялостния християнски етос. Това се отнася преди всичко до някои от контактните видове спорт и особено източните бойни изкуства (айкидо, таекуондо, карате). Разбира се, в почти всички видове спорт съществува риск от контузия и нанасяне травма на съперника. Разграничителната линия тук е случайността (преднамереността/непреднамереността) на деянието (простъпката). В бокса например, нанасянето на травма на противника се явява едва ли не норма и не е следствие (като правило) на случайност. В миналото Руската православна църква е отказвала християнско погребение на загиналите в схватка юмручни бойци, като ги е считала за самоубийци. Не бива да се забравя, че източните бойни изкуства всъщност са проводник и пропагандатор на неправославни езически религиозни учения и налагат чужди културни и политически влияния.

Един друг въпрос е свързан с ролята, целите и задачите на самата Православна Църква в областта на елитния спорт. За да разсеем недоразуменията, веднага отбелязваме, че по този конкретен въпрос можем твърдо да подкрепим секуларизираната държава и спокойно да изповядваме максимата: “Кесаровото кесарю, Божието Богу!”.

За съжаление, действителността днес в България е такава, че Светата ни Православна Църква на практика доброволно се е оттеглила от религиозни мероприятия и служби, свързани с елитния спорт. Тя, като Църква на Самия Иисус Христос и Тяло Христово, е тази, която трябва да върши по призвание и дълг своята душеспасителна мисия и измежду българските елитни спортисти и в сферата на елитния спорт. Само до преди няколко десетилетия реалността е била съвсем друга. Безспорен факт е, че по време на плувни, гребни и водни състезания, организирани от Български Народен Морски Сговор през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век, в церемониите и ритуалите са участвали и архиереи от Св. Синод на родната ни Църква.

За разлика от нас, в съседна Гърция тамошната Църква използва спортните надпревари за да проповядва Христовото учение и любовта към родината. По време на победоносното за южните ни съседи Европейско първенство по футбол, Предстоятелят на Еладската Православна Църква архиепископа на Атина и цяла Гърция Н. Бл. Христодул дословно заяви: “Моля се Господ да ни дари с футболна победа. В нашите сърца се таи надежда, че ще победим на футболното игрище и по този начин ще покажем любовта си към родината. Победата ще означава не само единение, но и ще помогне за известността на страната ни в странство, особено днес, когато в навечерието на олимпийските игри целият свят си спомни, че съществува страна на име Гърция”. Владиката награди футболистите с църковни ордени и не пропусна да отбележи, че единадесетте са заставили гърците за първи път от много време насам да се гордеят с държавата си. Предстоятелят специално отбеляза ролята на спорта за възпитанието на младежта: “Сред триумфа на нашите футболисти младежите изоставиха насилието и празнуваха с националния флаг в ръце. Това вдъхва надежда”.

Ако обаче поместните православни Църкви нарушат мярата между Православната вяра и учение и разпалването на патриотарски чувства посредством удивителната заразителност на елитния спорт, съществува осезателна опасност от етнофилетизъм. Същата Еладска Православна Църква бе инициатор на многомилионни националистични митинги под наслов “Македония е гръцка!” и с участието на елитни гръцки спортисти.

От особено значение е ролята и дейността на Православната Църква при възпитанието на подрастващите и младежите, практикуващи елитен спорт. Нужно е придържане към следните основополагащи православни принципи:

• Приобщаване към Православното учение;
• Участие в църковните тайнства;
• Съхраняване и развитие на духовните и православните традиции в семейството;
• Запазване на подрастващите и младежите от негативните страни на елитния спорт.

В заключение можем да формулираме три основни извода:

Първо, Православната Църква засега няма доктринална оценка и отношение към елитния спорт и се създава впечатление за нейна отстраненост от елитния спорт – феномен с изключителна обществена популярност и непрекъснато нарастваща роля в съвременния свят.

Второ, Православието не дискриминира спортовете. Съществуват обаче спортни дисциплини, които са твърде далеч от християнската нравственост.

Трето, Българската Православна Църква се е оттеглила и не участва с църковна дейност и не извършва християнска проповед в сферата на елитния спорт, което е силно неблагоприятно явление.

Винаги обаче има надежда за промяна. Убедени сме, че Българската Православна Църква ще обърне поглед и ще предприеме целенасочени богоугодни действия и в сферата на елитния спорт.