Славянството в глобалния свят

На фона на структурните промени, ставащи в света в последните десетилетия, отчетливо се прояви тенденцията на определени сили да фрагментират славянството като цивилизационна общност и даже да се предприемат опити за посяване на вражда между отделните му части. Между другото, такава е и една от целите на разполагането в славянски страни като Полша и Чехия на елементи на трети позиционен район в Европа, създаван от задокеански стратези.

Под знамето на идеите за правата на човека и демокрацията се извършва преразпределение на света, съпровождано от промяна на формациите, в чийто процес геополитическите и политическите приоритети получават идеологическо оформление във вид на концепции за преход от тоталитаризъм към демократично общество. При това еуфорията за освобождаване от тоталитаризма скрива проблемите на културните размествания, произтичащи в много общества като пряко следствие от понижаване статуса на духовната култура. Казано с други думи, изменя се съотношението между централизирането на културата и централизирането на икономиката в полза на последното. Икономическият централизъм, насаждан от атлантическата система, води към отслабване на културната мотивация както на отделния човек, така и на цели народи. В резултат на това се снижава статуса на духовната култура, стига се до маргинализация на културното творчество, деградация на огнищата на културната самобитност.

Лошият вкус стана характерна черта на масовата култура във всички посттоталитарни страни.

Недобросъвестната реклама на потребителското общество все повече заема освободената ниша на идеологическата пропаганда. Тук нахлуха потоците на телевизионната и кинематографската продукция, пълни с порнография и героизирани бандити, убийци, рекетьори и наркомани. Новите технологии се превръщат не само в средство за мултиплициране на такава продукция, но се използват и за политико-идеологически цели. Ето и твърде показателен пример за това. През 2001 година в САЩ беше пусната игра за това, как Русия разпалва война срещу Грузия, а ,,храбрите и героични войници на Америка спасяват света”. Както е известно, през 2008 година историята внесе корекция в този сценарий. За създаването на такива игри в страните от атлантическата коалиция се харчат милиони и всичко това се прави с цел компютърното зомбиране на младото поколение. Стоящите зад кулисите ,,кукловоди” мобилизират в редиците си за тази цел кинематографските авторитети. Неотдавна един известен руски актьор разказа, че е получил покана от Спилбърг да се снима в холивудски филм в ролята на съвременен руски генерал-изверг. Прочитайки сценария, актьорът, въпреки огромния хонорар, се отказал, потвърждавайки с това, че в нашето общество, освен печеленето на пари, има и други ценности.

В края на XX век и на прага на третото хилядолетие славянският свят изпитва върху себе си засилване на геополитическия и духовен натиск, основен лозунг на който е така нареченият ,,планетарен хуманизъм”, претендиращ за световно господство като норма, която трябва да приемат и усвоят всички хора, независимо от тяхната националност, културни или цивилизационни особености. Както е известно, най-типичен представител на тази идея е американският философ Франсис Фукуяма, който смята, че либералният възглед няма алтернатива. По същество това не е нищо друго, освен идеологическо обосноваване на нов вариант на световно господство на една държава.

Руските апологети на тази концепция – постсъветската либерална интелигенция – изрядно се постара да разруши всички предишни устои на духовния живот, в това число нашите национални традиции и нашите извори. Известният руски политически философ на съвременността А. С. Панарин нарече атаката срещу руската идентичност "демократически расизъм”. Отличителна черта на "демократичните расисти” е нископоклоничеството пред евроатлантическата цивилизационна парадигма. Подобно подражателство и даже раболепие имат своята историческа традиция. Още преди половин век великият руски поет Фьодор Тютчев безпощадно заклейми нископоклонничеството на домораслите ни либерали:

"Усилия напразни – не, не ще ги вразумиш –
и колкото по-либерални – по-пошли биват,
цивилизацията е за тях фетиш,
и недостъпна е за тях идеята й мъдра.
И да се гънете в поклони, господа,
не ще дочакате признанието на Европа:

В очите й оставате си вие
на просвещението не радетели прекрасни,
а крепостни, слуги, лакеи жалки.”

Малко по-късно Ф. М. Достоевски изобличи нашето национално лакейство, разкривайки неговата дяволска същност с помощта на художествен образ, който даде название на това качество като "смердяковщина"- зловоние.

За да разберем историческата перспектива на съдбата на славянството в глобализиращия се свят, е необходимо да излезем отвъд пределите на съвременната американизирана версия на либерализма, отвъд тривиалното клише за правата на човека и за вселенската демокрация. В основата на подхода трябва да бъде точното разбиране на историческата детерминация на мястото на славянството в допирното място на устойчивите геополитически системи, а в общите начала на цивилизационния контекст – признание на факта, че славянските култури като наследници на традициите на светите братя Кирил и Методий от само себе си представляват голям самобитен клон от общата християнска европейска цивилизация. Именно защитата на общоевропейското духовно наследство може да обезпечи жизнените сили – духовно-творчески, нравствени, физически – на днешните и бъдещите поколения на нашите народи. Тръгвайки от общочовешката гледна точка, можем да твърдим, че Европа е заинтересувана от все по-голямото разкриване на духовния потенциал на славянството в средносрочна и далечна перспектива.

И без това обеднялата духом Европа няма да бъде в състояние да устои на все по-нарастващия натиск на икономическия централизъм и комерсиализацията във всички сфери на културния живот.

И колкото по-активно бъде духовното взаимодействие на славянските народи, толкова по-малка ще бъде вероятността те да изчезнат в безвремието като явление на световната култура, толкова по-голям исторически импулс ще придобият от това взаимодействие. Самата историческа съдба на славяните, в продължение на много векове отстояващи и отстояли своето право на съществуване в геополитическото пространство между германо-романските народи, мюсюлманите и тевтонците, монголците и турците, е станала оная пещ, в която са се изчистили от примесите техните богати по звучност и смислово разнообразие езици, дишащият поетически огън фолклор и пълните с безпримерен героизъм летописи; техните духовни съмнения, търсения и такова общо качество на техния манталитет, като общочовечност, която с такава пълнота изрази Достоевски в речта си за Пушкин. Тя е онова качество, което може да стане духовен имунитет срещу разединяването на европейските народи, да съдейства за конструктивното взаимодействие на всички етнически, вероизповядващи и културо-съставящи го елементи: германско, романско, католическо и православно.

Както подчерта в едно от своите изказвания забележителният политолог на съвременна Русия Наталия Нарочницкая: "Именно в полето на защитата на общоевропейското духовно наследство е потенциалът на историческата роля на славянството и на региона като цяло.”

Световната историческа роля на славянството се състои в последователното и твърдо отстояване на общоевропейското духовно наследство. Най-важната задача на литераторите и другите представители на творческата интелигенция в славянските страни на съвременния етап е обединяване на всички части на славянския свят около хуманните духовно-нравствени ценности, които сме наследили от предшестващите поколения. Тази задача има политическо, културологическо и морално-нравствено измерение.

Място, на което се реализира взаимодействието на интелектуалните сили на славянските среди, стана фестивалът на славянската поезия ,,Славянска прегръдка”, провеждан по инициатива на забележителната българска поетеса Елка Няголова с активното съдействие на Варненската община, ръководена от кмета Кирил Йорданов.

Този светилник, което бе запален през 2007 година във Варна, се разгоря в множество огньове на славянската поезия в други страни. Подобни поетични срещи се провеждат в Русия, Сърбия и Полша.

Поезията днес, както и в знаменитите 60 години на XX век, се оказа в авангарда на духовното оздравяване на обществото. Видимо в това е и едно от многото й обществени предназначения: да улавя току-що пробуждащото се, като леко подухване на вятъра, движение на човешката душа и общественото съзнание. И фактът, че инициативата на българското поетическо общество е поддържана в различни страни, е най-доброто свидетелство за нейната актуалност и необходимост. Затова настойчиво трябва да се намерят форми, стимулиращи развитието на това добро и, без съмнение, твърде перспективно начинание.

Не трябва да се изключва възможността усилването на консолидацията на творческите сили на славянските народи да се сблъска с безразличие, открито или завоалирано противодействие и даже откровени нападки или обвинения в консерватизъм, етноцентризъм, в стремеж да се противопоставим на общочовешкото движение и на глобалните тенденции. Както се казва, всичко това вече сме го учили. Както в миналото, така и в наши дни, истинските хуманни течения винаги са срещали и срещат съпротива.

За да избегнем подобен род опасения, трябва да се разяснява широко, че става дума не за формиране на някакви нови политически междудържавни структури или конфигурации, а за създаване на механизми за постоянно духовно общуване и диалог между интелектуалните общества на нашите страни. За тази работа е нужен мащабен подход и умение да се вижда в перспектива.

Изказване на III Фестивал на славянската поезия ,,Славянска прегръдка”. Авторът е кандидат на философските науки, Генерален консул на Руската федерация във Варна.

Превод: Добрина Атанасова