Сложностите на VIP-покаянието

Тия дни в сайта segodnya.ua беше публикувано интервю с известния рок-музикант Борис Гребенщиков. Като го прочете, човек забелязва, че нашият герой се е погрижил да направи безплодни усилията на някои искрено добронамерени православни християни, които се бяха захванали да защитават православието на Гребенщиков. Той непрекъснато разяснява възгледите си по такъв начин, че не остава никаква възможност да ги приемем за православни. Например, той казва: „Няма смисъл да се ходи на църква, след като Бог е навсякъде. Няма смисъл да говорите със свещеника, когато можете направо да се допитате до Бога. Не са необходими посредници. Ето защо аз, разбира се, не съм наясно с религиите". В интервюто четем:

– Но нали Вие сам казахте, че сте православен?

– Да, аз съм православен. Обичам да влизам в църква, там има особена атмосфера. Православието е чудо, което не мога да обясня. И своите собствени чувства аз също не мога да обясня. Защото Бог е доста по-голям от мен, както казахме току що.

– А как се съчетава Вашето православие с Вашия будизъм?

– Аз харесвам будизма, харесвам и суфизма, харесва ми и индуизмът, както и даоизмът, конфуцианството – също. Почти всичко ми харесва.

Какво пък, другите изобщо не са длъжни да отговарят на нашите очаквания. Ако Борис Гребенщиков не иска да бъде член на Църквата – значи не иска и на нас ни остава само да проявим уважение към личната му воля и да признаем този факт. Обаче казусът с Гребенщиков засяга два проблема, за които си заслужава да поговорим по-подробно. Първият – това е проблемът за VIP-вярващите. Ние всички се радваме, когато един известен човек – според светските критерии за това – певец, балерина, политик, актьор, декларират своята отдаденост на православната вяра. Радваме се не само заради тяхното лично спасение, но и заради очаквания мисионерски ефект. Защото ни се струва, че човек, който е известен и обичан от мнозина, би могъл да е свидетел на вярата за мнозина. Това е вярно отчасти и ние трябва да сме благодарни за онези хора сред знаменитостите, които са искрено и сериозно вярващи. Но това си има и друга страна. Светската известност е свързана с особени изкушения и по-конкретно с това, че човек е склонен да гледа на себе си не като на ученик, който смирено отива в Църквата, за да се научи от нея на истинска вяра. Някои знаменитости се възприемат точно като VIP и като звезди, които освен това правят голяма услуга на Църквата, като се съгласяват да се наричат православни. Опасността е в това, че в случая с VIP-овете става твърде силно разбираемото желание човек да не бъде отблъснат със строги изисквания. Заради това понякога ни е трудно да кажем: „Ние високо ценим някого като актьор, или композитор, или писател – но той не е православен християнин”. Обаче, опитът показва, че тази снизходителност не върши работа; и често VIP-овете, без да ги отблъсква някой, изобщо не стават свидетели на вярата за мнозина, но по-скоро се превръщат в източник на смущение. Не само в Русия, но и в другите страни се случва известните хора да заявят пред камерите своята вяра, а после също пред камерите – да се отрекат от нея, или пък да излагат възгледи, крайно далечни на здравото учение.

Няма нищо специфично руско в балерината, която поучава Патриарха в паузата между еротичните фото-сесии. Западните знаменитости често се държат по същия начин. Култът към звездите изисква от тях определено поведение. Знаменитост, която не създава скандални новини за лъскавите списания, рискува скоро да изчезне от полезрението на медиите и да бъде изтикана от онези, които осигуряват такива новини.

Разбира се, това не означава, че „звездите” не могат да имат истинска вяра. Естествено, че могат. Но това означава, че те се сблъскват с някои специфични за тяхната среда изкушения.

И когато човек подходи към тези хора с по-специални, облегчени критерии, той непреднамерено им помага да паднат. Принадлежността към Църквата предполага изпълняване на определени вероизповедни, но също и морални изисквания – те не могат да бъдат различни за VIP-овете. Ако известният човек не иска да сподели вярата на Църквата – какво пък – на Бог е угодно да надари хората със свободна воля. Ние само бихме могли да изразим пред този човек нашата любов, уважение и признателност за неговия или нейния принос към културата и да засвидетелстваме, че засега той (или тя) се намират извън Църквата.

Точно това си заслужава да направим по отношение на Борис Гребенщиков – той не е православен християнин и ние трябва просто да отбележим това. 

Обозначаването на границите на Църквата е също част от нейната мисия.

Но думите на музиканта са интересни с това, че те отразяват определено неразбиране между Църквата и външния свят. В самото начало на интервюто му задават въпроса: „Борис Борисович, наскоро бяхте отлъчен от православната Църква, както и Лев Толстой. Защо?” На този въпрос музикантът отговаря: „С мен води битка част от Тулска епархия. Те изведнъж решиха, че аз съм черен магьосник. Необразованите хора са склонни да проектират своето невежество извън себе си до безкрайност. Те непрекъснато си създават бесове, с които воюват. И в мен те просто привидяха поредния демон”.

Правилно е да се разбира отлъчването като свидетелство за това, че човек се намира извън Църквата. То изобщо не е наказание за нещо или проява на враждебност. То е констатация на определен факт – Църквата има определени вероизповедни граници и човекът е поискал да остане извън тях. Това не означава, че той прави черни магии или че е демон или нещо друго от този род. Много хора се намират извън Църквата, но при това те, разбира се, не са нито магьосници, нито бесове. И ние, православните християни, изобщо не воюваме с тях. Но в ситуация, при която хора, които искат да бъдат външни по отношение на вярата на Църквата, същевременно искат и да се наричат православни християни – ние сме длъжни да разясним това недоразумение.

Православието е пребиваване в завет с Нашия Господ Иисус Христос, в завет, в който ние встъпваме чрез тайнството Свето Кръщение. Това е много сериозен избор, подобен на приемането на гражданство или на встъпването в брак. Вярващият става наследник на велики обетования, но в същото време той се нагърбва със сериозни задължения. Вие не можете да встъпите в брак и същевременно да се наслаждавате на ергенска свобода. Вие не можете да станете гражданин на дадена държава и да смятате, че законите й не са писани за Вас. Вие не можете да сте едновременно и православен християнин и будист, суфист и индуист. В тази проста истина няма нищо странно, враждебно или оскърбително. Искате да влезете? Заповядайте! Не искате да влезете? Тогава оставате отвън. Изборът е Ваш. | www.radonezh.ru

Превод: Евгения Николчева