Три акорда с дрезгав глас

Може да се каже, че музиката се е превърнала в нещо като нова религия и модерна философия и по съпричастността към дадени рокгрупи или музикални течения се разпознават настроенията на хората и техните чувства, стремежи и въжделения. Издават се много компактдискове, списания, касети, аудио и визуални средства, които бързо стигат до потребителя. Музиката се е превърнала и в сериозна индустрия, където властват принципите на пазарната икономика и където покупко-продажбата носи солидни доходи на определени среди. Но дали съвременната музика като рок, диско, рап, фолк и т.н. е полезна за човека?

Това е въпрос, на който в България някои не искат да отговарят, а и много хора не се сещат или отказват да мислят по този въпрос. А той е много важен, защото като философия съвременната музика съответно води до привличане към религиозни и културни ценности или до отблъскване от даден тип култура, а в най-лошия случай до забравяне на това, че трябва да има култура и религия. Затова изясняването на въпроса "Полезна ли е за културата и религията съвременната музика?" ще позволи на човека да се запита: "Къде съм аз в цялата тази работа и моето присъствие в близост до истинската цивилизация ли е или е далеч от нея?".

Преди време разговарях с една хевиметълка и на въпроса чела ли е Библията, тя ми отговори, че я е чела като приказка. На въпроса "А какво е общото между хард хевиметъла и Библията?", въпросната меломанка ми отговори: “Може би гробищата!” Проблемът е, че тази меломанка участва активно в политическия живот на страната.Тази асоциация е показателна за това как съвременната музика влияе върху хората и как те разбират културните шифри на нашето време в съответствие със стойностите на високата цивилизация, която зове не към смърт, а към истински живот. Този случай не е единствен. Много от младите, които слушат съвременна музика, изобщо не си задават изконните въпроси за битието, за света, за мястото на човека в него, за състоянието на ближния си събрат и за Бога. Може да се каже, че мисленето на тези меломани е травмирано, а тяхната житейска философия е агресивна и изпълнена със стремеж към удоволствия и битови наслади, посветени на плътското, на тленното и временното. Защото съвременната музика подтиква към плътски желания и отклонява младите от духовното, от съзерцанието на света и от способността да разбираш мъдростта на вековете. Може да се каже, че съвременната музика създава един виртуален, детайлизиран във философско и религиозно отношение свят, един свят на микрогрупата, където хората са по-своему силно свързани и където те живеят свой затворен живот. Виртуалният свят на съвременната музика отчуждава младия човек от обществото и не му позволава той да се мобилиза за духовна и икономическа борба в името на по-добро битие. Независимо дали става дума за рок или фолкмузика, които са две различни страни на една и съща нискокултурна монета.

Свидетели сме как поклонниците на едно течение или стил в музиката си организират концерти, как се движат заедно на група, как посещават купони и как си обменят дискове и касети с музика. Там, в групата, изпълненията на съвременните музиканти са предмет на специален коментар, а всичко в поведението на меломана издава принадлежността му към философията на дадено музикално направление. Виждали сме агресивния облик на разпуснатите коси, пръстените, обиците, татуровките, накитите и другите знаци, които не са изконни цивилизационни белези на европейската и българската култура. Виждали сме раздърпаното облекло на хевиметълите и другите рок-направления. Всичко това ни дава основание да заключим, че музиката в съвремеността се е превърнала в нецивилизована религия, където хората изповядват свои идоли – личностите на музикантите и певците от музикалните групи. Това явление – създаването на микрорелигозни групи с езическо съдържание – е много опасно, защото то показва, че тези хора са с толкова промито самосъзнание, че дори и да бъдат приканени към високите стойности на културата, от тях ще се изисква много продължителна и упорита работа върху себе си, за да може съзнанието им да бъде изчистено и да приеме посланията на висшата етика и правилното логическо мислене.

Неслучайно много млади хора, привърженици на твърдите направления в съвременната рок и чалга музика са настроени враждебно към истинската духовност. По силата на изповядваната от тях музикална "философия" или "религия" те не могат да разберат изтънчения интелектуален и духовен стил, защото текстовете на техните песни-фетиши и поведението на техните идоли не го позволява. Учените и социолозите казват, че съвременната музика зарежда слушателя си с много силна негативна енергия, която често пъти се изражда в разрушителен нагон и в негативизъм към всичко, което не принадлежи към дадения музикален стил или към направлението на музикалното течение, което човекът изповядва. Тук думата "изповядва" ми се струва точна.

Носи ли съвремената музика истинска духовна радост и наслада от слушането й, така, както те се разбират от музиковедите, културолозите и обективните социолози? Разбира се, че не. Съвременната музика и най-вече рокмузиката носи удовлетворителна моментна плътска наслада и създава виртуален свят на живеене, който трябва да се захранва с нови "парчета" от изпълнения и който иска действие не по нормативната система на обществото, за да може човек да продължи да живее във виртуалния си свят. Особено в България, където традиционно високите вкусове и настроения на обществената култура влизат в дълбоко противоречие с елементаризма и повърхността на рок и чалга културата. Дали ще бъде Азис или покойният Георги Минчев, посланието на техните парчета е едно и също – бира, секс и музика. Това е елементарен плътски нагон, където няма духовност, нито висша интелектуалност.

Много рокмузиканти ще възразят, че рокът е бил дисиденство през комунизма. Това не е вярно. Дисиденство беше четенето, слушането и гледането на висококачествени продукти, които носеха сериозно духовно и религиозно послание в себе си. В това отношение литературно-философските текстове на списание "Съвременник" например бяха много по-дисидентски от евтиния материализъм на рок-музиката, която беше разрешена през късния комунизъм и дори рокмузикантите се издържаха от Комсомола, докато например книгата на руския писател Борис Пастернак "Доктор Живаго" беше забранена до края на 1989 г.

Съвременните демократични политици и културолози трябва да знаят това много добре, а не да се излагат, като канят на митингите музиканти, чиято философия по-далеч от стомаха и секса не стига. Защото мъченици през комунизма бяха духовниците, военните и държавните служители отпреди 1944 г., а не музикантите и певците, които срещу щедро заплащане забавляваха управляващите с българска естрада.

Рокмузикантът е езически идол и фалшив герой, който неправомерно е почитан от младите за сметка на светеца и героя от войните за национално обединение през началото на ХХ век. Това положение във философията на модерната музика откъсва човека от неговите реални проблеми на живия живот, който той трябва реално да изживее, стремейки се към висока нравственост и правилна житейска логика, съобразно старинната българска култура, чийто фолклор изобщо не е масово зрелище, нито е материалистична плътска апология, каквато е рокендролът – текстовете му в превод на български са по-елементарни и от чалга-текстовете на фолка.

Някои мислители казват, че точно деградацията на чувството и мисълта е предназначението на съвременната музика, замислена от атеистичните философи на модерността като психологически и социален отдушник. Музиката трябва да създава социална апатия и да предизвиква отегчение от нормалния ("скучния") живот, като заедно с това фрагментаризира политическото мислене и превръща човека в лесно управляема обществена единица, подвластна на вкусове и настроения, които му се диктуват. Защото този, който измисля модата в музиката, управлява и емоциите и интелекта на меломана.

Може би това твърдение за целенасочено управление на съвременното общество чрез създаване на музикални произведения, които да се превърнат в нова философия и дори религия, е вярно. Защото наистина съвременната музика заробва човека емоционално и интелектуално, тя го прави зависим и финансово. Както наркоманът иска да си вземе дрогата, така и меломанът не се чувства човек, ако не е слушал любимото си парче и ако не е зърнал на екрана на телевизора или на монитора на компютъра любимия си музикален идол.

Това пристрастяване е вредно за здравата човешка психика и логически верния начин на мислене и е още по вредна за този, който никога не е слушал високи музикални произведения, а няма и откъде да ги чуе. Защото демократичната свобода изисква наличието на свободна воля у човека, свобода на интелекта и на емоциите, а свободата на волята, интелекта и емоциите у пристрастените към съврмеменната музика е увредена – те са станали зависими от това мощно оръжие, което съвременните електронни средства предлагат.

Автентичната българска култура, която борави с високи стойности на мислене и действие, е загрижена от разпространението на феномена на съвременната музика, независимо дали е рок или чалга. Тя е загрижена заради цивилизационното достойнство, заради което воювахме с комунизма и което е дадено свише на човека, защото това достойнство се разпилява и се насочва в нискостепенна културна посока. Националната идентичност и участието в обществения процес следва да се загрижат за десоциализирането на човека, който е меломан и е пристрастен към рокмузиката. Заслужава си обществената мисъл и действие да си поставят въпроса: има ли социално-културна и психологична връзка между наркоманиите и слушането на рок и друга подобна музика? Струва ми се, че отговорът е "да", но за това трябва да се направи социологическо проучване. Защото философията на наркоманията има общи корени с философията на съвременния меломан. Пълнокръвният обществен процес се затруднява от отделянето в банди и групички, което нарушава нормалния живот и откъсва младежа от хората около него.

Въпросът е много важен, защото съвременната музика предопределя и литературата, която четем. Философията на отчуждението, която ни заплашва като национално единство, е подкрепена от рок и чалга музиката, подчинявайки човека на вкусове, които му се диктуват от хора, които не са му ближни в християнския евангелски смисъл на думата. Факт е, че ние чрез съвременната музика приемаме да ни бъдат ментори непознати хора, които идентифицираме като “свои” благодарение на единството в слушането на дадена музикална група или соло изпълнител. А същевременно не разпознаваме като свои хората, които с живота и делата си дадоха възможност България да я има 1300 години и които бяха истински културни водачи на нацията. Защото факт е, че наместо да слуша елементарни "три акорда с леко дрезгав глас", човек може да чете текстовете на българската култура и да се запознава с езика, историята и религията на нацията, които са основа на нашето свободно съществуване под слънцето.

Лъжа е твърдението, че младият човек слуша по своя воля определен стил музика. Младежта израства с явленията, които й се предлагат от по-възрастните – слушането на дадена музика зависи от настроенията сред възрастните – нека само да си припомним колко възрастни са изпълнителите на рок музика в света и колко дълго време в обектива на камерите се задържат някои рок-идоли. Затова и младият човек често не е съвременник на предпочитаната от него музика. Днешните млади не са съвременници на Бийтълс и Елвис Пресли, но слушат техни изпълнения. Което означава, че всъщност родителите и учителите са отговорни за култивирането на музикален вкус у децата, както се отговорни и обществените фактори. Отговорни са и българските интелектуалци, които трябва да обясняват ползата и вредата от музиката и да внимават да поднасят правилно информацията за вкусовете, към които искат да насочат българите.

Тук възниква въпросът: "Културният човек отрича ли музиката изобщо"? Разбира се, че не. Музиката според една стара европейска дефиниця е гласът на Бога. Културните хора използват музиката в своето личностно израстване, използват музиката, за да съпреживеят свещената хармония. Високата култура не се произнася отрицателно за народната музика, нито за етномузиката. Тази музика е пълна с живот, тя е следствие от страдания и настроения, които са духовни и интелектуални, защото историята на цивилизацията в дългогодишния си път е сложила отпечатък върху народното творчество. Народната музика, особено в България, е културен феномен със световно философско и религиозно послание и тя помага на човека да намери себе си и своето истинско Аз, да пречисти душата си и да потърси пътя към съвършенството. Народната и класическата музика не създават секти в поведението на младежите, както съвременната рокмузика и някои други течения в модерността. Народната и класическата музика са решение на хората да потърсят най-чистото и съкровеното в душата си за да могат там да съзрат истината и да й се поклонят.

Крайно време е съвременният българин да даде отговор на въпроса наистина ли харесва съвременната музика и защо я харесва, и оттам да си отговори на въпроса дали това го приобщава към истинската цивилизация и дали не го отделя от нея. Ако поне веднъж в съвременния живот сме си задали въпроса за отношението ни към съвременната музика и за нашето отношение към духовността и интелектуалното, то пътят към себепознанието е вече извървян, а оттам до тръгването по пътя към реалната свобода и вечната истина има само една крачка.

Накрая ще констатирам само един факт. За рокфеста в Каварна се пише и говори надълго и нашироко. За фестивала на православната музика в Поморие нищо не се знае. Ако това не е преднамерено, здраве му кажи!