“Враг № 1” на исляма


Както вече е известно на читателите на Православие.БГ, коптският свещеник Закария Ботрос – наречен “Враг № 1” на исляма от арабския вестник “Ал Инсан ал Джадид” – предизвиква вълнение из ислямския свят.

Заедно с други мисионери – предимно бивши мюсюлмани, приели християнството – той често се появява по арабския канал “Ал Хаят” (“Телевизия Живот”), където повдига спорни въпроси от богословско естество – без да бъде ограничаван от цензурата, наложена от ислямските власти или самоналожена поради страх от репресии. Коментарите на Ботрос върху малко известни, но смущаващи аспекти на ислямския закон и предание са станали трън в очите на ислямските водачи из целия Близък изток.

О. Закария Ботрос е необичайна фигура на екрана: облечен в расо, с голям кръст на гърдите, той е седнал, а пред него са поставени на еднакво удобно разстояние Библията и Коранът. Египетските копти – членове на една от най-старите християнски общности в Близкия изток – в много отношения са станали олицетворение на унизителната ислямска институция “дхимитуд” (която изисква покорство от немюсюлмани според Коран 9:29). Но пламенният Ботрос не се покорява и не пести думи.

Резултатът? Масово обръщане към християнството – макар и тайно. Публичното приемане на християнството от известния италиански журналист Магди Алам – който беше кръстен от папа Бенедикт в Рим по време на пасхалното богослужение тази година – е само върхът на айсберга. Действително, ислямският духовник Ахмад ал Катани заяви пред телевизия “Ал Джазира” преди известно време, че около шест милиона мюсюлмани се обръщат в християнството годишно, като мнозина от тях са повлияни от общественото служение на о. Закария Ботрос. Няколко фактора допринасят за феномена Ботрос.

Първо, новите медии – особено сателитната телевизия и интернет (основните канали за телевизия “Ал Хаят”) – направиха възможно да се поставят на обществено обсъждане въпроси относно исляма без страх от репресии. Безпрецедентно е да се чуят мюсюлмани от целия мюсюлмански свят – дори от Саудитска Арабия, където внесените в страната библии се конфискуват и изгарят – които се обаждат, за да спорят с о. Закария и неговите сътрудници, и които понякога приемат Христос.

На второ място, предаванията на о. Закария са на арабски – езикът на около 200 милиона души, повечето мюсюлмани. Въпреки че няколко западни автори публикуваха убедителни критики на исляма, техните аргументи остават до голяма степен незабелязани в ислямския свят. Съвършеното владеене на класическия арабски позволява на о. Закария не само да достигне до по-широка аудитория, но му дава възможност също и дълбоко да навлезе в обемната арабска литература – голяма част от която е недокосната от западните автори, които разчитат на преводи – и така да осведоми средния мюсюлманин за несъответствията и оскърбленията на нравствения здрав разум, които се откриват в този огромен корпус.

Трета причина за успеха на Ботрос е, че неговата полемична техника се е оказала непобедима. Всяко от неговите предавания има тема – от актуални до езотерични – често изразена под формата на въпрос (напр. “Задължителен ли е джихад за всички мюсюлмани?” “Жените по-ниско ли стоят от мъжете в исляма?” “Казал ли е Мохамед, че прелюбодейните женски маймуни трябва да бъдат убивани с камъни?” “Пиенето на урината на пророците полезно ли е според шериата?”). За да отговори на въпроса, о. Закария цитира най-добросъвестно – като винаги дава източници и номерация – от авторитетни ислямски текстове по въпроса, започвайки от Корана; след това от каноничните слова на пророка – Хадис; и накрая от изказванията на известни мюсюлмански богослови от миналото и днес – видните улема.

Обикновено представеният от о. Закария ислямски материал е достатъчно детайлен, за да покаже спорната тема като неразривен аспект на исляма. И все пак, колкото и убедителни да са неговите доказателства, той не приключва с едно категорично заключение, че например всеобщият джихад или по-нисшето положение на жените са основни принципи на исляма. Той оставя въпроса отворен – и смирено кани улема, почитаните тълкуватели на закона на шериата, да отговорят и да покажат грешката в неговата методология. Той настоява обаче техният отговор да се основава на “ал далил уе ал бурхан” – “факти и доказателства”, една от неговите любими фрази – а не на надвикване или софистика.

В повечето случаи отговорът от улема е оглушително мълчание – което прави о. Закария и “Телевизия Живот” още по-привлекателни за зрителите мюсюлмани. Онези улема, които все пак са оспорили публично заключенията на о. Закария, често се оказват принудени да се съгласят с него – което е довело до някои забавни (и неловки) моменти на живо по арабската телевизия.

О. Закария отдели три години, за да доведе до вниманието на широката общественост един скандален – и автентичен – хадис, който твърди, че жените трябва да “кърмят” непознати мъже, с които им се налага да прекарат определено време. Един изтъкнат специалист по хадиси, Абд ал Мухди, беше провокиран с този въпрос в шоуто на живо на популярната арабска телевизионна водеща Хала Сирхан. Придържайки се към истината, Ал Мухди потвърди, че извършването на движенията на кърмене на възрастни мъже според шериата е легитимен начин омъжените жени да станат “забранени” за мъжете, с които са принудени да бъдат в контакт – логиката е, че, като бъдат “кърмени”, мъжете стават като “синове” за жените и следователно не могат вече да имат сексуални намерения спрямо тях.

Нещата още повече се влошиха, когато Езат Атийя, ръководител на отдел “Хадис” в университета “Ал Ажар” – най-авторитетната институция на сунитския ислям – стигна дотам, че издаде фетва, узаконяваща “Рида ал Кибир” (термина в шериата за “кърмене на възрастен”), което предизвика такова възмущение в ислямския свят, че впоследствие тя беше отменена.

О. Закария изигра ключова роля, за да бъде поставен този неясен и неудобен въпрос и да бъдат принудени улема да отговорят. Един друг гост в шоуто на Хала Сирхан, Абд ал Фатах, загатна многозначително, че цялата полемика е предизвикана от о. Закария: “Аз знам, че всички вие [участници в предаването] гледате онзи канал и онзи свещеник и че никой от вас [посочвайки Абд ал Мухди] не може да му отговори, тъй като той винаги документира източниците си!”

Тъй като са неспособни да оборят о. Закария, единствената стратегия, която остава на улема, (като изключим слуховете за 60 милиона щ. д. за главата му) е да не му обръщат внимание. Когато се спомене неговото име, те го обявяват за лъжец-подстрекател, който е подкрепян от – кой друг? – международното “еврейство”. Те лесно биха опровергали неговите тези, заявяват те, но няма да благоволят да го направят. Тази стратегия може и да задоволява някои мюсюлмани, но други изискват ясни отговори от улема.

Най-драматичният пример за това е от друго известно шоу по международната станция “Икра”. Водещата Басма – консервативна мюсюлманка в пълен хиджаб – помоли двама видни улема, единият от които шейх Гамал Кутб, някогашен велик мюфтия на университета “Ал Ажар”, да обяснят законността на стиха от Корана (4:24), който позволява на мъжете свободно да се съвкупяват с пленени жени. Тя многократно задаваше въпроса: “Според шериата сексът с робини все още ли е валиден?” Двамата улема не можеха да дадат ясен отговор – на места хитруваха, на други се отплесваха. Басма оставаше непреклонна: Младежите мюсюлмани са смутени и се нуждаят от отговор, тъй като “има един определен канал и един определен човек, който е разисквал този въпрос повече от двадесет пъти и не е получил отговор от вас”.

Обърканият шейх Кутб изрева: “на нищожества като това не трябва да се обръща никакво внимание!” и напусна гневно студиото. По-късно той се върна, но отказа да признае, че ислямът действително позволява робини за секс, като вместо това използва времето си, за да напада о. Закария. Когато Басма каза: “Деветдесет процента от мюсюлманите, включително самата аз, не разбираме въпроса за конкубината [извънбрачното съжителство] в исляма и ни е трудно да го преглътнем”, шейхът отговори: “Не ви трябва да разбирате.” Що се отнася до мюсюлманите, които гледат или са повлияни от о. Закария, той изкрещя: “Толкова по-зле за тях! Ако синът ми е болен и избере да отиде при автомонтьор, а не при лекар – това си е негов проблем!”

Но основната причина за успеха на о. Закария е, че – за разлика от западните критици, които критикуват исляма от политическа гледна точка – неговият главен интерес е спасението на душите. Той често започва и завършва своите предавания, като казва, че обича всички мюсюлмани като свои ближни и иска да ги отклони от лъжата и да ги насочи към Истината. За тази цел той не просто излага обезпокоителни аспекти на исляма. Преди да завърши всяко предаване, той цитира подходящи стихове от Библията и приканва всички свои зрители да дойдат при Христос.

Подбудите на о. Закария Ботрос не са да настройва Запада срещу исляма, да прокарва “израелските интереси” или да “демонизира” мюсюлманите, а да ги насочи от мъртвия легализъм на шериата към духа на християнството. Много западни критици не могат да разберат, че, за да се обезсили радикалният ислям, на негово място трябва да се предложи нещо теоцентрично и духовно удовлетворяващо – а не секуларизъм, демокрация, капитализъм, материализъм, феминизъм и пр. Истините на една религия могат да бъдат предизвикани и заменени само от истините на друга. | nationalreview.com

Уебсайтът на о. Закария: http://www.islam-christianity.net/

Превод: Божидар Питев

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...