Вярваме в Хари Потър

В калейдоскопа от събития, белязали изтеклата година, особено място заемат папските избори. На престола на Свети Петър във Ватикана се възкачи кардинал Йозеф Ратцингер, понастоящем Бенедикт ХVІ. Събитието по значение далеч надхвърля рамките на католическата църква. Работата е там, че мнозина свързваха идването на консерватора Ратцингер едва ли не с началото на нов кръстоносен поход на традиционалистите против най-масовата религия днес – окултизма. И нито традиционната църква, а още по-малко атеизмът са в състояние да се справят с масовото увлечение по мистиката и езотериката. Дори се говори за настъпването на нова епоха – Ново средновековие.

Вярваме в Хари Потър

Според представители на различни христиански общности не в безверието се крие истинската опасност. Напротив. Две трети от населението на планетата определя себе си като религиозно. Но вярващите са значително повече. Както и през първото Средновековие, така и днес мистиката е обхванала всички хора по света. А атеистите, въпреки постиженията на научния прогрес, са на изчезване. Една четвърт от анкетираните са заявили, че не са религиозни, но все пак вярват в свръхестественото. Това сочат данните на Gallup International и ROMIR Monitoring, подготвени миналата есен във връзка с Международния ден на толерантността. А в рамките пък на международния проект “Гласът на народа – 2005” анкетираните са 50 хил. души от 68 държави.

Русия не прави изключение от общата картина. 57 процента от сънародниците ни смятат себе си за религиозни и едва 4 процента са атеисти. Но палмата на първенството по окултната истерия държи Америка. На практика всички американци вярват в свръхестествени явления. 40 процента от населението в САЩ признава екстрасензориката, 37 процента вярва в призраци, една трета – в телепатията, една четвърт – в ясновидци и астролози, а всеки пети американец – във вещици.

Забележителното в случая е, че тази масова психоза е обхванала и самите експерти, проучващи подобни въпроси. Отделно се категоризират феномени, които, според същите експерти, наистина съществуват. Явно специалистите не се съмняват, че човек може да се избави от болестите си по духовен път, напр. чрез молитвата. И добавят: това е потвърдено с факти. Да вземем например хапчетата-залъгалки, даващи ефект само заради това, че пациентът вярва, че взима лекарство.

Сред анкетираните американци се намират и такива, които били обзети от дявола. Излиза, че психичните разстройства са свързани с интригите на лукавия. На този фон някак наивно изглежда решението на социолозите да определят като научен феномен убедеността на една четвърт американци в съществуването на извънземни.

Данните от подобни социологически проучвания най-добре обясняват и бума на такива бестселъри като “Хари Потър” на Джоан Ролинг или “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун. Писателите, усетили тази тенденция, се съизмерват по тиражи и по приходи. В началото на миналата година сред първите писатели се нареди американският майстор на езотериката Дан Браун. Тъкмо през 2005 година книгата му “Шифърът на Леонардо” придоби световна известност и изпревари в класацията потъриадата. В резултат на това в топ-листата на сп. “Форбс” за стоте най-влиятелни личности Браун от 44-то място се изкачи на 12-то, а Ролинг зае едва 22-ро. Впрочем рейтингът беше ясен още преди излизането на последния роман на британската писателка за младия вълшебник. Когато се изчислят продажбите по света на шестия том на “Хари Потър”, Ролинг ще може да си върне позициите.

Последният кръстоносец

Доколкото съвременните т.нар. цивилизовани държави предпочитат да не се месят в духовния живот на гражданите си, църквата се бори срещу окултизма самостоятелно. Затова не учудва фактът, че тя не успява в новия “лов за вещици”. Ситуацията обаче рискува да се усложни още повече. Скоро Дан Браун обещава да порази света с романа си “Ключът на Соломон”, посветен на масоните. Но и историците не падат по-долу от литераторите. В Швейцария приключва превода на “взривоопасния” апокриф от ІІІ или ІV век – “Евангелието на Иуда”, който, според изследователите, ще подкопае християнската доктрина.

Ясно е, че челното място в борбата за запазване на устоите заема преди всичко католическата църква като най-масовата християнска религия. Не може да се каже, че Бенедикт ХVІ не оправда възлаганите му надежди. Той отхвърли всички предложения за реформиране на Римокатолическата църква (напр., безбрачието при духовенството), които се обсъждаха в навечерието на Всемирния синод на католическите епископи миналата есен.

С външната духовна агресия Ватиканът се бори неуморно. Стигна се и до там, че Папата влезе в ролята и на литературен критик, като разреши да се публикува мнението му за романите на Джоан Ролинг. С това се изясни и позицията на Ватикана, да не би някой да си помисли, че църквата не осъжда. Осъжда, и още как!

Само че силите явно са неравни. Дори на папата му се налага да жертва консервативните си принципи, като играе по свирката на хора, вярващи в свръхестественото. На традиционната аудиенция на площад “Свети Петър” понтификът заяви, че “онзи, който търси мир, желае добро на хората и жадува за свръхестественото, ще намери спасение дори и без да вярва в Христос”. Да не би от Страшния съд да се спасят и невярващите? Тогава не е чудно, че американските протестанти финансираха в Израел своеобразен Иисусоленд – развлекателен парк, тематизиращ живота на Христос.

Ако по-рано Папа Бенедикт призоваваше към запазване на устоите и се възмущаваше от мултикултурализма, то в навечерието на католическото Рождество той прие палестинска делегация, която му връчи и “Палестински паспорт”. В резултат между ръководството на Ватикана и Израел се сключи двустранно споразумение: Сионската планина, четвъртата по значимост християнска светиня се предостави на Ватикана, а на еврейската християнска общност – испанската синагога от ХІІ век…

“Аз съм реалист – заяви в едно интервю Бенедикт ХVІ – Убеждава ме фактът, че католичеството става все по-“католическо”, т.е. вселенско. А през това време другите континенти търсят начини да бъдат християнски и католически. Европа, люлката на католицизма, загубва християнския си дух. И за Римокатолическата църква това е предизвикателство. Културата, която се разпространи в Европа, е абсолютно неприемлива не само за християнството, но и за всякакви религиозни и морални традиции”.

Изглежда, че това е ключът за разбирането на новия понтифик относно икуменизма. Той прекрасно осъзнава жизнената необходимост от обединяване на основните религии срещу окултизма. Трудно днес ще се намери човек, който да не преглежда хороскопи, да не чете всякакви фентъзита, да не ходи при врачки, да не гледа блокбастъри… На фона на това и традиционните религии започват да се схващат единствено като магически практики. Как тогава да не се защитят църковните служители? И то не от войнстващия атеизъм, който според Андрей Синявски (1) е вид религия, а от духовното мракобесие.

Новото средновековие

“Още Бердяев е определил съвремието ни като Ново средновековие – заяви в “Итоги” (2) известният публицист дякон Андрей Кураев. – Това, на което сме свидетели, говори за рухването на една цяла епоха – Просвещението, продължило три десетилетия. Разрушават се три основни мита”.

Първо, митът за прогреса. За това, че всяко поколение щяло да живее все по-добре. Тоталните катастрофи през ХХ век, икономическите проблеми – безработицата, инфлацията – обезвериха хората.

Второ, митът за универсалния характер на науката, която можела да реши всички проблеми на човечеството. Оказа се, че тя не е всесилна и научните изследвания трябва да се основават на морал.

Третият мит е митът за правата на човека. За това, че интересите на индивида стоят над интересите на коя да е обществена форма: семейство, църква, нация, държава… Падането на нюйоркските “близнаци” ясно очерта прехода между две епохи. След Средновековието е Възраждането, Просвещението и отново Средновековие. Неговите характеристики – икономически, морални – бяха посочени от Римския клуб, своеобразен световен съвет на мъдреците. Сред тях е и възраждането на езичеството във всичките му форми.

Ето един пример. Жителите на шотландското графство Перт възроптали срещу една строителна фирма, чиито работници трябвало да преместят един валчест камък при разчистването на терена. Камъкът, който според преданието бил свещен, трябвало да остане на мястото си, за да не се обезпокоят… феите, живеещи под него. Приказки от хиляда и една нощ? Да, ама не! По случая се свикало спешно заседание на местно ниво и се взело решение в полза на феите. Накратко, фирмата изготвила нов проект за жилищна сграда с “камъка на феите” по средата й. Строителните работи ще започнат скоро, ако, разбира се, феите нямат нищо против…

Според американския свещеник Хералд Макдермот, професор по религия и философия, езичеството върви с гигантски крачки. Той смята: “Възраждането на езичеството във всичките му форми води до фалшива духовност, която е много по-опасна от атеизма”. С това не можем да не се съгласим.

“Това, което става днес, има антропологичен характер – смята дякон Андрей Кураев. – В древното християнство е имало една формула, която много ме радваше в съветско време. Формулата са думите на религиозния писател от ІІІ век Тертулиан: “По природа всяка човешка душа е християнска”. Тертулиан е мислел, че ако Римската империя се помири с църквата, хората свободно ще четат Евангелието и по естествен път ще стигнат до евангелския начин на живот. Но едва помирила се с християнството, империята започва да го натрапва. А при нас в Русия едва през последните 15 години държавата не поощрява и не наказва човек за отношението му към религията. Това е Божието предизвикателство. Бог сякаш пита: “А ще можете ли вие да сте не държавна, а народна църква? Ще можете ли да привлечете хората в храмовете не по административен път, а по примера от личния ви живот?”

Днес в света се извършва изключително важен експеримент. Свободният човек е изправен пред избора между Евангелието и хороскопа. Какво избира той? По данни на МВД РФ (3) в Русия има около сто хиляди врачки, различни сатанински организации като “Южный крест”, “Черный дракон”, “Синий лотос”, “Черный ангел”, “Общество сатаны”, “Российская церковь сатаны”…

Трябва да признаем, че и самата църква налива вода във воденицата на Новото средновековие. Тя е безсилна срещу окултизма. Разбира се, тук не става въпрос за връщане на инквизиторските мерки – изгаряне на вещици, ясновидци и вредна литература, физическо изтребване на езичниците и еретиците. Слава Богу, в ХХІ век живеем. Но в духовен план както и да го погледнем, всичко е Средновековие. Много университети в Холандия откриха факултети по магьосничество и ясновидство, а във Ватиканския университет, подготвящ духовници за Римокатолическата църква, масово се записват на курсове по изгонване на дявола. Според оглавяващия Международната асоциация на екзорцистите Габриел Аморт в Италия най-малко 13 мил. (т.е. почти една пета от населението) посещават врачки, ясновидци, лечители. А това е и най-прекият път да се “сдружиш” с бесовете. Или, както отбелязва отец Габриел, хората канят в живота си сатаната, когато се увличат от окултизма.

А на ордите от врачуващи противостоят едва 330 католически свещеници, практикуващи изгонването на дявола. Екзорцистите търсят помощ от психиатри, които обаче са вярващи католици и са получили професионална подготовка в това отношение. “Ако не вярваш в съществуването на демони, работата се свежда до това, че психиатърът ще тъпче пациента-параноик с успокоителни” – заявява епископ Андрея Гема. А според църквата медикаментозната терапия за дявола нищо не значи.

Между другото в нашето Отечество практиката по изгонването на бесовете е описана през ХІV век в требника на киевския митрополит Петър Могила. В Православието тази церемония се нарича отчитка. Днес най-известното място за тази деликатна работа е Свято-Троицката Сергиева лавра. Там в храма на Йоан Предтеча с това се занимава самият архимандрит отец Герман. Опасявам се, че при нашата средновековна “ничия територия”, чезнеща под натиска на окултизма, отец Герман ще има все повече работа.

1 Андрей Синявски (лит. псевд. Абрам Терц) – руски прозаик, литературовед; написал множество статии, справочни издания и критика. Творчеството му е провокирано от проявите на насилие и лъжа в съветската действителност. За публикуване на “антисъветска литература” в чужбина той заедно с Ю. Даниел е осъден през 1966 г. на 5 години строг затвор. Негови съчинения са “Суд идет” (1956), “Графоманы” (1960), “Любимов” (1961), “Пхенц” (1965), “Мысли врасплох” (1965) и др. (бел.пр.)

2 “Итоги” (на бълг. “Равносметка”) е предаване по една от руските телевизии, третиращо актуални обществени проблеми. (бел.пр.)

3 Т.е. Министерство на вътрешните работи на Руската Федерация. (бел.пр.)