Косово в плановете на Светия престол

Източник: Дума

Бъдещият статут на сръбската област ще промени общия климат на Балканите

Международните посредници за Косово признаха, че са в началото на много труден процес. Тройката, съставена от американския дипломат Франк Уизнър, представителя на ЕС Волфганг Ишингер и руския посредник Александър Боцан Харченко, вече приключи първите си разговори в Прищина и в Белград. Тримата се опитват да изградят мостове и да търсят консенсус по проблемите около сръбската провинция. В края на мисията си, която ще продължи 120 дни и ще завърши на 10 декември, те трябва да представят доклад на генералния секретар на ООН.

Поредният опит за определяне бъдещия статут на Косово – ако даде резултат, сигурно ще повлияе не само на общия климат на Балканите, но и на намирането на рационален подход за решаване на тлеещите конфликти в постсъветското пространство – в Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, Нагорни Карабах. Развитието в Косово може също да активизира стари и да провокира възникването на нови териториални спорове както на Балканите – между Албания и Македония, Сърбия и Босна, Босна и Хърватия и т. н., така и в Централна Европа – Унгария и Румъния, Унгария и Словакия, навсякъде, където из континента има по-големи етнически малцинства…
В сегашната ситуация на сериозен международен ангажимент около сръбската провинция прави впечатление позицията на Светия престол в Рим.

В официални изявления от Ватикана се поддържат приетите стандарти и се изказват опасения за дестабилизация на обстановката в целия район, в случай че бъде наложено едностранно решение за Косово. От друга страна, Светият престол окачестви провалилия се план на Ахтисаари като “приемлив” по принцип и нуждаещ се само от козметични промени. Което ясно показва политически ангажимент на католическата църква. Косвено потвърждение за това е започналото “прекрояване” на териториите на католическите епархии на Балканите, привеждането им в съответствие с бъдещите държавни граници в района. (В Сърбия, Черна гора, Македония и Косово католиците са малко повече от 1.5 милиона, б. а.). За особеното внимание на Римокатолическата църква към паството й на Балканите говорят зачестилите посещения в района на особи с висок ранг. Така например, секретарят на Светия престол за отношенията с държавите (министър на външните работи) архиепископ Доминик Мамберти, който заема този пост от миналия септември, още с встъпването си в длъжност посети Словения и Македония. С неофициална визита в Загреб беше кардинал Жан Луи Торан, предшественик на Мамберти във ватиканското външно министерство. Преди него там бе заместник-министърът Пиетро Паролин. А според източници от Рим държавният секретар на Ватикана Тарчизио Бертоне се готви за посещение в Черна гора.
Очевидно е, че Ватикана би искал да спечели от обстановката около Косово като част от плановете му да “разшири териториите на католицизма” в нови земи и с по-широки възможности за мисионерска дейност. Външната политика на Ватикана се ориентира на Изток, писа миналата седмица баварският “Зюддойче цайтунг”. Някои анализатори не изключват и сценарий, подобен на сценария, с който бе постигнат мир в Ълстър. Там, след многогодишни усилия на Лондон и на двете общности в Белфаст, довели до урегулиране на проблема, Ватикана представи нещата така, сякаш католическата църква е изиграла ключова роля в уреждането на вековния верски конфликт в британската провинция.
Опасната бездуховност в Косово, където бедността е отнела и остатъците от вярата в Бога, не вълнува особено епископите в Рим. Тях по традиция ги занимава повече политиката. За това говори подписаният от папата и публикуван наскоро документ: “Отговори на някои въпроси, касаещи конкретните аспекти на доктрината на църквата”. В него се утвърждава, че “отделените” от католичеството източноправославни църкви имат недостатъци. В контекста на косовския проблем този документ показва недвусмислено отношение към православието, изповядвано от едната страна в спора – сръбската. Така Ватикана демонстрира съвсем ясно позицията и интересите си да разшири териториите на католицизма на Изток.