Автокефална църква или екзархия на Фенер?

Автокефалната църква в Украйна е вече факт. Предстои интронизацията на нейния предстоятел. Напомняме на читателите, че тя беше учредена в края на миналата година от двете разколнически групи в тази страна – т.нар. “Киевска патриаршия” и т.нар. “Украинска автокефална православна църква” – под диригентската палка на държавните власти и лично на президента Порошенко, който ръководеше целия процес явно и тайно, свикваше срещите и задкулисните преговори, на които се водеха пазарлъците, предлагаше кандидатури за ръководни постове и накрая се изяви и като фактически председател на “обединителния събор”. Много наблюдатели в Украйна и по света посочват абсолютно скандалната намеса на властите в църковните дела – в една страна, която по Конституция е светска и в която (чл. 35) религията е отделена от държавата. Толкова открита и нахална държавна интервенция не си спомняме от комунистическо време. Президентът беше главната подбуждаща и движеща сила на всичко, което се вършеше, и се оказа фактически създател на нова църковна структура. Все едно у нас г-н Радев да ръководи църковни събори, да слива и да разделя църкви и да създава нови синоди… Надяваме се, че в България няма да се стигне дотам, но кой знае? Примерите са заразителни и “църковното инженерство” на г-н Порошенко може да дойде на мода и у нас…

На 7 януари т.г. (Рождество по стар стил) “автокефалията” получи признание (томос) от Вселенската патриаршия във Фенер. Но що за автокефалия се оказа това? Уви, доста кльощава и орязана. Скромни дарове се откъснаха от сърцето на Фенер за неговите “възлюбени украински чеда”. Новосъздадената църква няма право да вари миро (ще получава миро от Фенер), не може да канонизира самостоятелно светци и трябва да съгласува с Фенер всички свои действия. Извън пределите на Украйна тя няма да има свои енории, а в самата Украйна ще трябва да се примирява със съществуването на ставропигии на Фенер, каквито са катедралата “Св. апостол Андрей” в Киев и други църкви и манастири. Е, та какво е това: автокефална църква или екзархия на Фенер? На този въпрос всеки може да си отговори сам. За Фенер това е добре, разбира се – той завладя нови територии, но каква полза имат от тази куца и саката “автокефалия” самите украинци? Толкова рев се вдигаше за това, че Украйна трябва да е независима и в църковно отношение, че гордите украински граждани не можели да се подчиняват на външни центрове – и накрая какво? Планината роди мишка. Новата “автокефална” структура се оказа много по-зависима, отколкото старата “неавтокефална” Украинска православна църква, при която такива ограничения не съществуват.

И “обединителният” събор се оказа един голям блъф. Уж той трябваше да обедини всички налични църкви – канонични и неканонични, в Украйна, а в действителност сля само двете разколнически групи на Денисенко и Малетич. Каноничната Украинска православна църква отказа да участва в игрите на г-н Порошенко. Само един митрополит и един епископ от общо 90-те архиереи на УПЦ отидоха на събора – и бяха веднага низвергнати и отлъчени от Синода на УПЦ. Всички титанични усилия на г-н Порошенко отидоха на вятъра. Навремето след края на униатския Флорентийски събор от 1438-1445 г. папа Евгений IV, научавайки, че св. Марк Ефески не е подписал решенията на събора, извикал: “Нищо не направихме!” Същото може да извика днес и г-н Порошенко. Нищо не направиха те. Онова, в което беше идеята на събора и за което беше свикан той – да бъде пречупена и погълната каноничната църква – не се осъществи. Порошенко си остана сам със своите разколници.

За украинските разколници, особено за “патриарха” Филарет Денисенко нашите читатели нещичко вече знаят. Знаят, че през 1990 г. Филарет кандидатства за Московски патриарх, но мераците му се провалят и той, бесен и озлобен, прави разкол и си създава собствена частна “патриаршия”. По-малко известни са представителите на другата разколническа група – т. нар. УАПЦ (“Украинска автокефална православна църква”) – и това е твърде жалко, защото те са доста интересни екземпляри. Въпросната УАПЦ е създадена през 1920 г. в Киев от тогавашните украински националисти с благословията на комунистическата власт. И тогава властите се радвали на всеки повод да разделят и да отслабят Руската православна църква, която им била трън в очите (както и днес за г-н Порошенко). Имало обаче една мъчнотия: никой епископ, дори измежду епископите-украинци, не признал УАПЦ и не се съгласил да ръкоположи архиереи и свещеници за нея. Така тези хора останали без апостолска приемственост и свещенство. И знаете ли какво направили те? “Самоучредили” си свещенство, като “ръкоположили” епископ с десницата от мощите на св. Макарий Киевски. Така останали в историята с името “самоосветени” или “самопосветени” (рус., укр. “самосвяти”). Естествено, за никакво реално свещенство, както го разбира Православната църква, при тях не може и дума да става. Там няма апостолска благодат. И точно тях призна Фенер за законни и канонични архиереи! Точно с тях влезе в общение… Като действащи епископи “архиереите” на УАПЦ бяха включени в йерархията на новата “автокефална украинска църква”…

Да се смееш ли, да плачеш ли… Ако ние като православни трябва да сме в общение с хора като “самоосветените”, то защо тогава да не сме в общение и с лутеранските епископи/ епископеси и петдесетните пастори? Какво остава тогава от православието?

Нито една поместна Православна църква (освен Фенер) не призна новата украинска “автокефалия” и не поздрави нейния предстоятел митрополит Епифаний. Не го поздрави и Ватиканът.

Това ни насочва към въпроса за реакцията на православния свят. Не само че никоя от Православните църкви не е признала беззаконните действия на Фенер и бомбастичните църковно-политически игри на Порошенко, но и все повече издигат глас срещу тях.

Полската православна църква се изказа категорично. Още миналата година Архиерейският събор на ППЦ заяви: “Лица, лишени от епископски и презвитерски сан, не могат да бъдат лидери в установяване на мира в православната църква на Украйна. Техните действия внасят още по-голям безпорядък и съблазън. Съборът забранява на Полската православна църква литургично и молитвено общение с разколниците от т.нар. Киевска патриаршия и УАПЦ”. Наскоро в писмо до патриарх Вартоломей полският митрополит Сава потвърди позицията на своята църква: “Т. нар. “обединителен събор” не отстрани проблема, а, напротив, – задълбочи го. В него взеха участие представители на разколнически групи, лишени от свещенически и епископски сан. Филарет Денисенко е низвергнат до положение на светско лице; след което той е “ръкополагал” свои последователи. Това са хора без благодатта на тайнството, и всички предстоятели на поместните църкви признаха това. Съгласно нашата древна църковна традиция, забраната снема този, който я е наложил. Във всеки случай у Филарет и неговите последователи ние не видяхме разкаянието, покаянието и смирението, които обичайно предшестват снемането на запрещенията. Такова нещо нямаше… Затова и тези хора не може да бъдат признати за истински пастири, които да извършват тайнствата в Църквата. На така наречения “митрополит” Епифаний, а в действителност – един светски човек, е нанесена вреда”.

Категорична е и Сръбската православна църква: “Съборът преди всичко със съжаление констатира, че Константинополската патриаршия взе канонически необосновано решение да реабилитира и признае за епископи двамата водачи на разколническите групировки в Украйна Филарет Денисенко и Макарий Малетич заедно с техния епископат и духовенство, първият от които преди време беше лишен от сан, а след това изключен от църковно общение и предаден на анатема, а другият е без апостолска приемственост, бидейки духовен наследник на сектата на т. нар. “самоосветени”. По тази причина светият Архиерейски събор разглежда това решение на Константинополския Синод като незадължително за Сръбската православна църква”, се казва в изявлението на Архиерейския събор на СПЦ. По-нататък Съборът заявява, че “не признава гореспоменатите лица и техните последователи като епископи и клирици и следователно няма да влиза в литургично и канонично общение с тях и техните поддръжници”. Той призова Константинопол и всички поместни Православни църкви да свикат Всеправославен събор, за да бъде решен украинският въпрос.

С официална позиция излезе и Антиохийската патриаршия. “Категорично не приемаме това, което се върши днес в православния свят и е насочено към разделение на православните християни“, подчерта антиохийският патриарх Йоан Х. В отговор на писмото на патриарх Вартоломей, с което той предлага да се признае новосъздадената в Украйна църковна структура, патриарх Йоан призова Вселенската патриаршия “да не предприема никакви действия, зад които не стои консенсусът на автокефалните православни църкви, защото е неразумно да се прекратява разколът [в Украйна] с цената на единството на православния свят“. “Призоваваме Ваше Всесветейшество да проучите заедно с Вашите събратя – предстоятелите на Православните църкви тези въпроси, за да предпазите Православната църква от един опасен развой на събитията, който няма да доведе до мир и съгласие нито в Украйна, нито в целия православен свят”, казва в писмото си патриархът.

Синодът на Българската православна църква все още не се е изказал за всичко това, но владиците, които изразиха публично отношението си, осъдиха действията на Фенер в Украйна. Ето какво каза например Видинският митрополит Даниил в отговор на въпроса за т.нар. “обединителен събор”, който му бе зададен от журналиста Явор Дачков:

“Ще Ви отговоря с думите на един от архиереите на каноничната църква, с които той отговаря на поканата на патриарх Вартоломей за участие в този събор: “Твърдо съм убеден и изповядвам, че оставам верен на едната Православна църква, а моето присъствие на този събор противоречи на първия Давидов псалом, който гласи: „Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!“

Какъв може да бъде резултатът от един събор, който е свикан в противоречие с каноничния ред и в който участват лица, които са извън Църквата? Според мен този събор няма да изцели разделението сред вярващия народ в Украйна, а ще го задълбочи. В цялата тази прескръбна ситуация има едно утешително нещо – готовността на православния народ в тази страна да пази единството на светата Православна църква, и че това намира отклик и подкрепа в целия православен свят.

Нарушава се хилядолетното канонично право на Църквата, един от основните принципи на което е принципът за границите на църковната юрисдикция. Тези граници са ясно определени и общопризнати. Всяка автокефална църква има право на самостоятелно управление в своите граници и няма право да разпростира своята юрисдикция в други поместни църкви. Тук ще посочим само 2 правило на Втория вселенски събор и 8 правило на Третия вселенски събор, които забраняват отделните поместни православни църкви да простират своята юрисдикция извън пределите на тяхната област.

Кои са тези,  които настояват за автокефалия? Държавната власт, на първо място. И както правилно отбелязва митрополит Онуфрий, защо се вземат под внимание гласовете на тези групи, които подпалват храмове, насаждат национализъм, призовават към омраза, крещят “смърт за москалите”, защо се чуват само тези гласове и техните призиви за автокефалия?” (Цялото интервю може да се види тук).

На този фон е доста забавна позицията на една наша медиа, която излиза с бомбастични заглавия като “Руската православна църква е изолирана дори сред своите съюзници”. Е, и кой е изолираният в случая? Ако някой в православния свят е изолиран в момента, то това е именно Фенер. Никой не го е подкрепил досега и се съмнявам, че ще го направи занапред. Действията му очевидно разрушават каноничната традиция и православното единство. Но това не вълнува някои журналисти… По един доста вулгарен начин политизират те православието, вкарват мирски политически страсти в църковната ограда, позволяват си да демонизират цяла една поместна Православна църква. Ето поредният им бисер от една скорошна тяхна публикация: “Целенасочено и организирано сред руските свещеници и вярващи се насажда дух на омраза и отхвърляне на православните християни от другите православни църкви” (!).

Къде, кога, от кого се насажда? Някакъв конкретен пример? Никакви цитати, факти, нищо. Такива неща на журналистически и юридически език се наричат просто клевета. Текстът е неподписан, анонимен, авторът си крие името и лицето. Значи има от какво да се срамува…

А междувременно властите в “демократична” Украйна продължават кампанията си срещу каноничната Украинска православна църква. През последния месец бяха насилствено отнети повече от 30 храмове на УПЦ, съобщава пресслужбата на УПЦ. Добри темпове! Полицията мълчи и бездейства. Ето някои примери:

На 10 януари т.г. в с. Комаров, Виницка епархия, при участие на жителите на селото, които не са членове на енорията, селският храм е бил отнет и прехвърлен в новата “автокефална църква”.

На 16 януари в с. Шандровец, Лвовска епархия, в отсъствие на свещеника и енориашите и при съдействие на селския кмет храмът “Св. архангел Михаил” е бил насилствено отнет.

На 16 януари в с. Оленовка, Черниговска област под ръководството на ръководителя на районната държавна администрация и с подкрепата на националистите-ултраси е бил насилствено отнет храмът “Възнесение Христово”.

На 18 януари в с. Поховка, Ивано-Франковска област, при участие на държавните чиновници е бил насилствено отнет храмът “Св. Благовещение”.

На 19 януари, Богоявление по стар стил, в с. Браилов, Виницка област, селският кмет, придружаван от представителите на “автокефалната църква”, се опитал да забрани на свещенослужител на УПЦ да извърши Велик водосвет.

На 23 януари в с. Писаревка, Виницка област, под ръководството на селския кмет е бил направен опит за насилствено отнемане на храма “Покров Богородичен”. Преди енорията на храма провела събрание, на което изказала подкрепата си за УПЦ.

И така нататък. Както виждаме, запретнали са ръкави и няма да се откажат.

Гоненията тепърва започват. Да се молим за Украинската православна църква и украинския православен народ – да издържат страданията и изпитанията, които ги очакват.

Впрочем, ако е рекъл Господ, и това ще преживеят верните и няма да загинат. А краят на беззаконниците е предречен: “Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво; но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам” (Пс. 36:35-36). Амин.