Балканската матрьошка ще продължава да се дели

Столетие.ru

Вчера България, или по-точно българското правителство, защото никой не попита за мнението на хората, призна независимостта на отцепническо Косово. Във връзка с това публикуваме интервюто на известния руски учен, политолог и публицист Наталия Нарочницкая, депутат в Думата и президент на Фонда за историческа перспектива, за ситуацията около Косово и проблемите, които могат да възникнат оттук нататък.

Наталия Алексеевна, веднъж казахте, че признаването на независимостта на Косово означава успех за най-опасния вид тероризъм. Какво имехте предвид?

Въпреки елейното изобразяване на албанските бандити от АОК в западните медии, това всъщност бяха терористични групи, подобни на онези, които действаха в Чечения. И целта им беше от самото начало отцепване на част от територията. Тоест най-опасният вид тероризъм – тероризъм с цел промяна на границите. Този вид тероризъм не е заплаха за Америка. Защото от Америка "световният тероризъм" иска само едно – ненамеса. Но този вид тероризъм е заплаха и за Русия, и за Европа. Европа, разбира се, твърде лекомислено приветства един такъв акт, който е най-грубо потъпкване на цялата система на международното право, на принципа на държавния суверенитет, който още от времето на Версайския мир е в основата на цялата концепция на международното право и международните отношения. Това е просто разрушаване на Устава на ООН. И на всички принципи, върху които се държеше цивилизованият свят.

Ако говорим за правата на човека, няма никакви основания да се надяваме, че правата на националните малцинства в Косово могат да бъдат спазени. Че сърбите няма да се окажат не просто в изолация, а в обсадена крепост, където ще е сложно дори да се запази животът им – особено като се отчита войнствеността на безработната албанска младеж, която открито говори, че ще им пререже гърлото. Затова аз, честно казано, не разбирам, защо Европа не усеща, че това е насочено срещу нея.

С Америка всичко е ясно. Щатите разположиха в Косово своя база и се придвижват все по-дълбоко на Изток, те използват тази природна котловина на Балканите, за да могат в случай на необходимост да прехвърлят лесно танковете си към Солун. Та нали това също е един военно-стратегически театър, трябва да отчитаме този факт. Американците разчитат, че любовта на косовските албанци към тях ще компенсира омразата към Америка, която изпълва днес ислямския свят. Но това е твърде лекомислена надежда.

За Америка подобна рана в сърцето на Европа означава, че Европа постоянно ще се нуждае от нея. Но за Европа, която сама ще стане ислямска след две-три поколения, за което вече открито пишат политолозите, създаването на войнстваща ислямска държава в нейния център е трагедия. Това ще е държава, претендираща, в съответствие с доктрината за велика Албания, за значителна част от територията и на други балкански държави. Това не е тайна. Защото тогава се правят, че не разбират? Не знаят ли, че идеята за велика Албания предполага присъединяването на 40 процента от Македония и северо-западната част на Гърция, което ще превърне Охридското езеро във вътрешно море на албанската нация? А там са разположени християнски и православни светини. Мощите на светите Наум и Климент, които след Кирил и Методий са превеждали литургичните текстове на църковнославянски език. Езикът, на който ние и сега четем Евангелието. Кой говори за това, например, че християнските светини в Косово бяха подложени не просто на разграбване, а на поругание и гавра. Виждала съм снимки на олтари, осквернени с екскременти. На икони с лика на Богородица, пробит от куршуми и нашарен с черни букви – право през иконата: "АОК" и "Европа на Петър мълчи". Странно, неразбираемо. Такова късогледство!

И още една много тревожна последица от косовската независимост: експертите твърдят, че Европа може да очаква още по-голямо прекрояване на границите, отколкото след Втората световна война. Доколко реален е този сценарий?

Това е най-важната последица! Защото колкото и да ни внушават, че извършилото се не е прецедент, трудно е да посочим държава в Европа, която да не е заплашена от разчленяване. И Испания с нейните баски. И Белгия, която се пука по шевовете. Там няма никаква дружба между етническите общини – протестантска Фландрия и католически Брабант. И Северна Ирландия. За Македония и Балканите няма какво и да говорим. Обръщайки се към сънародниците си в Германия, турският лидер им внушаваше да искат собствени училища на турски език. И обеща, че Анкара е готова да изпрати армия от учители…

Ето защо границите стават призрачни. Щом може просто така да се разчлени държава в центъра на Европа, да й се отнеме историческата люлка на нейната държавност само защото там се е размножило етническо малцинство, какво ще стане тогава със стабилността на границите? Всяка държава, в която се наблюдава демографско неравновесие, може след едно-две поколения да се изправи пред факта, че някое малцинство, което се е концентрирало в даден район, ще започне да претендира за автономия, а после и за отделяне. Тоест излиза, че никоя държава не може да е сигурна за утрешния си ден. Ще действа законът на джунглата – правото на силния. Силните в света насърчават тези тенденции.

Днешната реалност на Косово е резултат от обмислена и планирана противоправна политика: откровена подкрепа за албанските сепаратисти, бомбардировки на суверенна държава, окупация на Косово.

Каква е ролята на САЩ за ситуацията около Косово?

Хареса ми коментарът на Владимир Жарихин по този повод: САЩ усещат, че еднополюсният свят с център в Америка не се получава и че времето работи срещу тях. Ще добавя също и че динамизмът на политиката и икономиката се премества в момента на Изток. Щатите разбират, че занапред ще им е все по-трудно да реализират своите интереси и като лош шахматист, който разбира, че го заплашва мат след три хода, обръщат шахматната дъска и събарят фигурите на пода. Тоест разбиват всички съществуващи механизми, които не им позволяват да получат каквото искат. И тъй като Щатите все още разполагат с възможности за военен, икономически и политически шантаж, те бързат да ги използват.

Но защо Европа не прави нищо, за да се защити?

Действията на европейците са просто слисващи. Те не разбират ли, че ситуацията работи срещу тях? Още една верига, с която Щатите приковават региона към себе си. И то изкуствено създадена верига, за разлика от обвързаностите в световната икономика, финансовата система. На Щатите Европа им трябва като тил, за да реализират главните си интереси в Персийския залив, в Черноморско-Кавказкия регион. Трябва им Европа, която и малкия си пръст да не може да мръдне без тях.

Интересно е да си види кой ще признае независимостта на Косово и кой няма да я признае. Ще я признаят онези, които разчитат да получат някаква изгода от това, но не разбират, че и с държавата им може да стане същото. Ето заглавията в европейската преса: "Европа се раздели". И още: "Балканската матрьошка ще продължава да се дели". Щом Косово може да се отцепи от Сърбия, защо Република Сръбска трябва да остава в една федерация с хърватите и мюсюлманите в Босна, които клаха сърбите по време на Втората световна и в началото на 90-те?

Трябва ли Русия да участва в решаването на въпроса за статута на Косово?

На нашата страна й трябват няколко десетилетия без войни и трусове. И може да се предположи, че това изостряне на обстановката е режисирано специално, за да ни бъде по-трудно. Та нали ние носим отговорността за стабилността и спазването на нормите на международното право на територията на страните на бившия Съветски съюз. Затова трябва много предпазливо да реагираме, да обмисляме всички последици. Но думите ни не трябва да бъдат и блъф. Представете си, носят се две коли една срещу друга, и един от шофьорите издърпва кормилото от ръцете на другия, за да го принуди да завие встрани от пътя. Тук има елемент на съзнателно разбиване на всички преговорни правила. Никога все още международното право не е могло да удържа стопроцентно държавите от войни, но ако нарушението се квалифицира като нарушение, тогава се запазва принципът на международния правов ред. Грехът овладява човека тогава, когато той престава да го осъзнава като грях – точно така е и в международното право. Ако престанем да смятаме нарушението за нарушение, законите и нормите ще престанат да съществуват.

Превод: Андрей Романов