Богослужебните последования в биомедицинска перспектива

Екстремната епидемиологична ситуация, в която попадна нашата цивилизация през последните няколко месеца, възобнови стари и нови дебати за някои биомедицински аспекти на богослужебните практики в православен дискурс.

Предлаганото кратко научно изследване не може да изчерпи темата, но ще посочи ясно някои главни противоепидемични характеристики на църковната архитектура, както и на богослужебните православни практики.

Увод

Църковната архитектура, както и църковните последования, появили се преди повече от деветнадесет века, не са претърпели промени и определено са белег за многовековната църковна традиция. За разлика от постоянно променящия се свят на постиндустриалните общества, Православната църква с нейните устройство и живот остава непроменима и устойчива във времето независимо от непрекъснато менящата се социална и политическа среда. За съвременния човек, който сменя мобилния си телефон всяка година (това не е упрек, а констатация), е непонятно как може една структура и институция (богочовешка от богословска гледна точка) да не се е променила (с малки изключения) цели двадесет века.

Поради своята непоклатимост, макар да е преминала през превратностите на човешката история, Църквата Христова е и остава най-дълго съществуваща, непроменена институция и структура на човешката цивилизация. Тази дълговечност за повечето хора е неразбираема и навява на обикновения постмодерен човек смесени чувства. За вярващия човек обаче това е доказателство за присъствието и действието на Светата Троица.

Целта на нашите разсъждения е да покажем, че Църквата, поради своята консервативна традиция, пази канонични правила и знания в своя свещенодействен живот, които действат като противоепидемични мерки (според съвременните разбирания), независимо че са постановени и утвърдени от Светите отци на църковните събори преди много векове. В лицето на Апостолските мъже и Светите отци мнозина виждат само обикновени хора (и те наистина са такива). Ние обаче знаем, че Светите отци са били изключително ерудирани и тяхното ноетично знание и дедуктивните им способности нямат своя аналог в нашето съвремие^[1]. Ето защо църковните последования, постановени от тях, имат освен символичен и духовен смисъл.

За смисъла на църковните последования е писано достатъчно, но те имат и чисто практическо приложение, за което ще говорим по-нататък. Смисълът на Свещеното писание се тълкува троично – като символичен, духовен и тайнствен^[2], по същия начин и църковните последования, и църковната архитектура имат своя смисъл, разтълкуван в три посоки. Именно върху този смисъл ще разсъждаваме, като отграничим противоепидемичните мерки, утвърдени и практикувани векове наред в църковния живот.

Тези практически (противоепидемични) практики преминават като червена линия през устройството на православния храм, през църковните съдове и свещеническите одежди и достигат употребяваните в свещенодействията вино, тамян, елей и свещи^[3].

1. Устройство на православния храм – някои противоепидемични характеристики

Споменахме, че символиката и духовният смисъл на храмовото устройство няма да са обект на нашия анализ, а ще разгледаме онези особености на православния храм, които имат практическо естество и можем да ги определим като противоепидемични.

В западната част на християнските базилики в миналото се е намирал атриумът (преддверие), където е имало чешми, за да може влизащите в храма да измиват ръцете и нозете си – и символично, но и по практични съображения^[4]. Атриумът постепенно изчезва, но чешмите пред храмовете остават и всички можем да ги видим и днес. Ще подчертаем, че „практичните съображения“ са актуални, предвид днешната епидемична обстановка.

Олтарът на православните храмове винаги е ориентиран на изток. Всеки олтар има един или три прозорци (за съжаление в някои църкви те са зазидани), които пропускат достатъчно слънчева светлина (в слънчеви дни, разбира се). Дезинфекциращото действие на пряката слънчева светлина е известна от векове, доказано е, че вируси и бактерии умират за минути при пряко слънчево греене.

Друг интересен елемент от устройството на храма е иконостасът, своеобразна механична преграда между олтарното пространство и общото пространство (наос). Макар в древността той да е бил значително по-нисък (около 1 метър), през XІV век започва неговото издигане до сегашната му височина. Можем да кажем, че иконостасът представлява предпазна преграда между миряните и свещениците, която възпрепятства механичното преминаване на вируси и бактерии в двете посоки.

Самата форма на църквата и на нейния централен купол дават възможност за естествена вентилация – топлият, замърсен въздух се издига нагоре, а в приземния слой остава хладният и свеж въздух. Ето защо много пъти сме чували как хората се оплакват колко е хладно в църквите, дори през лятото, причината е именно тази.

Завършвам краткото описание на храмовите характеристики (колкото и абстрактни да са за съвременния човек) с ролята на църковните камбани. В миналото те са използвани за оповестяване на някаква криза, предстоящо или настъпило бедствие, както за повдигане духа на вярващите.

Почти не се споменава обаче, че звукът на камбаните е уникален, защото възпроизвежда звукови вълни в целия звуков спектър, който включва и ултразвукът^[5]. В съвременната стерилизационна практика, например на спринцовки и марли, се използва ултразвук. Тоест, камбаните също могат да бъдат причислени към списъка с епидемични прегради.

2. Противоепидемични свойства на тамяна и свещите

В началото на нашите разсъждения за дезинфекциращата способност на тамяна^[6] и свещите отново ще повторим, че в догматичен аспект те имат своето символно и духовно предназначение^[7], върху което няма да се спираме, а ще се фокусираме върху техните противоепидемични свойства.

Още древните гърците и римляните са познавали тамяна и са го използвали. Тамянът (на арабски лубан) е ароматна смола, която се стича от кората на дърветата от род Boswellia. Именно тази смола се събира и използва за производство на обреден тамян.

Противоепидемичните свойства на тамяна са известни на съвременната наука, най-вече като дезинфектант на въздуха. Предаването на много вируси става по въздушно-капков път. В църковните богослужебни практики има ясни и точни указания как и кога да се кади с тамян, което има дълбок духовен, символен и практически смисъл^[8]. Във връзка със свещите още тлее разгорещен дебат от преди няколко години относно материала, от който да се изработват. В древността те са изработвани от чист пчелен восък. Кратката справка за лечебните и дезинфекционните свойства на пчелния восък показва, че тези свойства са факт. Не се отчита обаче друг един аспект, свързан с дезинфекционното действие на свещите. Всеки, който е влизал в микробиологична лаборатория, е виждал т. нар. лабораторни спиртни лампи, които задължително се палят при лабораторна работа. Лаборантите са длъжни да работят при непрекъснатото им горене, за да обеззаразяват скалпелите и юзитата^[9], с които работят, както и за да се дезинфекцира работното поле пред тях. Горящите свещи в храма имат същото приложение – на практика те дезинфекцират храмовото пространство, разбира се, освен символната им функция. Свещници има на няколко места из храма – на престола в олтара, в диаконикона, при приготвянето на проскомидията.

3. Църковните съдове и техните противоепидемични свойства

Още в самото начало на организирания църковен живот се предписва църковните съдове, които се използват при основните църковни последования, при Светото Причастие и Светото Кръщение, да са от благородни метали – злато, сребро и по изключение от мед. Малко хора са запознати с мощното антибактерицидно действие на тези метали – златото и среброто – поради тяхната химична структура. За разлика от повечето метали, които в чист вид са сиви или сребристобели на цвят, златото е жълто. Този цвят се дължи на плътността и слабо свързаните (валентни) електрони, трептящи в обща среда, което може да се разглежда като квазичастица, наричана плазмон. Именно поради това златото и среброто (чиято структура е подобна) имат силен бактерициден и вирусоциден ефект, защото слабо свързаните електрони проникват във вирусите и бактериите и ги убиват^[10]. Повечето хора и днес не разбират това „църковно разхищение“, но то има и своето практическо обяснение.

В аспекта на споменатата противоепидемична роля на благородните метали, има какво да се каже и за иконите. В древността иконите са били изключително скъпи, първо, поради тяхната специфична, трудна изработка и поради това, че повечето от тях са имали златен или сребърен обков. Почти никой не забелязва (освен специалистите иконографи), че повечето големи стари икони имат златен или сребърен обков на десницата на Св. Богородица или на Господ Иисус Христос; това важи и за повечето икони на патронните светци. В древността вярващите са целували иконите именно в тези места.

Разбира се, не може да пропуснем светото Причастие и светата Евхаристия – най-важното свето тайнство, в което вярващите – под формата на хляб и вино, преосъществени от Духа Свети – приемат истинските Тяло и Кръв Христови^[11]. Трябва изрично да подчертая, че ще коментирам виното и неговите бактерицидни свойства изключително като микробиолог, извън неговата богослужебна употреба. Това уточнение (от което вярващите нямат нужда) е, за да покажа, че дори ако считаме използването вино при св. Причастие за обикновен продукт (макар то да не е такова за вярващите), то не може да бъде източник на зараза. Знаем, че виното има алкохолно съдържание около 12%. Повечето изследователи смятат, че това не е достатъчно, за да има дезинфекционни функции. Интересен е фактът обаче, че танините^[12] и флавоноидите ^[13], които се съдържат в червеното вино, заедно с неговото алкохолно съдържание, са достатъчни, за да бъде то вирусоцидно и бактерицидно. Покровците, или покривалата на евхаристийната чаша и дискоса, имат също своя роля в механичното им предпазване.

Стигаме до богослужебните дрехи. Всички знаят, че свещениците са длъжни да извършват св. Литургия със специални богослужебни дрехи, които се съхраняват в олтара. За всички е ясно, че освен като символика и духовен смисъл, те са своеобразно „работно облекло“ на свещениците, които използват стихара и фелона задължително по време на св. Литургия.

Заключение

Представените аргументи в подкрепа на противоепидемичните характеристики на църковната архитектура и богослужебните практики на Православната църква са недвусмислени и категорични. Ето защо в своите препоръки Светият Синод на Българската православна църква препоръча мерки, извън описаните в този текст, защото самата богослужебна практика при стриктното изпълнение на каноничните изисквания е достатъчна, за да бъдат те и противоепидемични, за да няма в душите на вярващите съмнение, когато пристъпват (с вяра) прага на православния храм.

---

Използвана литература

Авксентий, архим. Литургика. Том І и ІІ. София, 2012.

Бигович, Р. Църквата в съвременния свят. София: Омофор, 2013.

Брайън, У. Религията в социологическа перспектива. Велико Търново, 2001.

Влахос, Й. митр. Заболяване и лекуване на душата. Софи, 2005.

Гъбев,Е.Дезинфекция,Дезинсекция и дератизация.С.1978.

Шиваров, Н. прот. проф. Херменевтика на Стария Завет. София, 2009.

Еngelhardt, H. Tr. The Foundations of Christian bioethics. Lisse, 2000.

Theokritoff, E. Creation and Pristhood in Modern Orthodox Thinking. // Ecotheology (3), 2005, pp. 344–363.

Thomasma, D., Kushuner, Th. Birth to Death-Science and Bioethics. Cambrige, 1996.

---

Бележки

1. Ноетично познание, или познание чрез Божието откровение, е термин, използван от проф. Тр. Енгелхард, за да разкрие една от основите, на които стъпва православната биоетика при разрешаване на биоетичните въпроси. Това е знанието, което идва от трансцендентния Триипостасен Бог, Който се открива в този свят. Знание, което не се постига с научни средства. За пример проф. Енгелхард посочва мъдростта на много монаси духовни старци, които, макар и без академично образование, дават „академични“ отговори на много съвременни биоетични въпроси, както и казаното в Свещеното писание: 14. Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше. 15. И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил? (Иоан. 7:15). – Вж.: Еngelhardt, H. Tr. The Foundations of Christian bioethics. Lisse, 2000, р. 211. ↑
2. Шиваров, Н. Херменевтика на Стария Завет. София, 2009. с. 56. ↑
3. В римокатолическата църква се използват бяло вино, каденето с тамян, а паленето на свещи вътре в храмовете е ограничено максимално след Втория ватикански събор, поради „алергични“ реакции получавани от миряните. В протестантките църкви, от своя страна, са изключени напълно от богослужебните практики тамянът и паленето на свещи. Църковните съдове са от стъкло или от дърво, много рядко има метални с позлата. Ето защо затварянето на църковните сгради (на запад) при епидемична обстановка е разбираемо, поради отпадането частично или напълно на противоепидемичните характеристики, които все още съществуват в православните храмове и богослужение. ↑
4. Освен миряните и свещенослужителите имат ясни указания кога и как да си измият ръцете преди и по време на Светата литургия. ↑
5. В съвременните дератизационни методи се използват ултразвукови репеленти за прогонване на вредители гризачи, които в миналото са основните преносители на редица тежки зоонози, вкл. чума и тиф. ↑
6. Гъбев,Е.Дезинфекция,Дезинсекция и Дератизация.С.1978.с.23 ↑
7. Както паленето на свещи, така и каденето с тамян, е заимствано от израилтяните. Сам Бог, чрез Мойсей, е заповядал на Аарон да кади благовонно кадиво всяка сутрин (Изх. 30:8). Християните кадели тамян по примера на небесната Църква. В Откровението на св. Йоан Богослов (Откр. 8:3) се говори как Ангелът със златна кадилница застанал и кадял пред жертвеника, който се намирал пред престола на Бога. В древната Църква кадилницата е била носена от клисаря свещоносец, пред лицето (носа) на присъстващите – ad nores hominum – богомолци, които с ръцете си привличали към себе си приятния дим на тамяна. Във Византия и в древна България се употребявали по манастирите кадилници с дръжка, наричани кацеи. Те се използват у нас и днес. ↑
8. Кадилното благоухание от тамяна символизира още и молитвата, както то се издига към небето, така и нашата молитва трябва да бъде чиста, искрена и пълна с аромата на християнските добродетели, за да може да стигне до престола на Бога. Ето защо във вечерното богослужение ежедневно се пеят думите на Псалмопевеца: Да се изправи молитвата ми като кадилно благоухание пред Тебе и като жертва вечерна. Редът за каденето в храма е изложен в 22-глава на Типика. Когато свещеникът кади целия храм, постъпва по следния начин: най-напред благославя кадилницата, като казва следните думи: Кадило Тебе приносим, Христе Боже наш, в воню благоухания Духовнаго, еже прием в пренебесний Твой жертвеник, возниспосли нам благодат Пресвятаго Духа.След това кади св. Престол от четирите страни, горното място, жертвеника и целия св. Олтар. Излиза през северните врата, отива на солея, откъдето кади пред царските врата, пред иконите на Спасителя, св. Богородица и храмовата икона. След това кади иконите на иконостаса, първоначално от страната на Спасителевата икона, а след това иконите от страната на Богородичната икона. Подир това отива и прекадява пред архиерейския трон, пред десния клирос и цялата дясна страна на храма. Връща се по лявата страна, прекадява присъстващите там богомолци и застава пак пред царските двери. Там той пак кади иконите на Спасителя и св. Богородица и през южната врата влиза в св. Олтар, като наново кади пред св. Престол и жертвеника. ↑
9. Лабораторен инструмент, който представлява дръжка с огнеупорна тел, с който се правят микробиологичните посевки. ↑
10. В този контекст използването на златни и сребърни съдове, както и позлатени дръжки на вратите от аристокрацията в миналото и сега, не е демонстрация на просперитет, но има своето практическо противоепидемично приложение. ↑
11. Още от първите дни на християнството, отслужването на Евхаристията било най-важната част на богослужението и център на християнския живот въобще. Отслужването на Евхаристията е най-важното задължение на йерарсите. Апостолите и техните ученици при отслужване на св. Евхаристия повтарят това, което са видели и чули от Господ Иисус Христос. „Преломяването на хляба“, за което свидетелствата Деянията на Апостолите (2:42; 20:7), е именно Евхаристията, отслужвана в Йерусалим, веднага след Възнесението на Христа. Така е наименувана Евхаристията и в 9-та глава на Дидахи. В Първо послание до Коринтяни (10:16 и 11: 23–25) св. ап. Павел ясно казва, че Евхаристията е установена от Христа и че в нея действително присъства Христос: Св. Евхаристия е безкръвно жертвоприношение. Това е ясно от Христовите думи: Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове (Мат. 26:28). ↑
12. Татините притежават антибактериални, противовъзпалителни, кръвоспиращи свойства, свързват се с токсините и токсичните соли на тежките метали. Танинът се използва в медицинската практика като антидот за отравяне с живак, олово и други токсични вещества; за лечение на дерматологични заболявания, заздравяване на изгаряния и рани; като антидиарийно средство; при възпалителни заболявания на устната кухина; за подобряване коагулацията на кръвта. Ползите от танина са и за укрепване на кръвоносните съдове, подобряване на усвояването на витамин С. Използването им е показно за коригиране на много дерматологични вирусни инфекции, представени от екзема, екзантема, херпетични инфекции и др. Танините помагат и при лезии от вируси като варицела, папулозен акродерматит. ↑
13. Флавоноидите могат да действат директно като антибиотици, като възпират функционирането на микроорганизми като вируси или бактерии. ↑