Борба срещу православието или личен конфликт?

В Брацигово, Пазарджишка област, от дълги години съществува дом за изоставени деца, лишени от родителски грижи, носещ името “Ана Гиздова”. Директорката на дома г-жа Мария Найденова, която го управлява вече 20 години, преди две години с помощта на дарителство е успяла да построи параклис в двора на дома, под името “Св. Стилиян”. В продължение на 15 години в дома са приели православно св. Кръщение 88 деца, а през последните няколко години и неколцина юноши.

В края на 2006 г. наместникът на овдовялата пловдивска епархия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, с участието на местния свещеник о. Любомир Траянов, извърши кръщение на още три деца от дома, кадри от което бяха показани в предаването “Иконостас” на Нова телевизия, скоро след събитието. До този момент извършваните православни кръщения не са били повод за недоразумение. Съвсем наскоро обаче те се явиха камък за препъване.

В неделното предаване “Вяра и общество” на БНТ с водещ Горан Благоев се разгледа именно този казус – правомерно ли е или не, извършването на такова Кръщение над деца от социален дом, без да се вземе под внимание родителската воля, ако въобще в този случай можем да говорим за истински родители. И дали възникналият проблем не е проява на лична атака на някого срещу директорката на дома или православието.

Тенденциозна ли е тази борба? Срещу кого е заведена и от кого? Срещу православието като изповедание или срещу директорката лично? Това са въпроси, на които е необходимо все пак да се даде някакъв отговор.

Какво всъщност е направила директорката г-жа Найденова? Тя е православна християнка (силно или слабо вярваща – делата говорят за вярата на тази жена -параклис, кръщение на деца, съвместни тържества по повод Възкресение и Рождество Христово и т.н.) и е преценила за правилно и полезно нейните питомци да бъдат кръстени. Може би тя самата е изпитала от опит ползата от вярата в Бога и въздействието на освещаващата благодат, дадена на християнина при Св. Кръщение, така че не се е поколебала да приведе в същата тази вяра, чрез православно кръщение и децата от дома, в който заема директорска длъжност.

Постъпвайки като грижовна майка, такава, каквато липсва всъщност на тези деца, защото техните рожденни майки отдавна за ги забравили и изоставнили на произвола на съдбата, и точно в такъв момент, когато тези деца нямат свои рождени родители (или ако имат такива по документи, те не заслужават да бъдат наречени така), получават свой духовен родител в лицето на своя кръстник. Д-р Милан Янков, който е кръстник на много от децата в дома, споделя каква е радостта на децата от това, че си имат кръстник. Макар да нямат родители, те все пак имат някой, който, по учението на Църквата, се явява духовен родител на кръщелника.

Ето защо за децата кръщението е празник над празниците. Друг е въпросът, че децата получават добро възпитание и обучение във вярата в Бога, в нравственоста, и най-вече – благодатта Божия облагородява действено техните души и ги води към спасение. Некръстени, тези деца остават чужди на Църквата и на Божията спасяваща благодат. И понеже този акт е велика добродетел, силите на злото възстанаха в лицето на някои безбожни чиновници, които пак по Божията милост стоят на своите постове, защото няма власт, която да не е дадена от Бога. Обаче, както някога при езическите императори, затрудненият живот на вярващите е бил мъченичество, така и днес онези, които са гонени в името Христово носят своя кръст на страданията “Христа ради”.

Хора като г-жа Диана Костадинова, директор на Държавната агенция за закрила на детето, и представителките на същата агенция от Пловдив – г-жа Диана Радева и г-жа Бялчева, продължават да считат педантично и фарисейски-буквалистично за потъпкан Закона за правата на детето. Фактът, че никой от техните мними родители не се е поинтересувал за това, живи ли са или не децата им, не смущава съответните държавни институции, а това, че тези деца били кръстени в православието по тяхно желание и под грижата на директорката, ги притеснява. Защо не проучат тези дами, като държавни служители, колко деца от домове през последните 10 години са приели св. Кръщение, в колко манастири и храмове, от колко свещеници и митрополити са били кръстени, пък тогава да повдигнат явната си война срещу православието или срещу свещенството, че върши неща, противни на човешката свобода и морал. С какви аргументи, освен с буквализма на закона, ще защитят своята позиция? Нека докажат с какво, кога и как БПЦ и православието са навредили на човечеството, на България, на нравственоста, на духовното израстване на личноста, пък тогава да обвиняват и да се борят срещу православната вяра или срещу онези, които я пропагандират и утвърждават. Ако тези деца или някои от тях бъдат осиновени от родители, изповядващи друго от православието изповедание, е ясно от само себе си, че след придобиването на пълни родителски права над тях, родителите могат да им го сменят, което им позволява и закона, така че проблем не може да има.

Явно навлизаме във време, когато се надига нова вълна на борба с Църквата и православието, но борба не явна, а подмолна, прикрита зад формалността и топлохладността на държавни закони и европейски конвенции. Лошото е това, че хората, които я подхващат, се именуват българи, християни, човеци. От тях биха се срамували със сигурност техните православни предци, които не само са били вярващи, но и патриоти. Учудващ е фактът, че зад тази група от бюрократи стои и името на директора на Дирекцията по изповеданията при Министерския съвет, проф. Иван Желев – православен богослов и преподавател в Богословския факултет при Софийския университет. Нима неговата православна съвест не му подсказва, че е по-добре да се служи на Бога, нежели на човеци, или човешки закони?

Неразгадан остава също въпросът защо точно сега и точно срещу тази директорка се започна тази борба. Дали всъщност тя не е подбудена от кметицата д-р Соня Мишева, която и без друго няма симпатии към православието, нито към дейността на енорийския свещеник и енорията? Времето ще покаже.

Факт е обаче, че “князът на този свят” не спи и набира удобни поддръжници, в ущърб на Църквата и на „ония малките”, които искат да влязат в нея.