Българската православна църква и модерните технологии в контекста на световната пандемия

Статията на Ангел Карадаков е отличена с втора награда на конкурса за християнска журналистика под надслов „Казвайте истината“ в категория: аналитична статия

Медиите и Църквата

През 2008 г. американският автор Никълъс Кар пише, че интepнeт, ĸoйтo ce e пpeвъpнaл в eднa oт нaй-пoпyляpнитe мeдии, тoтaлнo e измeнил нaчинa нa възпpиeмaнe нa инфopмaция, ĸoeтo пъĸ тpaйнo зacягa фyнĸциитe нa мoзъĸa ни[1]. Toй e нa мнeниe, чe мpeжaтa ни лишaвa oт yмeниeтo дa ce ĸoнцeнтpиpaмe, дa миcлим в дълбoчинa и дa paзcъждaвaмe aдeĸвaтнo. He зaдъpжaмe внимaниeтo cи зaдългo и oт peжим нa чeтeнe пpeвĸлючвaмe нa „cĸaниpaнe“ или „бъpзo пpeглeждaнe“, ĸoeтo e пpизнaĸ, чe cмe нe caмo пo-пoвъpxнocтни, нo и импyлcивни.

Преди десетина години в Университет Корнел направили експеримент. На половин клас студенти било разрешено да използват свързани с интернет лаптопи по време на лекция, докато другата половина от класа трябвало да не използва своите лаптопи. Тези, които сърфирали в мрежата, се представили много по-лошо при последващ тест за това колко добре са запомнили преподаваната лекцията. Макар че едва ли е изненадващо, че уеб сърфирането би отвлякло вниманието на учениците, това трябва да се следи с повишено внимание от страна на учителите в училищата, които свързват класните си стаи с интернет, с надеждата за подобряване на обучението[2].

Но темата на сегашната статия не е интернет и обучението в училищата и университетите, а отношението на Църквата към медиите и по-специално към модерните технологии, особено на фона на пандемията от коронавирус.

През 2019 г. в Троянския манастир се състоя квалификационен семинар, организиран от БПЦ, който бе насочен към основните медии у нас – телевизии, радио и вестници. На семинара се включиха и представители на интернет сайтове – както църковни, така и с новинарска насоченост. На този семинар Ловчанският митрополит Гавриил обяви: „Медиите са призвани да предоставят на гражданите точна, вярна, обективна и проверена информация от достоверни източници, коментари и анализи, почиващи върху неизопачени факти, да представят различни мнения и гледни точки. Но същевременно, търсейки и защитавайки обществения интерес, са длъжни да съблюдават неприкосновеността на личния живот на всеки, да се отнасят с уважение към човешкото достойнство на всеки гражданин, да се въздържат от разпространението на материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие, жестокост и всякаква форма на дискриминация въз основа на расова, етническа, религиозна принадлежност, да се придържат към добрия тон и благоприличие“[3].

Митрополитът тогава каза още, че „наблюденията ни през последните години на засилен интерес към Църквата и от страна на обществото, и от страна на медиите, показват, че обичайните материали за Църквата в светските медии са: информация за същността и отбелязването на даден християнски празник, новини за актуални събития от живота на Църквата и публикации, търсещи скандали и сензации. Чести поводи за споменаване на Църквата в светските медии е участието ѝ в официални светски събития“.

Въпреки това, както изтъква богословът Хачик Язъджян, „медиите не са обречени на априорна несъвместимост и неадекватност спрямо Църквата. Първо, защото Църквата има и земно измерение, както и земни носители. И второ, защото компетентната медия е в състояние да препрати своя потребител към съответната форма на постигане на църковните истини: вяра, молитва, тайнства, съзерцание, църковна практика и пр. Светската медия би могла да отразява пълноценно и адекватно църковната проблематика. Освен това в същността си християнството винаги е било медиатично по характер (според св. ап. Йоан ”В начолото бе…”), в смисъл на пресъздаване на вярата, процес, който, при правилно боравене от страна на медиите с верската проблематика, би могъл да съществува и чрез средствата за масова комуникация“[4].

 

Пандемията и проповедта в интернет

Времето, в което се намираме, със сигурност ще бележи историята не само на страната ни, но и на новия модерен свят от двадесет и първи век. Безпрецедентните мерки, които се вземат за борба с пандемията от коронавирус, ни насърчават все по-често да ползваме модерните технологии, които допреди така създалата се ситуация употребявахме повече за забавление, отколкото за нещо градивно и полезно.

Поради предписанията на властите – здравни и политически – за социална дистанция и стоене вкъщи, по цял свят Поместните православни църкви започнаха активно да употребяват не само телевизионните и радио платформи, но и модерните интернет технологии. Така например в Албанската православна църква насърчиха вярващите да си стоят по домовете и да следят Литургията на живо по църковното радио[5]. Гръцката православна църква пък продължи да излъчва богослуженията по няколкото църковни телевизии, въпреки забраната на правителството да се отслужват богослужения. Един митрополит бе дори арестуван заради това, че е отслужил св. Литургия и Акатист към св. Богородица на отворени врата[6]. Румънската църква също насърчи вярващите да отправят молитвата си вкъщи, както и да следят поточното предаване на богослуженията по телевизия и радио Тринитас, както и във фейсбук.

В Руската православна църква много свещеници започнаха да водят свой блог или пък канал в YouTube, за да са по-близо до вярващите. През март месец т.г. Московската патриаршия организира свещеници в няколко онлайн платформи, в които да бъдат изцяло на разположение на вярващите при въпроси и възникнали духовни проблеми от страна на православните християни. „Във време, когато има много хора, които не могат да посещават храмове поради пандемията с COVID-19, те ще могат да правят видео разговор със свещеници, да задават своите въпроси, да търсят съвет или просто да разговарят“[7]. От Патриаршията са създали сайта „Говорете със свещеника“. В програмата първоначално участват шестима свещеници от различни региони на Русия, които имат значителен опит в общуването онлайн. В известието на Руската църква се посочва, че всички разговори са защитени и няма нарушаване на поверителността.

Как обаче Българската православна църква реагира на изпитанието, пред което вярващите са изправени? У нас все още храмовете не са затворени, въпреки настойчивите питания и коментари от страна на журналисти, общественици и политици.

Веднага щом се проявиха първите случаи на заболели от коронавирус у нас, властта предприе строги мерки и бяха въведени редица ограничителни мерки за движение на хората както между областните градове, така и в самите населени места – разходките из парковете например бяха забранени, струпването на хора на едно място – също. Веднага след наложените забрани Българската православна църква обяви, че до приключване на кризата ще излъчва онлайн неделните богослужения от Патриаршеската катедрала[8]. В социалната мрежа Фейсбук започнаха предаване на богослуженията в реално време и някои от епархиите на БПЦ: Неврокопска, Софийска и Варненска и Великопреславска св. митрополия. Ловчанска епархия пък използва приоритетно видеомрежата YouTube, като публикува по-често аудио и видео проповеди на митрополит Гавриил. Тайнството Евхаристия продължава да се излъчва на живо и по Пловдивската православна телевизия и БНТ2, които и преди започването на пандемията предаваха пряко богослуженията от редица храмове в страната. Идеята е всички хора, които не могат или се притесняват да излизат от домовете си, да имат възможност да проследяват на живо неделните Литургии и да са съпричастни, дори и от дистанция, с благодатното духовно преживяване на Евхаристията.

Първата св. Литургия, която заради пандемията бе излъчвана директно от Патриаршеската катедрала, бе гледана от над 65 000 души, което показва необходимостта от това, богослуженията да бъдат излъчвани и онлайн. Тук логично възниква въпросът доколко гледането на богослужение по телевизията или в интернет, без реално встъпване в общение с църковната община, е действително участване в Тайнството. Има духовници, които смятат, че „това е израз на неблагочестие. Неблагочестиво е някой да седи и да гледа Литургията”.

Излъчването на живо в интернет създава и една друга, недобра предпоставка – критиката на злонамерени хора и опасността от това, Тайнството да бъде дискредитирано. Наистина, излъчването на богослужението е предназначено за вярващите хора, които по една или друга причина са възпрепятствани да участват телом в храма, но им се създава възможност поне духовно да бъдат част от църковната община. И докато за вярващите това е от духовна полза, може да се видят немалко коментари на хора, които са далеч от Църквата, не са дори и християни, но стават свидетели на Тайнството и го коментират от чужда за християнското учение гледна точка.

През първите векове на християнството, когато Църквата все още е била по-затворена общност, след прочитане на Евангелието в св. Литургия, след ектенията за оглашените, при думите „Елици оглашени, изидите” оглашените, т.е. некръстените и тези, които се подготвят за св. Кръщение, бивали отпускани от епископа и напускали църковното събрание, защото все още не са духовно подготвени да съучастват в най-съществената част на Литургията – Литургията на верните, в приемането на Тялото и Кръвта Христови – да се причастяват и да бъдат част от живото Тяло на Църквата[9].

„Литургията на оглашените е произлязла от словесната част на богослужението, която предхождала извършването на Евхаристията. Тази част се състояла от молитви, песнопения, библейски четения и проповед. На нея именно присъствали и оглашените; след извършването ѝ, те бивали отпускани от епископа, за да могат по-нататък само верните, кръстените, да присъстват при извършването на Евхаристията“[10].

В днешно време практиката некръстените да напускат храма преди Литургията на верните, е почти изчезнала. Определената ектения за това се чете, но малцина я разбират и изпълняват; „Оглашени, изидите!“ гласи тя на църковнославянски. През първите векове дяконите или други църковнослужители са съпровождали оглашените до притвора на храма, където са ги молели да си тръгнат. А днес медийното излъчване на цялото тайнство Евхаристия създава предпоставка мнозина хора, които иначе са далеч от Църквата, от любопитство да проследят цялото Тайнство и да станат свидетели на неща, за които не са посветени.

Както, когато се употребява думата „посветени”, не се има предвид посвещаване в някаква тайна организация, но посвещаване в смисъла на това, човек съзнателно да приема Христос в сърцето си и да получи Дара на Св. Дух. Мнозина непосветени хора стават свидетели на причастяването с Тялото и Кръвта Христови и изкушени от собствените си страсти, започват да богохулстват, да се подиграват с Тайнството и да омаловажават и хулят вярата на православните, че в Причастието зараза няма. А тези случаи ни показват, че макар и предназначени за християните, модерните технологии в Църквата могат да послужат за изкушение на хора, които иначе са далеч от храма.

Както почти всяко нещо в живота ни има и позитивна, и негативна страна, така е и с активното участие на Църквата в средствата за масово осведомяване и използването на модерните технологии за общуване като цяло. Но необходимостта от по-дейно присъствие на родната ни православна църква в интернет пространството отдавна е силно осезаема. Плахите опити за развиване на онлайн дейност през последните години показват висок обществен интерес и имат изключително и само положителен отзвук. Това обръщане на Църквата към модерните технологии ѝ помага да отнася благовестието си до много повече хора, както и да усеща и да реагира по-бързо и адекватно на настроенията, въпросите и проблемите, които вълнуват в момента и обществото, и отделната личност. А пандемията от коронавирус показа на всички православни християни и най-вече на духовниците, че модерните технологии могат да бъдат изключително средство за активно и добро водене на православната проповед в двадесет и първи век. Въпреки че връзката през интернет никога няма да измести истинското общуване, използването на модерните технологии в благовестието може със сигурност да приближи повече хора до Църквата, защото съвременният човек е онлайн и новият църковен амвон е именно интернет.

Източник: сп. Светодавец, бр. 3/2020 г.

Бележки:

[1] https://epis.bg/za-horata/kak-tehnologiite-ni-promeniat/

[2]https://www.uio.no/studier/emner/matnat/ifi/INF3700/v12/undervisningsmateriale/Is%20Google%20Making%20Us%20Stupid.pdf

[3] Църковен вестник, бр. 16, 2019 т.

[4]https://dobrotoliubie.com/2015/02/18/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5/

[5] https://dobrotoliubie.com/2020/03/13/%d0%b4%d0%be-3-%d0%b0%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%b0%d0%bb%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0-%d0%b5%d0%b6%d0%b5%d0%b4/

[6]https://dobrotoliubie.com/2020/03/21/%d0%b0%d1%80%d0%b5%d1%81%d1%82%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%85%d0%b0-%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b8%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82-%d1%81%d0%b5/

[7] https://www.orthodoxianewsagency.gr/patriarxeia/patriarxio_mosxas/rosia-meso-diadiktyou-i-epikoinonia-me-ton-ierea/

[8] https://bg-patriarshia.bg/news.php?id=316336

[9] http://www.pravoslavieto.com/bogosluzhenie/liturgy/1.htm

[10] Учебник по литургика, архим. Иона, СИ, 1950