Българската православна църква призова гражданите към социален мир, единство, справедливост и солидарност

В специално послание към вярващите християни и всички български граждани, провокирано от протестите, обхванали страната през изминалите седмици, Светият Синод на Българската православна църква призовава всички към запазване на обществения мир и съхраняване на традиционно добрите междуетнически отношения в България. Българските архиереи призовават към недопускането на размирици, етнически конфликти и напрежение, основани на омраза и ненавист и апелират към държавните институции за възстановяване на справедливостта и законността в обществото.

Това послание на Българската православна църква, което беше прочетено от амвона на всички православни храмове по време на Светата литургия през отминалия неделен ден, а така също и повсеместните молебени за мир и народно единство, които бяха отслужени от българските архиереи и свещенослужители в страната, разкриват степента на загриженост на Църквата от появилото се напрежение в обществото и готовността да бъде изпълнен от духовенството, по един подобаващ начин, необходимия ангажимент за възстановяване на мира, справедливостта и законността сред българските граждани.

Църковната позиция за социалните конфликти в обществото

Посланието на Българския патриарх и архиереите от Светия Синод е важно и значимо – не само поради неговата навременност и демонстрирана възможност Църквата да заеме чрез пастирска загриженост една балансираща и умиротворяваща позиция, при която да играе ролята на морален коректив чрез своя духовен авторитет, но също така и защото потвърждава досегашната линия на внимателно и балансирано ангажиране с общественозначими проблеми в страната при запазване на необходимата дистанция от злободневните и политически страсти, които провокират напрежение и конфликти.

Позицията на Българската църква по наболелите проблеми в страната, която получи отзвук в публичното пространство, е мотивирана от чисто духовни, морални и пастирски подбуди и по никакъв начин не е обвързана с текущите политически процеси или партийни кампании. Това е чисто християнска и църковна позиция на загриженост от проявите на омраза и агресия в обществото, които заплашват социалния мир и застрашават традиционните отношения между различните етно-културни общности в страната.

В посланието на Светия Синод се посочва „мъдростта на българския народ, който няма да допусне да бъде въвлечен в изкушението на необуздана ярост, предизвикваща насилие.” Позицията и оценката на синодалните архиереи спрямо случващото се в страната е, че това са закономерни прояви на сериозен и дълбок социален конфликт, породен от престъпно поведение и системно нарушаване на законите, който не бива да се превръща в етнически. Според църковната позиция „етническо напрежение в България не е имало, няма и не бива да има”, а Църквата ще направи всичко възможно със своите духовни сили и средства такова напрежение да не се създава и да не се провокира.

Езикът на посланието е изключително добре балансиран и по никакъв начин не дава възможност тази актуална църковна позиция да се тълкува двузначно или двусмислено и да се търсят някакви други мотиви или цели от страна на Църквата, освен помирението между българските граждани и възстановяването на мира и спокойствието в страната, основани върху принципите на справедливост и солидарност.

Справедливост, законност и солидарност

Изключително точна от гледище на християнската етика и социалното учение на Църквата е характеристиката на причините за създалото се социално напрежение и мащабите на проявилите се конфликти. Според оценката на синодалните архиереи „мащабът на разразилите се събития свидетелства за огромно натрупване на гняв и омраза сред народа. Така става винаги, когато системно се пренебрегва и се допуска да бъде погазван Божият закон. Бог иска на земята да има справедливост.”

Според християнското социално-етическо учение, справедливостта е основа на мира и спокойствието във всяко общество. Нарушаването на справедливостта поражда винаги конфликти и води до размирици и протести. Справедливостта от гледна точка на християнската етика е основна морална категория, която определя както индивидуалното нравствено поведение на човека, така и обществените отношения, равноправието и върховенството на закона в държавата.

„Справедливост има тогава, когато всекиму се въздава според делата, а нарушенията и престъпленията бъдат наказвани. Когато държавата търпи безучастно отделни лица не просто да извършват, но даже да парадират с престъпната си дейност, то тогава народът е принуден да се съпротивлява.” Чувството за несправедливост по отношение на погазването на законите и системната липса на правосъдие, която води до нови престъпления и безнаказаност, пораждат естествена съпротива и протест. Тук вече социалните конфликти опират до адекватните действия на държавните институции, които са призвани да прилагат законите и да охраняват правовия ред.

Конкретните причини за изблика на напрежение и последвалите масови протести в страната са свързани с един криминален случай, който отприщи дълго натрупваните проблеми в обществото и очерта липсата на адекватна социална политика за превантивно разрешаване на потенциалните конфликти. Оценката за причините на социалното напрежение, изразена в позицията на Църквата е категорична и ясна. „Когато държавата търпи безучастно отделни лица не просто да извършват, но даже да парадират с престъпната си дейност, то тогава народът е принуден да се съпротивлява.”

С това се посочва необходимостта от справедливо възмеждие за престъпленията и адекватни действия на правоохранителните и правораздавателни органи на държавната власт. Системната липса на правосъдие и отказът от правосъдие само може да нагнетява напражение и да води до търсенето на възмездие и отмъщение по други заобиколни пътища, които водят до саморазправа, етническа вражда и конфликти.

Справедливост и солидарност с нуждаещите се 

„От друга страна, обаче, когато цели групи от българското население са доведени до окаяно положение, когато са лишени от елементарни шансове да осигурят подслон и препитание на себе си и децата си, тогава и у тези – макар и малки групи – се поражда съпротива. Отсъствието понякога на тези два основополагащи принципа – справедливост и солидарност – заплашва да разруши обществения организъм. Задача на държавата е със своите действия да покаже и докаже, че има воля да ги спазва. Да наказва престъпниците. И същевременно с това да се грижи и защитава слабите.”

Тези думи от църковното послание разкриват християнската позиция за справедливостта като позиция за солидарност. Помирение, законност – но и социална справедливост и грижа за онеправданите и лишените от равни шансове за нормално и достойно човешко развитие.

Християнското разбиране за справедливостта в обществото и отговорностите на държавата не се изчерпва само до чисто правните и съдебни функции на държавните институции. Подобно формално или крайно либерално становище е лишено от принципите на солидарността и милосърдието, а от християнска гледна точка свободата, справедливостта и солидарността са неразривно свързани.

В още по-голяма степен справедливостта в обществото се разкрива чрез разпределението на благата и равния достъп до шансовете за нормално развитие и достойно човешко съществуване. Затова и позицията на Църквата акцентира върху неразривните връзки между справедливостта и солидарността като основни принципи за изграждане на обществото и запазване на социалния мир.

Посланието на Светия Синод завършва с призив за покаяние и молитва към Бога за придобиване на здрав разум, отговорност и успокояване на душите на страдащите и жертвите на насилието; съболезнование към близките на загиналите в нелепия инцидент младежи и молитва за утеха на опечалените им сърца.

Посланието на Светия Синод завършва и с призив към всички нас – напътствие за мир в духа на новозаветните нравствени принципи на християнството и думите на свети апостол Павел: „доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“ (Рим. 12:18). Нека всички в своя съзнателен живот и обществена дейност наистина „да помним думите на великия Христов апостол и да ги изпълняваме”, да отбягваме злонамерените нападки и да не се поддаваме на нездравите настроения на гнева и омразата, които провокират конфликти.