Важността на малките думи: открития на един лаик

Ако бях богослов със сигурност щях да принадлежа към историко-критическата библейска школа (ако изобщо съществува такава).

В традиционния равински юдеизъм се казва: “Как можеш да вярваш без да разбираш, без да знаеш?” Смятам, че първоначално индивидът, личността, приема Христовия Завет със сърцето си, а на по-зрял етап вече по-рационално – с разума си, което на свой ред кара сърцето на вярващия да пърха радостно и удовлетворено от факта на разбирането.

В подкрепа на този възглед обичам да давам нагледен пример с притчата за Добрия самарянин. Неподготвеният читател или слушател на Св. Писание би възприел притчата само смътно и съвсем повърхностно. Тя няма да предизвика в него възторг и окриленост от Божието слово. Той ще сметне, че просто самарянинът е бил по-хуманен, по състрадателен човек в сравнение със свещеника и левита. Но за задълбоченото схващане на притчата, което е истински извор за велика християнка радост и възторг, е нужно вещо да се познава религиозно-историческия фон през първи век – времето на земното служение на нашия Спасител. Конкретно, предварително трябва да сме научили, че:

– След цар Соломон еврейската държава се разделя на Южно царство Юдея и Северно царство Израил;
– Около 722 г. пр. Хр. Асирийската империя унищожава Северното царство и то престава да съществува. Евреите от Израил насилствено са преселени в Асирия и на тяхно място са се заселили асирийци и вавилонци. Те са се смесли с остатъка от израилтяните и впоследствие се е образувала полуезическа-полуеврейска народност, известна под името самаряни;
– Като богоизбран народ юдеите силно са презирали самаряните, именно заради тяхната нехомогенност, смятайки ги за по-низши и недостойни пълноценно да изповядват юдейската религия.

Сега вече имаме някаква първоначална подготовка да проумеем дълбоката същност на притчата: Ближен на човека е всяко друго човешко същество без да се прави разлика между раси, народности, националности, етноси и религии. Но сами виждате, че са необходими известни интелектуални усилия, за да се стигне самостоятелно до това прозрение.

Обаче, когато предмет на изследване е онтологията, космогонията, космологията, произхода и началото на всичко, съпоставянето на Св. Библия със съвременните положителни естествени науки е напълно ненужно и безмислено. Не защото Писанието не може да издържи на агресивен историко-критически подход. Напротив, точно в този аспект книга “Битие” е по-твърда от диамант. Причината е друга – Божественото откровение на Шестоднева, съпоставено с естествените науки ще бъде принизено до степен на натурфилософски трактат. Точно както страната на квадрата е несъизмерима с неговия диагонал, така и научните доктрини са несъизмерими с Шестоднева.

Този кратък текст се фокусира върху първото изречение на “Битие” 1:8 – “Твърдта Бог нарече небе” и стих 14-ти от “Битие” 1 – "И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години” (цитатите са по изданието на Св. Синод на БПЦ от 1991 г.).

Напълно необясним за мен е подходът на редакторите на съвременните протестантски издания на Св. Библия. Очевидно мотивирани от желанието Шестодневът да не е в колизия с науката, те с лека ръка навсякъде заместват думата “твърд” ("firmament" в превода на крал Джеймс, бел. ред.) със “свод”, “купол”, (англ. “dome”) или “шир”, “простор” , (англ. “expanse”) и други подобни. Та нали за съвременния християнин не е възможно даже да си помисли, че небето може до е нещо твърдо!

Решително не съм съгласен с подобно профанизиране, изопачаване и преиначаване на библейския текст. Вместо християнинът да бъде подтикнат към онова вродено в човека любопитство и удивление, причинило появата на любовта към мъдростта, т.е. философията, протестантските издания поднасят един лесно смилаем осъвременен текст.

Тази кратка думичка “твърд” се оказа решаваща за обогатяването на личния ми духовен живот. Именно тя ме провокира да се запозная с виждането на елинските мъдреци за Вселената. Научих за небесните сфери, за ефира (етера), който, макар и много фин, не е въздух или атмосфера, а спада по-скоро към твърдите агрегатни състояния на веществата, (елементите, стихиите). Само неподправеното Божие слово уверено води вярващия към интелигентност и духовен напредък. Следователно всичките страхове на днешните библейски редактори, карайки ги да осъвременяват някои думи в “Битие” гл.1 – 3, за да не противоречат на общовъзприетите естествени науки, са напълно неоснователни.

За да не отегчавам читателя с досадни обяснителни бележки под линия, които поне при мен винаги нарушават и спъват удоволствието от четенето, тук ще посоча съвсем кратката библиография относно първото изречение на “Битие” 1:8 – “Твърдта Бог нарече небе”:

– В “The Holy Bible, Today’s English Version” , издание на American Bible Society, New York, 1993 г., четем в 1:8 – “He named the dome “Sky”;
– В “The Holy Bible, New International Version”, издание на International Bible Society, Colorado Springs, 1980 г., четем в 1:8 – “God called the expanse “sky”.

Много съществен и показателен е фактът, че в издание от 1985 на Deutsche Bibelgesellschaft Stuttgart, по известния превод на Мартин Лутер, в Св. Библия четем в 1:8 – “Und Gott nannte die Feste Himmel”. Забележителното тук е, че “твърдта” си е останала “твърд” (Feste).

Също така не трябва да се мълчи и за объркванията, произтичащи от печатните издания на Св. Библия от Св. Синод на БПЦ или на Българското библейско дружество, но пак издадени съгласно Синодалното издание. Изследвал съм изданията от 1925 г. до 2008 г. В тях за щастие думата “твърд” е останала непроменена. Но аз дръзвам да твърдя категорично и убедено за наличието в тези издания на двойна фалшификация в “Битие” 1:14 – “...и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години”.

Първо е изпуснат предлога “за” пред думата “знакове” и второ – думата “знамения” е заменена със “знакове”. Като доказателство ще си послужа с цитати на “Битие” 1:14 от следните Библии:

– Цариградска от 1897 г., Книгопечатницата на А. х. Бояджияна: “И рече Бог: Да бъдат светила на твърдта небесна за да различават денят от нощта, и да са за знамения и за времена и за дни и години”;
– Цариградска, от 1914 г., печатана от Х. Матеосян за британското и иностранно библейско общество: “И рече Бог: Да бъдат светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня и нощта, и да са за знамения, и за времена, и за дни и години;
– Руско издание от 1999 г. на църковно-славянски: “…и да будут въ знамениа, и во времена...” (извинявам се за може би неправилното транскрибиране на църковно-славянския текст);
– Руско издание от Российское библейское общество, Москва 2002 г., по Синодалния превод от 1876 г., сверен с еврейския текст на Ветхия Завет и гръцкия текст на Новия Завет: “И сказал Бог: да будут светила на тверди небесной для отделения дня от ночи, и для знамений, и времен, и дней, и годов”.

В какво се състои конкретната подмяна? Дори при по-бърз прочит, веднага става ясно, че изпускането на предлога “за” и подмяната на думата “знамения”, води до свеждане службата на думата “знакове” в контекста, само до атрибутивното й значение, като допълнение към “времената”, “дните” и “годините”. С други думи като белег, аршин, за измерване на естествените интервали от време – денонощията и годините. А “времената” – това са годишните сезони, както ни учи Св. Василий Велики в неговия “Беседи за Шестоднев”.

Подправянето на текста в “Битие” 1:14 за мен без съмнение е отзвук от борбата на Църквата срещу окултната “наука” астрология, “халдейската мъдрост”, както се изразяват светите Отци, и съответно – срещу гадаенето и пророкуването по взаимното местоположение на планетите, Слънцето, Луната и някои по-ярки “неподвижни” небесни тела.

Напразен е бил в случая трудът на редакторите. Нима не помним как божествено мъдро и съвсем прецизно св. Василий Велики и българският Йоан Екзарх докрай са разобличили лъженауката астрология? Познавали са детайлно нейната доктрина. Възхитително е как Йоан Екзарх в своя Шестоднев замества термина хороскоп с чудесната българска дума часолюбец. Хороскоп всъщност означава асцендент, т.е. изгряващия зодиакален знак (изгряващото от изток зодиакално съзвездие в часа на раждането на човека), а не онези разграфени концентрични кръгове, които могат да се видят по списания и в интернет и всъщност представляват цялостната рождена астрологическа карта на човека (англ. birth chart, също: natal chart).

Шестодневът на св. Василий Велики е предостатъчно ясен: Изразът “за знамения” означава, че на човека му е дадено да използва небесните знамения само за метеорологични прогнози – дали ще има рязка промяна на времето, силни ветрове, обилни дъждове или засушаване. Разбира се, Нашият Господ Иисус Христос ни е указал и небесните личби за свършека на света – “…слънцето ще потъмнее и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят” (Мат. 24: 29). Но на никой не е дадено да ги предскаже предварително.

В съвременните Библии на английски и немски езици, изразът “ден един”, “день один”, от “Битие” 1:5, останал непроменен в Библиите на български и руски, е даден за голямо съжаление като “the first day” и “der erste Tag”. Този факт доказва непростима небрежност спрямо Божието Слово.

Защото в “Битие” 1:1-5 е разкрит най-първоначалният етап на Сътворението – сътворено е и самото време. Следователно, в Началото на началата Бог е дал единицата мярка за измерване на времето – денонощието – и затова е казано в “Битие” 1:5. “Биде вечер, биде утро – ден един”, а не “ден първи”.

Упрекът, че юдеите и християните са получили Божественото Откровение, но по човешки са го изопачили и преиначили, и са добавили много излишно към него, е една от централните догми в исляма. Оттам пряко произтича и тяхната претенция, че пророкът Мохамед е “печатът на пророците”, и че най-вярно, най-точно и автентично е предал низпосланото му от Бога.

Как ние, съвременните християни, ще отговорим на този упрек?