Във Фенер Алексий ІІ и Вартоломей успяха да решат разногласията си

Подготовката за срещата протичаше драматично. До последния момент оставаше неясно дали към нея ще се присъедини главата на най-голямата църква в 300-миллионното световно Православие – Алексий II.

Повече от 12 години отношенията между Вселенската и Московската патриаршии се вгорчаваха от това, че Константинопол признаваше паралелната църковна структура, създадена в Естония, наравно със съществуващата Естонска православна църква.

Масло в огъня наляха и събитията по време на лятното празнуване в Киев на 1020-годишнината от Покръстването на Рус, когато украинският президент Виктор Юшченко публично помоли Вселенския патриарх Вартоломей да признае разколническата "Киевска патриаршия", оглавявана от "патриарха" Филарет. Аналогични църковни напрежения, подкрепяни от Константинопол, имаше и в Молдова.

Преписката между Константинопол и Москва, призвана да подготви срещата на 15-те православни патриарси, стигна още през лятото до задънена улица. Руската църковна делегация напусна организационното събрание на остров Родос през юни, тъй като пожеланията й не бяха взети под внимание.

Въпреки това по време на срещата на Вартоломей и Алексий през това лято в Киев Вселенският патриарх лично покани московския си събрат в Истанбул, като го увери за желанието си разбирателство между двете Църкви. Впрочем най-голяма роля в делото на помирението изигра позицията на църковна Москва по време на грузинско-осетинския конфликт: въпреки натиска от страна на светските власти, Алексий II отказа да приеме под своя омофор абхазките и осетинските епархии, формално подчинени на Грузинската православна църква. Високият рейтинг на Русия сред православните народи, укрепил се след събитията през август, заедно с гъвкавата позиция на РПЦ създадоха за пръв път от 12 години прецедент за решаването на спорните проблеми между Църквите.

Предишната среща на православните патриарси беше проведена в Йерусалим по повод 2000-годишнината на християнството, но не укрепи православното единство. Този път Алексий II пристигна в резиденцията на Вартоломей във Фенер едва след като стана ясно, че основните въпроси са намерили приемливо решение. Той беше съпровождан от подчинените му глави на Естонската, Украинската и Молдовската църкви като от живи символи на победата на РПЦ над разколите. След съвместното си съслужение Вартоломей и Алексий II се оттеглиха, за да преговарят насаме.

Официално срещата във Фенер се откри на 10 октомври. Почти денонощие беше необходимо на участниците, за да формулират своето послание към "града и света". "Посланието до православните народи и целия свят" може да се смята за ръководна програма на Православните църкви през близките години. В него Църквата се ангажира със силно изразени социални и екологични мотиви. Тя подчертава решимостта си да проповядва на човечеството благовестието на Христа, но също така и да се противопоставя твърдо на националистичните, расови, идеологически и религиозни разделения, до води диалог с другите религии, "особено с исляма и юдаизма". В Посланието има отзвуци от бурните дискусии за взаимотношенията между науката и религията: "Православната църква сочи, че й е чужд стремежът да претендира за контрол върху развоя на научните изследвания и да изказва мнението си по всеки научен проблем. За православния човек свободата на изследването е Божи дар за човека. Заедно с това Православието отбелязва опасностите, които се крият в някои научни достижения, и сочи границите на научното познание". Достатъчно строго и твърдо е изразена църковната позиция и по въпросите на брака и семейството.

Но най-голям интерес представлява оценката за днешната световна икономическа криза като резултат от алчността и ненаситността на богаташите. Кризата е наречена "резултат от извратена икономическа дейност, неотговаряща на потребностите на човечеството" и "обсебеността от стремеж към печалба, често придобиващ маниакален характер". Патриарсите подчертават, че и православните християни са отговорни заедно с всички други хора за кризата, защото не са се противопоставяли достатъчно активно на злото. От тяхно име Православната църква изразява неодобрението си за днешния световен ред, при който "хората и народите нямат равен достъп до благата, дарени на човечеството от Твореца". Всичко това свидетелства за воля към засилване на социалната ангажираност на Църквата в съвременния свят; нейната позиция по социално-политическите проблеми започва да се доближава до становищата, изразявани нееднократно от папите Йоан Павел ІІ и Бенедикт ХVІ, осъждали по различни поводи "злото на ненаситния капитализъм".

Превод: Андрей Романов