В Европа расте напрежението между религиите

Новые известия

Миналата седмица в Европейският парламент беше поканена сомалийката Аяан Хирши Али, автор на сценария на филма за положението на жената в ислямския свят, чийто режисьор Тео Ван Гог беше убит през 2004 г. от религиозен фанатик. Историята на скитанията на тази жена по света е ярка илюстрация за рухването на надеждите за диалог между религиите и културите в съвременна Европа.

В Холандия, откъдето е избягала Аяан, Съветът на Европа отбелязва ръст на антиислямските настроения, в Австрия вече забраняват строителството на джамии, а турците в Германия следват призива на премиера на Турция Ердоган "не се асимилирайте". Ако събитията продължат да се развиват така и занапред, ще трябва да забравим за традиционната европейска толерантност.

Когато тази крехка чернокожа жена говореше пред Европарламента, тя се вълнуваше забележимо: "Аз не искам да умирам, обичам живота и не правя нищо противозаконно". Аяан Хирши Али се страхува от смъртта. Особено след 2004 г., когато бе убит режисьорът на филма Тео Ван Гог. Срещу Аяан, авторката на сценария, се посипаха заплахи за смърт. Тя бе принудена да замине за САЩ, където като депутат в холандския парламент имаше право на охрана за сметка на Холандия.

Но през 2006 г. Аяан беше лишена от холандско гражданство за това, че още през 1992 г. в молбата си за получаване на статус на бежанец е посочила неверни данни. Хага престана да да я охранява. Тогава сомалийската емигрантка приключи с кариерата си на политик и се съсредоточи върху правозащитната дейност и въпроса за ролята на жената в ислямския свят. И продължи да получава постоянно послания със заплахи. Аяан потърси защита от различни европейски страни. Появиха се шансове да получи гражданството на Франция, където либералната интелигенция се заинтересува от нейната съдба. Движението в нейна подкрепа беше оглавено от писателя и философа Бернар Анри Леви, а президентът Никола Саркози призова да се създаде "фонд на Евросъюза в подкрепа на хората, преследвани от религията". Саркози обеща да се заеме лично с това, когато през юли Франция стане председател на ЕС.

Хага е раздразнена от това внимание към нейната бивша депутатка. Холандците имат реноме на най-толерантна европейска страна, а ето че съседите ги сочат с пръст. Холандският вицепремиер заяви през миналата седмица, че на Аяан е била обещана само временна охрана. А сравнението със Салман Рушди е некоректно, защото авторът на "Сатанински строфи" е осъден на смърт от цяла една държава – Иран.

Историята на Аяан Хирши Али показва как се е изострила чувствителността на някога толерантните нерви на Европа. Общественото мнение се поляризира. В Холандия, където има 1 милион мюсюлмани (6% от населението), ислямофобията расте. Комисията на Съвета на Европа срещу расизма и нетърпимостта пише в своя доклад, че "в Холандия тонът на политическата и обществена дискусия за интеграцията на етническите малцинства се е влошил значително". Мюсюлманите "стават жертви на антиислямски стереотипи, расистки изяви и необективни коментари в пресата". В отговор холандското правителство размахва приетите в последно време сурови закони срещу расизма. Страната е в напрегнато очакване на 12-минутния филм на Герт Вилдерс, който трябва да бъде излъчен по телевизията. Депутатът от популистката Партия за свобода (в чиято компания, между другото, в миналото често се появяваше Аяан Хирши Али) е известен с призива си за забрана на "Майн кампф" и Корана. Той вижда в исляма елементи на "фашистко насилие". Поради страх от масови безредици правителството призова този филм да не се излъчва.

Парламентът на австрийската провинция Каринтия, където на власт е лидерът на крайнодесните Йорг Хайдер, прие наскоро поправка към местния закон, която фактически забранява строителството на джамии с минарета. "Това е сигнал срещу пълзящата ислямизация", заяви тържествено Хайдер. А Германия, напротив, беше разтърсена от думите на посетилия я турски премиер Реджеп Ердоган. Говорейки в Кьолн пред 20-хилядно турско множество, той посъветва германските турци да учат немски, но да не се претопяват в местното население. Той нарече асимилацията "престъпление срещу човечеството" и поиска в Германия да се открие турски университет. В отговор германците го обвиниха в намеса във вътрешните дела на държавата им. Скандалът беше смекчен само от лингвистическите спорове за това доколко правилно е била преведена думата "асимилация".