Геополитиката на Ватикана в Западните Балкани и Източна Европа

Очевидно е, че Ватиканът възнамерява да се възползва от огромното влияние, с което се ползват Съединените щати в Западните Балкани, в навечерието на поредното разширяване на НАТО (на срещата на пакта в Букурещ, на 2-4 април т.г. се очаква покана за членство да получат Албания, Македония и Хърватска, а вероятно ще бъдат обсъдени перспективите за членство на Украйна и Грузия). Светият Престол не крие, че би желал да получи, с американска помощ, от властите на Македония, самопровъзгласилото се за независимо Косово и Украйна съществени привилегии, позволяващи му да работи за разпространението на католицизма сред местните православни.

В това отношение Ватиканът вече се ползва с известна подкрепа от властите в Косово, както и на тези в Албания. Както е известно, 5% от косовските албанци са католици (над 60 хиляди души) и нямат особени проблеми със сънародниците си мюсюлмани. Причината е, че напълно подкрепят дискриминационната политика на правителството в Прищина към местното православно население. Така, покойният Призренски католически епископ Марко Сопи лансира абсурдното твърдение, че сръбските православни църкви в Косово всъщност са албански и просто са били присвоени от сърбите през Средновековието. Към същата теза впрочем, се придържат и редица албански политици, според които в миналото албанците са били католици и всички сегашни сръбски светини някога са били техни. Това се преподава и в местните училища.

В самата Албания, където 10% от населението са католици (техен център е Шкодра), дейността на Католическата църква сред православните албанци (20% от населението) също се поощрява, вероятно с надеждата, че така ще бъде ерозирано влиянието на Гръцката православна църква сред местното православно паство.

Що се отнася до Македония, там Ватиканът съзнателно работи за задълбочаване на противоречията между обявилата се за автокефална Македонска православна църква и Сръбската православна църква, очевидно разчитайки че така ще може да засили влиянието си сред православната общност в Македония.

Като цяло в района на Западните Балкани Католическата църква демонстрира опасна склонност да сътрудничи с мюсюлманските религиозни водачи с цел ограничаване позициите на Православието в региона.

Що се отнася до Украйна, в чиято западна част със силни позиции разполага местната униатска църква, там Ватиканът съзнателно поощрява разкола между Украинската православна църква към Московската патриаршия и самообявилата се Киевската патриаршия, открито подкрепяйки претенциите на последната. Впрочем, да не забравяме, че преди време беше ръкоположен и католически митрополит на Москва…

Тези действия на Ватикана, насочени към разширяване влиянието на Католическата църква на каноничните православни територии, нарушават ключовия за мирното съжителство между християнските църкви принцип, според който ако една църква действа на територията на друга, тя може да го прави само с предварително нейно съгласие. Сегашната намеса на Светия Престол може да нанесе значителна вреда на сближаването между различните християнски църкви и рискува да се приеме от останалите световни църкви (и религиозни обществени организации) и на първо място от Православната общност като недружелюбен акт, ерозиращ мирното и открито междукултурно и междуконфесионално общуване.