Грузински премеждия

Случилото се преди няколко дни в Тбилиси привлече вниманието на света. Хиляди грузинци излязоха на улицата, след като в председателското кресло на парламента им седна представител на Русия – депутатът от руската Дума Сергей Гаврилов. Това стана в рамките на заседанието на парламентарната асамблея на православните народи, което трябваше да се проведе в сградата на грузинския парламент. Вече няколко дни протестите не стихват и гневните тълпи продължават да заливат площадите на грузинската столица. Всичко това доведе до рязко изостряне в отношенията между Русия и Грузия, които и без това не бяха особено добри, а сега, както изглежда, ще се изравнят с дъното. Страхът, враждата и недоверието между двата народа, които се бяха поразсеяли през последните години, отново се сгъстиха като черен отровен облак между тях.

Българските медии също отделиха внимание на инцидента – естествено, по традиционния примитивен и идеологизиран начин. Грузия не е съседка на България. Като култура и обичаи грузинците са твърде далеч от нас. Обикновеният българин познава може би само един представител на тази нация: Йосиф Сталин. Много хора у нас, в това число и аз, чуха за пръв път в живота си, че съществува някаква си парламентарна асамблея на православието. Трябваше да стане кавга, скандал, свинщина – колко типично за нас православните! – за да научим това. Научихме също, че православните асамблеи водят до разпалване на православни омрази… Печално.

Казвам тези неща не за да подценя случилото се или да се изкажа пренебрежително за Грузия – опазил ме Господ! Грузинците са народ достоен, древен и по своему забележителен, по своему необикновен. Въпреки че нямаме кой знае колко допирни точки с тях в географията и историята, все пак ни обединява едно нещо – общата ни православна вяра. (И, за разлика от нас, те са изключително ревностни в нея). Покръстени са още през IV век от св. равноапостолна Нина, т.е. става дума за един от най-старите християнски народи в света. И те като нас са водели многовековна жестока борба за оцеляване в мюсюлманско обкръжение – в техния случай срещу персийци, азербайджанци, турци. Суровият начин на живот, дивата планинска природа и обкръжението от войнствени племена са изградили техния характер – корав дух, непокорство, горделивост, войнственост. Впрочем, известно е и грузинското гостолюбие като една от характерните черти на тези самобитни планинци.

Не заставам на ничия страна, ще се опитам да погледна този грозен скандал между православни и по повод православието (нали всичко стана заради православната асамблея!) с очите на страничен наблюдател. Грузинците бяха разгневени от това, че на председателското място на техния парламент застана депутат от руската Дума. Руско-грузинският конфликт е отдавнашен, корените му, подхранвани от войната през 2008-ма и проблема Абхазия/Южна Осетия, отиват далеч в миналото – към времената на Съветския съюз и Руската империя. Тук нямаме възможност да се задълбочаваме в този въпрос; дори само един бегъл обзор би ни отнел стотици страници. Така или иначе, този конфликт съществува, съска, тлее, и Грузия е една от най-антируските и прозападно настроени републики от бившия Съветски съюз. Вероятно същата буря би се развихрила и у нас, ако на мястото на председателя на Народното събрание беше седнал депутат от турския меджлис, да речем. Още по-абсурден привкус на цялата картина придава обстоятелството, че за свой представител в православната асамблея руската Дума е избрала не кой да е, а г-н Гаврилов – член на комунистическата партия… Всичко това е странно и нелепо, и изглежда като нарочна провокация към чувствата на един изстрадал народ.

А сега да изслушаме и другата страна. Руснаците твърдят, че всичко е станало по волята и решението на домакините – именно те са избрали пленарната зала на парламента за заседанието на асамблеята, те са поканили нейния президент г-н Гаврилов на председателското място. И в това също има логика. Кой би могъл да повярва, че г-н Гаврилов е долетял сам, по собствена инициатива в Тбилиси, прекосил града, нахлул в парламента и се вмъкнал самоволно в председателското кресло?! Звучи абсурдно. В действителност нито едно от тези действия не би могло да се осъществи без поканата или най-малкото без изричното съгласие на грузинските домакини. В такъв случай какво е цялата тази история: глупост? Или съзнателно търсена провокация? Отново изплува същият въпрос.

Ясно е, че и двете страни носят вина за случилото се. Предвид напрежението, което трови отношенията между двете държави, руските гости в грузинския град е трябвало да се държат максимално сдържано, максимално тактично и отговорно. Грузинците, от своя страна, след като са поканили международната православна асамблея да заседава в тяхната столица и в техния парламент, са поели и задължението да бъдат добри и гостоприемни домакини. За съжаление в този случай пословичното грузинско гостолюбие бе поставено под огромен въпрос. Вместо да бъдат приети с добро и човешки, православните парламентаристи бяха унижавани, блъскани, бити и изгонени от страната. Кой отсега нататък би се доверил на добрата воля и гостоприемството на този народ?

Ние в България наблюдаваме със съжаление кавгата между тези две братски православни нации. Сякаш не стига църковният конфликт между двата големи центъра на православието, който разкъсва в момента православния свят, та трябва да се подклажда отново и отново, и тук, и там, и навсякъде братоубийствената вражда между православни… Кому е изгодно това? Има сили в света, които гледат със злорадство и огромно удоволствие конфликтите между нас. Известен е принципът “разделяй и владей”, няма защо да го коментираме. Ясно е с каква цел се прави всичко това – да бъдем разделени, разпокъсани, слаби и покорни, разбира се. Покорни.

Да не им доставяме това удоволствие! Нека седнем заедно под иконите на нашите светители и портретите на нашите мислители и мъдреци, и да намерим благожелателно и с любов решение на проблемите, които ни противопоставят. Това важи и за балканските народи, между които е натрупана не по-малко отрова и омраза – идиотска до кретенизъм, безсмислена и безумна утайка от миналото. Дано Господ да даде на православните народи повече здрав разум и мъдрост. Амин.